Влизаш в някои общини и все едно не си в България – говори се на чужд език
Проблемът с политиката за децата с увреждания е много сериозен. Трябва да се търси подходящият компромис. Никой от управляващите, най-малко социалният министър, не иска те да живеят в мизерия
Не разбирам защо връх Мусала да не е Свети Иван Рилски, а различни местности да носят неразбираеми имена
Задължение на банките и мобилните оператори е да ни пращат есемеси само на кирилица – не може да ни пишат на шльокавица
Нека мине лятото, сега е рано да се говори за сезон на оставките. Анализ в някои сфери може да се направи, но след отпуските
Трябва да разгласяваме българските културни постижения по света – нужен е специален институт
Със зам.-председателя на парламентарната група „Обединени патриоти“ разговаря РУМИНА ДИМИТРОВА, в. „24 часа“
– Г-н Веселинов, според внесения от „Обединени патриоти” Закон за българския език ще се глобяват чиновници, които говорят на чужд език в институциите. Как точно ще контролирате дали в някое отдалечено кметство някой не говори с възрастен гражданин на турски език например, защото човекът не разбира всичко на български?
– В българската конституция се регламентира, че българският език е официален, а случаите, в които той е задължителен, се определят със закон. След приемането на конституцията такъв закон няма. Така
поправяме тази дупка
в българското
законодателство.
Всички организации, които съществуват по закон, трябва да използват българския език и да следят за неговото използване и опазване.
Имаме безброй сигнали, че в някои администрации българският език се чува по изключение. Влизайки в някоя община, гражданите се озовават в чуждоезикова среда, все едно, че не е в България. Това за нас е недопустимо.
– Но има например български изселници, завърнали се от Турция, които не говорят добре езика. Хората от смесените райони видяха в закона ви връщане към тоталитарния режим, когато са ги преследвали за думи на турски, един нов възродителен процес. Защо е нужно това?
– Има случаи, в които е допустимо да се помогне на някого, който не знае български, но това е друго.
Задавам следния въпрос: Ако българите са малцинство в тези общини, как се гарантира правото им да се говори на български и дали те не са обект на присмех и дали не са пренебрегнати?
Българският език е задължителен. Българската държава
плаща разходите
за образование на всяко
едно дете у нас. И то
респективно трябва да знае
български език.
Чуждите граждани, които не го разбират, подлежат на административно обслужване и тогава служителят може да помогне на език, който знае. Ако не, те могат да ползват преводачи.
Контролът ще бъде в самата администрация. По-висшата административна структура трябва да следи по-нискостоящата. Например в общините – областният управител ще разпорежда проверки.
На върха на цялата пирамида ще стои един нов орган, който ще следи за опазването на българския език. Не от гледна точка на административната мярка, а допускането на чуждици и др. Това тепърва ще се разработва.
– Обвиненията за нов възродителен процес дойдоха и от смяната на имената на местности в Стара Загора, не беше ли това прекалено?
– Голяма част от тези имена са крайно чужди, неразбираеми и трудно влизат в употреба. Те трябва да са на лесно разбираем език.
Не виждам причина
да се говори за нов
възродителен процес.
И не разбирам защо такива знакови места като връх Мусала не са наречени например на св. Иван Рилски. Декларацията на ДПС в парламента по повод смяната на имената на местности се направи, защото те искат да страхуват техните избиратели, че ще бъдат преследвани, мачкани, тормозени, за да може тези хора да гласуват за тях. Единствената причина да гласуват за тях е, че продължават да подклаждат омраза у част от българите мюсюлмани, да играят със страховете им.
Нормално е тези хора да имат своите представители в политическите партии и да гласуват за тях, но не трябва да се поддават на внушения.
– Банките и мобилните оператори как се отнасят към задължението, заложено в закона ви, да изпращат есемесите си само на кирилица?
– Не сме търсили тяхното мнение и подкрепа. Това е тяхно задължение, защото не може да ни се изпращат есемеси на шльокавица и да не можем да ги разберем.
Един от мобилните
оператори
пише есемеси
само на
български,
което
заслужава
адмирации.
Именно той показва, че това не е неизпълнимо. Трябва да помислим всички електронни устройства, които се купуват в България, да имат кирилица на клавиатурата си. Случвало ми се е да си купя телефон и да питам изрично дали има кирилица. Купувам го, защото ме уверяват, че има. Оказва се, че клавиатурата е руска и например няма Ь, защото в руската азбука няма. Оказах се с телефон, който не мога да използвам пълноценно.
– Значи ще се въведе и това правило в закона?
– Да. Задължава се и
правителството да следи
за въвеждането на
български електронни
шрифтове.
