Изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) потвърди нуждата от противодействие на регионализма, който е основен фактор за демографската катастрофа в България, както и за икономическото и изоставане на страната ни. То показа, че столицата продължава да изпреварва в пъти по развитие всички останали региони у нас.
Още през септември ВМРО и редица неправителствени организации достигнаха до заключението, че е нужна реакция на това явление и създадоха Граждански алианс за регионална справедливост. Той е отворен за всички организации и институции, които споделят идеята за преодоляване на хиперцентрализма и регионалната несправедливост в България.
До какви изводи достигна изследването на ИПИ можете да прочетете по-долу в текста на вестник „Труд“ със заглавие „София изпреварва в пъти България по развитие“.
Образованието, разходите за инвестиции в дълготрайни материални активи, жп мрежата и предприемачеството са най-важните фактори, които допринасят за благосъстоянието на населението. Това показва второто годишно изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) „Регионални профили: Показатели за развитие 2013“, разпространено тези дни.
София-столица продължава да е далеч пред другите региони, сочи изследването. БВП на глава от населението в нея – 22 573 лв. годишно, е 2,3 пъти по-висок, отколкото в следващия регион – Стара Загора. В най-лошо социално-икономическо състояние са Разград, Силистра и Сливен, където БВП е 4500-5500 лв. на човек. Най-добре след столицата са развити Варна, Бургас, Пловдив, Благоевград и Русе.
В изследването за състоянието на областите ИПИ са използвали 58 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда. За първи път с математически модел се изследват и основните фактори, които допринасят за това едни региони в страната да са по-богати от другите.
При нарастване на дела на висшистите с един процентен пункт брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в региона се увеличава с близо 21 лв. годишно, показва изследването.
В областите, в които се правят по-големи инвестиции, се наблюдава и по-висока степен на развитие и доходи. Моделът на ИПИ показва, че при един лев разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (на 1000 души от населението) на година БВП на глава расте с 28 лева за същия период.
Гъстотата на жп мрежата оказва по-голямо влияние върху развитието на регионите от състоянието на пътищата. При нарастването с линеен километър БВП на човек в неговия обсег се увеличава с около 270 лв. годишно.
Предприемачеството също е ключов фактор за местната икономика. Увеличаването на броя на нефинансовите предприятия с едно на 1000 души вдига икономическия продукт с 1640 лв. на човек.
Пазарът на труда е сред най-тежките жертви на кризата, като и през 2012 г. заетостта не успява да възстанови предкризисните си нива.
Има сериозен проблем с чуждите инвестиции, като в някои области те изцяло липсват. Положителното е, че ускореното усвояване на европейски средства от общините през 2012 г. успява да компенсира отчасти липсата на инвестиции и проблемите в администрацията, твърдят авторите на изследването.
