Интервю на Мария Милкова, в. „24 часа“
Опозицията изигра театър – няма потресаващи текстове в промените за местното самоуправление, просто общините искат по-сериозен инструмент да налагат правилата, които създават, казва председателят на парламентарната група на Обединените патриоти
Още акценти:
В ЕС няма такава практика, но там няма и доходи от 100 евро месечно
Общинарите ще трябва да минат през обучение в МВР
Внасяме предложение общински служители да могат да проверяват личните карти и да вземат данни от тях, когато се издават актове на нарушители
Местната власт има желание да разполага с малко по-сериозен инструмент, с който да налага спазването на правилата
– Г-н Веселинов, преди дни стана ясно, че с колегите ви от „Обединени патриоти” искате да се сложи таван на печалбата върху няколко хранителни стоки. Какво точно представлява идеята ви?
– Идеята конкретно е на колегите от ВМРО и по-скоро на председателя Красимир Каракачанов. Идеята е отговор на проблема с поскъпването на стоките от първа необходимост. Най-вече се говори за хляба, но наред с него има и други стоки, които се произвеждат в България, като анализирахме веригата на ценообразуването на стоките със стигането до крайния клиент. Натъкнахме се на ужасяваща диспропорция между надценките, които слага производителят на своите стоки, и тези, които се получават в търговските вериги. Преди да стигне до крайния потребител един хляб получава около 5% надценка от производителите, след като бъдат отчетени всички негови разходи, и около 30% от
големите веригите,
които държат близо
половината от пазара
В надценката от 30% се крие резервът за евентуално намаляване на цената на хляба и на другите основни храни. Производителят поема много по-голям риск, инвестирайки в голяма производствена верига, той поема и негативите на това производство – плаща си на веригата за склад, реклама. Макар тези плащания да са редуцирани, след промени преди 2 години в Закона за защита на конкуренцията все пак продължат да съществуват.
Искаме да има равнопоставеност между производителя и търговеца когато се формира надценката.
Примерно да има горна границата от 10% за всеки един от тях. Ако това не може да се направи, поне да ограничим търговската надценка при продажбата на крайния клиент – да не е 30%, а да е 10 или 15%. Важно е да се уточни, че само 1% от оборота е от продуктите от първа необходимост.
Не искаме веригите да продават на загуба или да навреди на интереса им, но смятаме, че при форсмажорни обстоятелства, каквито са сега, с поскъпването – държавата трябва да има механизми, за да определя лимити на максимална надценка.
– Коя част от Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите ще промените? Обмислили ли сте конкретен текст?
– И в двата закона има възможност да бъдат разписани такива текстове. Примерно 10% е нормално да бъде надценката на търговеца. Чрез таксата за достъп, която събирахме преди 2 години на всеки производител, на новите обекти – веригите си изплащаха магазините. Техните магазини ги строяха българските производители – веригите предлагат един начин на организация и търговска марка, а всичко останало се финансира от производителите.
– Очаквате ли подкрепа от другите парламентарни групи? С кого сте провели преговори досега и как се възприема идеята ви?
– На този етап водим разговори с различни съюзи на производители, с представител на Комисията за защита на конкуренцията, с министъра на икономиката, на земеделското и на социалното министерство. Искаме да минем през един кръг срещи, преди да я представим на колегите първо в „Обединени патриоти”, после на коалиционен съвет с ГЕРБ.
– Имаше упреци към Вас, че предложението Ви противоречи на европейското законодателство?
– 99% от упреците бяха срещу нашата идея да фиксираме цените, каквато ние изобщо сме нямали. Не съм прочел упрек конкретно да коментира това, което предлагаме. Няма такава практика в Европейския съюз, но може би причината е, че в ЕС няма доходи от 100 евро, каквито вземат българските пенсионери. Ако Европейската комисия се съгласи да наруши правилата в банковия сектор, когато тръгнаха да фалират европейски банки, за да защити потребителя, то каква е причината да не поискаме подобно изключение, за да защитим физическото оцеляване на немалък брой българи.
