Българите трябва да имат възможност да защитят себе си и близките си както в своя собствен дом, така и при нападение извън него
Трудно някой ще прикрие престъпление, под претекст че е било неизбежна отбрана. Полицията винаги разследва. Законопроектът лежа в деловодството на парламента 1 година, време е обаче въпросът да се реши. Съобразили сме предложението си с решението на Конституционния съд, отменените текстове и нашият се разминават като философия. Юридическото лоби брани сегашните текстове в Наказателния кодекс за неизбежната отбрана, но е ясно, че проблем има. Не може хора да обират вещи за до 1200 лв. и това да се смята за „маловажна“ кражба. Това не са малко пари.
Със заместник-председателя на ВМРО в интервю за „24 часа“ – разговор с Румина Димитрова
– Г-н Веселинов, по инициатива на ВМРО депутатите на „Обединени патриоти“ внесохте промени в Наказателния кодекс за неизбежната отбрана и те веднага минаха на първо четене в сряда. Но защо е нужна промяна, след като и сега кодексът предвижда, че „няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище“. Новите текстове не са ли разтегливи, няма ли риск да се вършат престъпления под претекст самоотбрана?
– Не само взломът и насилието са способи за проникване, затова не само те трябва да бъдат упоменати, а всякакъв вид незаконно проникване.
Домът е лично пространство, конституцията го скрепява като лично право, затова в тази посока са предлаганите от нас промени.
Хората, видели някое лице да е проникнало през отворения прозорец на дома им например, са не по-малко смутени от тези, на които са им разбили вратата. Стресът е еднакъв. Ясни са намеренията на лицето, което е проникнало. Същото е, ако отвори вратата с шперц. В тази посока разширяваме неизбежната отбрана.
По-сериозно е разширението в друга част – става дума за случаите, в които има нападение извън дома. Тогава, когато лицето е поставено в ситуация, в която да отбранява своя живот, своето здраве и половата си неприкосновеност, на практика личните си права. И когато нападeнието е извършено от две или повече лица, въоръжено лице или през тъмната част от денонощието, то тогава в никакъв случай не трябва да имаме превишаване на правата за неизбежната отбрана.
Текстовете са изцяло съобразени с решението на Конституционния съд от 1997 г. и целят да разширят пределите на неизбежната отбрана. Да дадат възможност на почтените хора да се защитят от нападение, без да са потенциални подсъдими. Да не влизат в дела с презумпцията на виновност, че не е трябвало да се защитят, а да извършват някаква сложна калкулация на интензитета на нападението, че да отвърнат със същия интензитет, за да запазят своя живот.
– Какъв е проблемът в сегашния текст на закона?
– По сегашната законодателна норма защитата по интензитет трябва да съвпада с нападението. Аз не мога да си представя в реалния живот, че нападнатият е този, който избира да бъде нападнат. Нападателят е този, който е избрал мястото на нападение, начина и всичко останало. Нападнатото лице е в стрес от всичко, което се е случило, и е в някакъв афект. В Наказателния кодекс има норма, която казва, че в случаи на афект не се смята, че има превишаване на неизбежната отбрана. Но защо трябва в определени ситуации да се доказва афектът?
Тоест тръгваме с презумпцията на виновност на нападнатия, вместо да вървим с презумпцията на извършеното престъпление от нападателя.
Това е философска промяна. До момента юридическото лоби брани сегашното положение, защото на практика за тях е ясно и не създава никакви проблеми. Хората в България обаче са наясно, че има проблеми и ние искаме да ги решим.
– Ще може ли наистина да се докаже, че даден човек се е защитил, а не е престъпил закона или не се опитва да прикрие престъпление, под претекст че е било в рамките на неизбежната отбрана?
– Престъпление може да се прикрие по хиляди начини. Ако тръгнем от презумпцията, че хората търсят начини да убият някого или да го увредят, те могат да го направят и извън способа за неизбежната отбрана.
Винаги, когато има смърт или тежка телесна повреда, има разследване. То ще установи фактите и обстоятелствата. Да смятаме, че някой ще започне да убива и да вреди на другите, защото се разширяват правомощията, е по-скоро пропагандна теза, отколкото аргумент, основаващ се на някаква здрава логика.
– С новите текстове се стеснява и обхватът на т.нар. маловажни кражби. Защо трябва да се увеличават наказанията за тях?
– Има категория кражби, които се смятат за маловажни, но тероризират голяма част от населението. Една група маргинални лица, основно от цигански произход, но и не само, се препитават от това. Смятат за абсолютно естествено да влязат в двора и дома ви и да вземат някакви вещи, които може да са на малка стойност, но във всеки случай за вас са важни. А освен това този тип престъпления са подготовка за голямата престъпност, защото такова лице, когато остава безнаказано, се вживява в ролята на недосегаем, ненаказуем.
В момента този вид кражби се наказват с глоба между 100 и 300 лв. При повторна кражба, ако двете вещи не са сумарно над 150 лв., се наказва по същият начин.
