Текст на Петя Илиева, заместник-председател на младежката организация на ВМРО – София
На 10-ти април в гр. Оряхово се чества Световният ден на ромите, под наслов „Рома Фест”, организиран за трета поредна година от общината. Основната идея е интеграцията им в обществото и отбелязване на празника им, но начините на осъществяването им ме оставиха със смесени чувства.
Първото, което ми направи впечатление, е избраната дата от община Оряхово, съвпадаща с Разпети петък – меко казано нелеп избор да се организират концерт, кючеци и маанета в деня на разпването на Иисус Христос според християнската вяра. На този ден вярващите дори не трябва да приемат вода и храна, постът е най-строг, проявява се скромност, смирение, припомнят се страданията на Спасителя, жертвал се, за да изкупи човешките грехове. Дори и да не живеем в най-религиозните времена, става въпрос за елементарен усет кога какво да се организира и чества, особено от представителни институции и органи. Самият Световен ден на ромите е на 8-ми април, но община Оряхово го чества на 10-ти.
Хората, присъстващи на фестивала, бяха предимно в добро настроение, весели, дадоха положителни отзиви за мероприятието и очакванията им, радваха се, че кметът им организира празника, сещал се за тях, а особени хвалби се чуха от хората, които имат някаква работа към или от общината.
Нещата обаче не стоят така за безработните от махалата – част от населението не се включи във фестивала, не му се празнуваше, не виждаше какво да чества и на какво да се радва. Показваха ни разбитите улици, липсата на асфалт, мизерните условия на живот, оплакваха се, че нямат работа, а искат да имат. А разбира се, за да искаш, трябва и да има и какво да дадеш като знания, опит, компетенции – тук идва въпросът общината ли не осигурява достатъчно работни места или желаещите кандидати са неквалифицирани за дадена позиция.
Новото тази година на фестивала беше провеждането на конкурс „Ромска кралица – Оряхово 2015” – 7 претендентки, непълнолетни представителки от махалата, се конкурираха за титлата. В първи кръг от надпреварата всичко изглеждаше типично и очаквано за подобен конкурс – представяне на девойките с кратко описание, демонстриране на приготвена от тях погача, задаване на въпроси от журито, състоящо се от кмета и успешно интегрирани хора от циганската махала.
Наградата беше финансиране на една годишна такса в университет, при приемане на победителката в такъв – чудесен избор на награда в случая, а не просто раздаване на материални средства. Въпросите варираха от по-лични като хобита, любими занимания, семейни ценности, до обществено ангажиращи теми като разсъждения за ранното отпадане от образователната система на ромските момичета, бъдещ избор на специалност за ВУЗ, продължаване на образованието, идеи за промяна на облика на община Оряхово, реновиране на местната болница и пр.
Интересно беше да разбера, че около 36 човека от махалата са с висше образование, поне по думите на член на журито. Сред тях са юристи и лекари, които практикуват по специалността си успешно, а член на журито също беше реализирал се юрисконсулт, отново от оряховската махала.
Дотук – добре, нищо фрапантно или разочароващо, чуха се доста разумни отговори от кандидатките, неодобрение на ранното напускане от училище, предложения за обновяване на средата им и подобряване на настоящото им положение.
Дойде и втори кръг на конкурса, състоящ се в състезание по танци – кючеци, за да съм точна. И тук беше моментът, в който се замислих как точно въртенето на снага, поклащането на таза и подрънкването на пендари около ханша ще стимулира тези млади момичета да не напуснат училище, да не забременеят на 15 или да се насочат към някой университет.
Тези танци със сигурност са част от културата на циганите и бяха посрещнати с бурни овации и позитивни емоции, възгласи и коментари коя девойка как се е справила, но не смятам, че това спомага за целите на фестивала, а именно интеграцията им в обществото. Далеч по-уместни ми се виждат конкурси, свързани с творчески способности и себеизява – есета, съчинения, разкази, стихове, изобразително изкуство, пеене на народна песен, народни танци, да не се изхвърлям с викторини или въпроси от учебния материал.
Защо не се организира най-обикновено състезание за ученици, каквито бяха и участничките в конкурса, а трябваше да въртят шалчета с пендари около тазове? Как това ги интегрира? Как ги мотивира да се откъснат от порочната си среда? Да, кючеците са по-интересни от демонстрация на знания и умения, но посоката трябва да се смени, ако от общината искат и смяна на нагласите от и към тази общност. Звучи може би твърде претенциозно, но не смятам, че е нереалистично, след като хора от махалата са висшисти. След някоя друга година тези девойки ще кандидатстват за работни позиции, може би и в по-големи и развити градове и на интервюто за работа няма да ги оценяват по гюбеци и кръшни снаги (освен ако не искат да се развиват в този бранш). Странно решение на общината с безполезен резултат, липса на градивност и съзидателност.
Фестивалът като цяло протече весело и спокойно, без изцепки и ексцесии. Чу се музиката на оркестър „Козари“ и на квартет „Стрингс”, което беше интересно съчетание на ромска музика и класически струнни инструменти с рок, етно и електронно звучене. Не отсъстваха и българските народни танци, приповдигнато настроение и шумни наздравици. Дано догодина форматът на „Рома Фест” е в същия дух, но с по-различа визия на конкурса.