– Как бяха подбрани 10-те стоки в социалната кошница?
– Ние не сме ги подбирали. Това е малката социална кошница на НСИ по поръчка на министерство. Не взимаме нещо, което ни е хрумнало, а това, което българската държава смята за необходими стоки за оцеляване.
– Ще има ли конкретика при стоките – количествата и произходът?
– Не може да определим количество и произход. Можем да определим търговската надценка при продуктите до крайния потребител. Бихме могли да контролираме при закона за конкуренцията – да има съизмеримост при надценките от производител и търговец.
– Как ще се процедира със стоките, които са внос от чужбина?
– За тях също ще важи същият процент надценка. Натъкнахме се на ужасяваща диспропорция между надценките, които слага производителят на своите стоки, и тези, които се получават в търговските вериги.
В надценката от
30% се крие резервът
за евентуално
намаляване
на цената на хляба
и на другите
основни храни.
– Как ще избегнете ситуация, в която например веригите разписват разходи, а не печалба от определени стоки и така избягват тавана на печалбата?
– Разходите не могат да бъдат раздувани прекомерно, като голяма част от тях се поемат от производителя. Затова има контролни органи, които ще следят – Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията.
– Как очаквате да се отразят промените върху производителите?
– Ползотворно. Защото те сега продават с 5% надценка.
– С колко процента очаквате да се свият разходите за домакинства, ако идеите, които предлагате, бъдат приети?
– Трудно е да се каже, но има резерва 10-15% върху крайната цена на стоки.
– Каква е била ситуацията преди 10 години например?
– Преди 12 години Министерският съвет имаше възможност при особени ситуации, каквато е днешната, да ценообразува дадена стока. При влизането в ЕС правото е отменено. Ние не се борим за възстановяването му – атакуваме конкретно търговската надценка.
– В петък беше оттеглен от дневния ред Закон за местното самоуправление и местната администрация, на който сте вносител. Какво накара опозицията да застане така твърдо срещу промените?
– Няма причина опозицията да застане толкова твърдо зад промените. В четвъртък опозицията изигра театър, защото беше ясно, че част от експертите на мнозинството отсъстват и за да събори заседанието. В петък отчаяно започна да търси извинение за безотговорното си поведение.
Няма никакви потресаващи
текстове, които да
пораждат такива реакции.
Нещо повече, техни представители, на опозицията, са част от УС на Националното сдружение на общините и са приели предложението към Народното събрание. Така с колегата Емил Христов се явяваме формални вносители. То е инициирано в основната си част от Националното сдружение на общините. Това е желанието на местната власт да имат малко по-сериозен инструмент да налагат спазването на правилата, които създават. Предложението е общински служители да проверяват лични карти и да се вземат данни от тях – да се издават актове на нарушители. Примерно паркирал на тротоара, оставил строителни отпадъци пред къщата си – досега за да се случи това, трябва да се вземе полицай, ако има такава възможност.
Предлага се самите
общински служители след
преминаване на специално
обучение в МВР
да могат да вършат това. Другото, което се фиксира в изказванията на опозицията, е това да се задържа човек до пристигане на полиция, когато извършва нарушение или престъпление.
Важно е да се подчертае, че и сега при извършване на престъпление всеки гражданин може да задържи, като допълнението е, че общинският служител ще е длъжностно лице.
Тези неща могат да бъдат променени или намалени, тъй като законът е на първо четене. Другото нещо е, че общините ще могат да си създават видео наблюдение на уличния трафик и да дисциплинират водачите. Така ще могат да санкционират шофьорите, съставяйки акт.
– Тази седмица ли ще се гледа отново в зала?
– Не мисля, че има смисъл да форсираме нещата. Може да направим кръгла маса, каквато вече е имало, и никой не каза нищо, когато вървеше дискусията. Можем да направим отново обсъждане на темата, да бъдат поканени МВР, сдружението на общините и заинтересованите страни, за да видим основателни ли са притесненията. Най-рано след 2 седмици ще се гледа в зала, за да се обясни още веднъж.
