Десет аргумента против новините на турски по националната телевизия представя проф. Петър Иванов, заместник-председател на Центъра за демографска политика.
Припомняме, че парламентарната група на Патриотичния фронт в 43-то Народно събрание постави въпроса за премахване на емисията от Българската национална телевизия пред колегите си от останалите политически формации. Едно е от предложенията е новините на различен от българския език да бъдат излъчвани в ефира на регионалния канал на БНТ.
Коментара на проф. Иванов, структуриран в десет точки, може да прочетете тук:
1. Аргументите на ДПС са изразени синтезирано от Лютви Местан в следната негова теза: „Новините на турски език имат не само информационна, а в пъти повече символна стойност, защото представят уважението към етнорелигиозното многообразие. Затова от парламентарната група на ДПС отправяме искрен призив да преосмислите тази позиция и да се вслушате в изключително отговорната, цивилизационно издържаната позиция по този въпрос на държавния глава Росен Плевнелиев.”
Първо, не става ясно каква конкретно символна стойност има говоренето точно на турски по националната телевизия. Защо нямат същата, че и по-голяма, символна стойност новините на цигански език, след като циганите (1,3 млн. души) са повече на брой от етническите турци (0,5 млн. души)? По-справедливо би било Местан, с оглед новата позиция на ДПС като защитник на циганите, да иска новини на цигански език. Защо не го прави? Какво уважение и към кого уважение символизира говоренето на турски език по националната телевизия? Защо специално на турски език, а не и на други езици?
Второ, позоваването на Плевнелиев няма аргументационна стойност, каквато търси Местан, тъй като президентът няма никакви правни основания да се произнася по този казус, той не влиза в неговите правомощия, които подробно са описани в чл.98 на Конституцията. По въпроса Плевнелиев може да се произнася само като български гражданин и нищо повече. Тоест неговото становище е равносилно на мнението по въпроса на всеки българин.
Трето, „уважение към етнорелигиозното разнообразие“ не е правно, а по-скоро етико-литературно-художествено понятие и е уместно за упражнения на специалист (учител) по етика или българска филология, какъвто е Местан, в по-тесен кръг, но не в Парламента.
Четвърто, след като нямат информационна стойност (или поне тя е много малка, според самия Местан) защо са нужни въобще новини на турски език? Все пак медията БНТ е информираща институция, нейната продукция в този случай (новини) е информация.
И пето, не е ясно кое е „цивилизационното” в говоренето на турски по националната БНТ-1, след като по конституция (чл.3) „официалният език в републиката е българският”. БНТ-1 е национална телевизия, тя е държавна и в този смисъл е официална; не може на този официален форум, какъвто е тя, да се ползват неофициални медийни инструменти, какъвто в случая е турският език, който с нищо не превъзхожда и не заслужава привилегированост в сравнения с езиците на другите етнически малцинства – арменци, цигани, евреи, руснаци и т.н.
2. По данни на Центъра за демографска политика новините на турски език се гледат и слушат от около 1-2 % от възрастното турскоезично население на България, и то случайно. Останалите 98 % от тези български граждани гледат и слушат или български телевизионни канали, или турски телевизионни канали, или въобще не гледат телевизия по това време. Следователно информационната стойност е съвсем символична сама по себе си и е напълно ненужна.
3. Ако имаме предвид цената на ефирното време по тарифата на БНТ-1 за продажба на реклама е часовия пояс 16-18 ч. в делнични дни, която е 650 лв. за 30 секунди и другите разходи, то новините на турски език фактически струват най-малко 10 000 лева на ден, или 2 600 000 лева годишно. Тези народни пари определено биха могли да се използват по-добре за по-полезни обществени начинания.
4. Известни са случаи в околните балкански държави, чиито вътрешни етнонационални конфликти започват с медийни прецеденти като настоящото „говорене на турски език на новини”. Някои от тези конфликти се превърнаха наистина в кървави граждански войни. Новините на турски език са опасни за етническия мир в България, защото в България все пак живеят българи, които няма как да не се дразнят от наличието на ДПС, от поведението на ДПС през последните 25 години, от „раздаването на порции”, от множеството корупционни практики на шефове на ДПС (Бисеров, разни кметове и т.н.)
5. Изследване на Центъра за демографска политика показва, че 92% от българските граждани са против новините на турски език.
6. За българите турският език и въобще „туркостта” имат друг символен смисъл, свързан с 500-годишното турско робство, с кървавите изстъпления и зверства на султана Баязид Иелдъръм, с балканджи Йово и хубава Яна, с Баташкото клане, Шипка и т.н. В колективното подсъзнание този език определено не символизира приятни и светли неща за българите. И наистина ги дразни.
7. Новините на турски език могат да бъдат дефинирани и като правен прецедент, на чието основание всяко едно етническо малцинство (евреи, арменци, гагаузи, цигани и др.) да иска новини на своя майчин език. Отказът за новини на всеки един език на тези многобройни етнически малцинства би могъл да се третира като дискриминация на съответното малцинство на основание чл.4, ал. 1 и ал. 3 на Закона за защита от дискриминация, тъй като представлява състав на непряка дискриминация в смисъл „поставяне на лице в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица”, които имат възможността (привилегията) да гледат и слушат новини по национални медии на майчиния си език, който не е официалният език в Република България. Съответните дела срещу държавата в Съда по правата на човека в Страсбург във всички случаи биха били решени в полза на дискриминираните жалбоподатели.
8. В европейските страни с федерално устройство, където официалните езици са повече, действително има медии, които ползват различни езици. Няма европейска еднонационална държава, член на ЕС, с един официален език, която да ползва езици на етническите малцинства в нея за новинарско предаване в национални медии. В този смисъл България е и би била, ако новините на турски език не отпаднат, негативен прецедент. Което е недопустимо само по себе си.
9. Извън Европейския съюз, например в съседна Турция, няма новини на български език, въпреки че има българско малцинство, което турската държава просто не признава. Нещо повече, на българите-християни е отнето дори правото да носят български фамилии; нетурските окончания „-ов“, „-ев“, „-ски“ и „-ин“ са забранени със закон.
10. Новините на турски език представляват нарушение на чл.3, ал.3, т.3 и чл.7, т.7 на Закона за радиото и телевизия, тъй като не осигуряват защита на националните интереси и не съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората, а напротив, водят до етнически противоречия.