Тоест едно лице в рамките на година може да си прави кражби, които калкулирано да стигнат до тази сума, като всеки път това се наказва административно с глоба. Тъй като повечето от тези хора изобщо не си плащат глобите, а и те са несъбираеми – обикновено извършителите им са социално слаби, престъплението остава абсолютно ненаказано.
Нашето предложение е, първо, тези две минимални заплати (те вече са близо 1200 лв. – голяма сума), които са границата за маловажност и за влизането в този режим на административно наказване, да бъдат наполовина – една минимална работна заплата. Честно казано, изпитвам едно съмнение, че и това е доста висока летва.
Второто, което предлагаме, е условието при повторната кражба вещите да са до 150 лв. да отпадне. Предложението е при втората кражба да се мине по общия наказателен ред – може да получат пробация или някаква условна присъда. Но така няма да има несъбираемост на глобите и на третия път дори може да влязат в затвора.
Повишаваме и размера на глобата – да не е от 100 до 300 лв. В момента 100 лв. е надницата за два дни на един общ работник например. Предлагаме глобите вече да са от 500 до 1000 лв.
– Вече споменахте, че още през 1997 г. Конституционният съд отмени такъв текст в Наказателния кодекс, свързан с неизбежната отбрана. Още миналата година, когато подготвяхте законопроекта, главният прокурор Сотир Цацаров се обяви „против“ и дори даде да се разбере, че би сезирал КС, ако поправките минат в парламента. Срещу тях се обявиха и редица съдии.
– Аз специално съм чел решението на съда. Работили сме с университетски преподаватели и сме стъпили на правната теория. Нашето предложение е изключително добре съобразено с решението на съда. Мисля, че тогава главният прокурор бе хванат малко мимоходом и в движение да коментира темата. Твърди се, че ние повтаряме текстове, които са отменени от Конституционния съд и са противоконституционни. Истината е, че тези, които са свързани с нападение от въоръжено лице, вече са подчинени на отбраняването на едно лично право. Тоест можеш, превишавайки пределите на личната отбрана, да действаш, но тогава, когато чувстваш застрашен живота си, а не да действаш по принцип така. Нашият текст и този, който е обявен за противоконституционен, философски се разминават.
Тук обхватът е доста по-скромен. Трябва да се спази и решението на съда. Истината е, че колкото по-разширен е обхватът на неизбежната отбрана, толкова по-малко битова престъпност ще имаме.
Когато тези мародери знаят, че влизайки в нечий дом, може да ги посрещнат с ловна пушка, ще се замислят дали наистина да го направят. Така че ще има една сериозна превенция.
– Срокът между двете четения на закона ще бъде максимално дълъг. Ще предложите ли още промени? Законопроектът бе критикуван в зала, защото според ваши колеги депутати текстовете все пак не са прецизирани.
– Чух много изказвания в залата. Понеже съм привърженик на изключително широките възможности хората да могат да се отбраняват, да защитават близките си, техния живот и достойнство, съм склонен да подкрепя всяко едно предложение, стига да е в рамките на конституционно възможното.
Аз лично съм се самоограничавал доста, когато работихме по тези текстове. Това е минимумът. Каквото и да бъде предложено от колегите, може да бъде прието в рамките на една конструктивна дискусия. От друга страна, трябва да има широк обществен дебат. Надявам се да се стигне до едни добри текстове. Тези, от които започваме, са добри. Ще се радвам да се подкрепят. Всеки има право да критикува. Ако се предложи нещо по-добро, със сигурност ще се съгласим.
– Какви са очакванията Ви за второто четене на закона – може ли да бъде приет със същото единодушие, с каквото се гласува на първо преди два дни?
– Дали ще е единодушно, не е толкова важно. Важното е да се превърне в законова норма. Този законопроект беше спиран от залата в продължение на една година. И не влезе в правната комисия за дебат. Надявам се да няма излишно забавяне и при второто четене.
От ВМРО сме категорични, че въпросът трябва да бъде решен. И дори ако има възможност да бъде включен в дневния ред като извънредна точка по правилника на парламента, ще го направим. Никой обаче няма полза от подобни партизански действия. Нормалното е да има отговорен дебат и отговорно решение. В крайна сметка народните представители със съвестта си и с политическите решения, които вземат, ще отсъдят кое е правилно и до къде трябва да се стигне с промяната.
Да не забравяме, че след нас има и последващ контрол. Ако някой смята, че сме сбъркали в това, може да сезира Конституционния съд. Няма нищо лошо. Но отново ще подчертая, че текстовете, които предлагаме, са изцяло съобразени с решенията на Конституционния съд.
– Каква бе причината законопроектът да не се гледа в правната комисия една година?
– Няма причина. Просто не се гледаше. Аз лично няколко пъти съм говорил с предишния председател на комисията (Данаил Кирилов – бел. а.) и той го обясни с голяма натовареност.
– Данаил Кирилов вече е правосъден министър. Получихте ли подкрепа за промените от Министерството на правосъдието?
– Сегашният правосъден министър не е изразявал становище. Такова имаше предният – г-жа Цецка Цачева, което съвпадаше със становището на съдебната власт – да не се правят промени.