Ние сме залети с руски – чисто графично. Постепенно изчистихме българските за сметка на руските. Държавата трябва да запази своя писмен начин на изразяване.
– Споменахте за създаването на институт за българския език или подобен орган, който да го развива, после откъм патриотите заговорихте за културен институт. Какво ще представлява новата структура и откъде пари за създаването ѝ?
– Идеята е на моя колега и наш представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки отпреди около месец. По-късно тя се появи и в различни други формати.
Голяма част от българите са зад граница. Нашите емигранти имат желание да изучават езика и в чужбина. Има многобройни български училища, които се отварят зад граница. И не трябва да ги спираме да изучават езика за в бъдеще. Държавата трябва да се ангажира с това – да поддържа тези училища, но да създаде и система, която да гарантира владеенето на български език и да издава сертификат.
Трябва и да разгласяваме българските културни постижения по света, така че определено имаме нужда от културен институт. В момента има подобни звена в различни ведомства, които правят по нещо от това. Те могат да се обединят и да се концентрират задачите. И с не много по-голям обем средства да се работи. Те
ще са подобни на
институтите „Сервантес“
и „Гьоте“.
Испанският и немският културен институт, както и други подобни, вършат една много мащабна дейност. Трябва и ние, българите, да го направим.
– Темата на деня е подписването на договора между Гърция и Македония за името. За Вашата формация е чувствителен въпросът за гаранциите, че няма да има никакви претенции от съседите към България, постигнати ли са те?
– Имаме такива гаранции в договора за добросъседство. Всъщност това е и
основната причина
българската държава да
промени становището си
по въпроса за името
на Македония.
Знаете, че Гърция всъщност няма интерес от решаването на спора за името на Македония, докато за Скопие това е условието за членство в НАТО и преговори за присъединяване към ЕС. Това е второто предложение, което отново целеше да не се приеме от България и така да не може Македония да се включи в европейските структури. Не се поддадохме и не трябва.
Националните ни интереси изискват границите между България и Македония да изчезнат, както и този език на омразата, който се беше превърнал в държавна идеология едва ли не. И така да продължим в духа на общото единение.
– Постъпи ли правилно премиерът Борисов, като отказа среща на македонския президент Георги Иванов?
– Разбира се. Това е един президент, който е
последната метастаза
на онова управление, което
мразеше България.
А и не само. Тогава Македония се беше насочила натам да мрази всички страни освен Сърбия. Това е последният представител на това управление и направи всичко възможно да скъса споразумението между Гърция и Македония.
Деня, след като той предизвика този вътрешнополитически скандал в страната си, пожела да дойде в България.
Не знам защо президентът го прие. Но това да получи визита във всички възможни инстанции щеше да му позволи да каже: „Ето, видяхте ли? Моята политики е правилна. В София ме посрещнаха навсякъде и постлаха червения килим“. Беше време да покажем, че подобен тип управление не може да бъде поощрявано.
– Дойде ли сезонът на оставките в кабинета, г-н Веселинов?
– Не. Нека да мине първо летният сезон. Мисля, че той е по-актуален за всички български граждани.
– Но ако все пак се стигне до внасяне в парламента на оставката на Бисер Петков например, как биха гласували Патриотите?
– Една оставка има много измерения – лични и политически. Министър Петков е от квотата на ГЕРБ. Нашите договорки сочат, че освен ако нямаме основание,
не можем да предявяваме
никакви претенции
към техни министри
и обратното.
Това е политически въпрос и ще се реши. Оценяваме положително много от нещата, които прави г-н Петков.
Проблемът е много сериозен с политиката за децата с увреждания. Трябва да се търси подходящият компромис. Никой от управляващите, най-малко социалният министър, не е безразличен към децата с увреждания и не иска те да живеят в мизерия.
– И все пак има очаквания за някакъв ремонт в кабинета, за смяна на върха в МВР…
– Всичко минава под знака на европредседателство сега. Вероятно след сезона на отпуските ще може да се направи анализ има ли нужда от промяна в някои сфери.
CV
Роден на 14 март 1972 г. в Русе
По образование е инженер (завършил е „Промишлено и гражданско строителство” в УАСГ) и юрист
Дългогодишен лидер на ВМРО в Русе, зам.-председател на ВМРО
1999 г. е директор на областното пътно управление – Русе. От 1999 г. до 2014 г. е общински съветник, 2003 – 2009 г. е председател на Общинския съвет – Русе
Депутат в 43-ото и 44-ото НС, зам.-председател на ПГ „Обединени патриоти”. Шеф е на комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
