автор: Христо Иванов от младежката организация на ВМРО – София
Безспорен исторически факт е, че Васил Левски е приключил земния си път на 6 февруари 1873 година по стар стил, т.е. на 18 февруари по нов стил.
През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка, обаче, е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Така например рождената дата на Апостола (6 юли) се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. Избухването на Априлското въстание на 20 април по стар стил, днес също правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни). Що се касае до датата на обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари по нов стил, а не на 19 февруари.
Датата 18 февруари е тази, която фигурира и в учебниците по История, утвърдени от МОН, защото консенсус сред българските историци относно това, коя е правилна дата, е наличен.
Или иначе казано: дори децата знаят, че датата е 18 февруари. Защо тогава официалната дата – тази, на която множеството българи излизат, тъкмо защото е официална, е 19 февруари?
До 1950 година датата, на която се е отбелязвало официално обесването на Апостола на свободата е 18 февруари. 18 февруари 1950 година обаче се падало неделя.
От тази постановка като основна предпоставка изхожда и поддържана от множество български историци теза, създадена и аргументирана от проф. Петко Петков, е, че с цел повече хора да излязат на поклонение във вестник „Работническо дело“ е излязла статия на 19 февруари, написана от мастит професор по история, в която пишело: „На днешния ден Васил Левски увисна на бесилото…“.
Друга, по-малко популярна теза сред историци, е, че датата 19 февруари е избрана съвсем не за да се съберат повече хора на поклонение, а понеже на 19 февруари, но през 19 век на руския престол се възкачва император Александър Втори.
Понеже на същата дата, но през 1861 година, императорът обявява Декрет за освобождението на руските селяни от крепостна зависимост, заради който акт е наречен от руските селяни Цар Освободител. Понеже на същата дата, но през 1863 година, е провъзгласено освобождаването на полските селяни в руската част на Полша от крепостна зависимост. Понеже на същата дата, но по стар стил, е и рожденият ден на същия император Александър Втори.
По-вероятна, обаче, изглежда да е втората теза. А причината, ако не заради друго, то е – за да бъде отбелязването на годишнината по-приемлива за тогавашните власти на Народна Република България, без чиято опека тази дата не би могла иначе да се превърне в традиция.
От 18 февруари 2009 година във Велико Търново и други градове от областта поклонението се прави на 18 февруари, но в София и други големи градове гибелта на Апостола продължава да се отбелязва на 19 февруари. Обяснението е, че това било „по традиция“, обаче, е меко казано несериозно. Този дисонанс между историческата истина и традицията на честванията не говори добре за историческата култура на представителите на компетентните институции, а и на българите, които масово продължават да се водят по тях.
