За първи път четем непубликувани спомени на големия публицист, пише в. „Стандарт“
Издателство „Захарий Стоянов“ и фондация ВМРО пуснаха на книжния пазар том втори от „Лица и събития от моето време“ на Симеон Радев. Спомените в този том досега не са публикувани. Мемоарите си Симеон Радев пише през 50-те и 60-те години на миналия век и работи върху тях до самата му смърт. Но така и не успява да ги довърши, като разказът му достига навечерието на Солунското примирие (29 септември 1918 г.), с което фактически страната ни излиза от Първата световна война. Авторът не спазва строга хронология, а дори „размества“ времето – спомени, отнасящи се за по-късни години, разказва в по-ранен период, което пък го принуждава нерядко отново да се връща на тях, когато им дойде времето. Читателят ще усети на места задъхаността на мемоариста, който ни засипва с важна информация, отнасяща се за по-късно време, страхувайки се, че животът няма да му стигне, за да разкаже всичко, което му се е случило и което знае.
Приживе Симеон Радев успява да издаде само „Спомени от Македония и Цариград“, които цензурата прекръства на „Ранни спомени“ (1967), като са съкратени някои текстове. В пълния си нецензуриран вариант те излязоха в предишния том първи. Докато вторият е изцяло с непознат на читателя текст, който може да се определи като симбиоза между мемоари и научно изследване. И тази симбиоза се ражда, тъй като спомените са изпълнени с огромен брой документи и цитати от пресата, мемоари и изказвания на дейци от онова време, както и позоваване на научни трудове. Това многообразие може да се обясни не само с ерудицията и писателския талант на Симеон Радев, но и с факта, че той е могъл да пише и чете на основните европейски езици, включително и на балканските.
Читателите ще научат нови неща, а и позицията на мемоариста за Българо-сръбския съюз на правителството на народняците, за дейността на двете организация – Вътрешната и Върховния комитет, на външната политика на страната. Сухите страници на парламентарните протоколи оживяват в ръцете на парламентарния репортер на „Вечерна поща“, какъвто тогава е Симеон Радев. Той разкрива и ролята на княз Фердинанд, който вече отървал се от опеката на Стефан Стамболов, успява да се намесва успешно както във вътрешната, така и във външната политика на страната. Симеон Радев разсъждава над известната британска максима „кралят царува, но не управлява“, която ловкият Фердинанд успява да промени, като не само царува, но и управлява. Читателят ще се заинтригува и от позициите на мемоариста по националния въпрос, той милее еднакво за българските земи извън границите на Княжеството – Македония, Тракия, Северна Добруджа и Моравско. В спомените читателят ще се запознае по-отблизо и с много български политици и държавници, най-често във втория том се срещат имената на д-р Константин Стоилов, Петко Каравелов, д-р Стоян Данев, Драган Цанков, Димитър Ризов, Александър Людсканов, Михаил Такев, Найчо Цанов, Тодор Влайков, д-р Никола Генадиев, Иван Евст. Гешов, д-р Александър Радев и Михаил Маджаров – все хора, които нямат написани сериозни биографии.
„Лица и събития от моето време“ е подготвена за печат от Красимир Каракачанов и Цочо Билярски.
