Вече десети месец няма смелост за решаването на проблемите. Надделяват политическите сметки, в които се мисли повече за предстоящите избори
Интервю с лидера на ВМРО, заместник-председател на Народното събрание и депутат от Патриотичния фронт Красимир Каракачанов пред в. „Сега“
– Г-н Каракачанов, вие влязохте в управлението с идеята да преборите корупцията по високите етажи на властта. Миналата седмица обаче не подкрепихте антикорупционния закон на вицепремиера Кунева. Защо?
– Един закон е антикорупционен не защото се казва така. Той трябва да прокарва реални мерки в борбата с корупцията. Ние имахме няколко забележки. Първо – анонимните сигнали. И второ – кой назначава шефа на това бюро. Ето сега предстоят избори. В този вариант всеки един кандидат за кмет може да бъде наклеветен спокойно от всеки анонимник. Започват да ти разнасят името по вестниците. Започват проверки. Губиш доброто си име, губиш авторитет. Оказва се, че след една година си невинен. Да, ама ти няма как да потърсиш правата си срещу този, който те е наклеветил. Отваряме възможност да се атакуват политически опоненти. И се учудвам, че това го прави партия, която 20 г. говори срещу ченгетата, Държавна сигурност и доносничеството. Трето, абсолютен парадокс е шефът на бюрото да бъде назначаван от Министерския съвет. Т.е. тези, които трябва да бъдат обект на проверки, ще назначат човека, който уж ще ги контролира. Тук давам пример с небезизвестния Филип Златанов и неговото тефтерче. Ние предлагаме шефът на това бюро да бъде назначаван от парламента, където може да има няколко предложения и ще стане публичен дебат. Пак ще бъде избран един, но така ще стане ясно кой и как го е избрал. Ако обаче МС го назначи, ние ще научим от вестниците кой е бил избран.
– Необходим ли е изобщо според вас такъв закон или е достатъчно да се прилага сегашното законодателство?
– В момента имаме 3 институции, които се борят с корупцията. Какъв е резултатът? Нула. Законът може да е съвършен, но важното е дали ще го съблюдаваш, или ще го заобикаляш. Повечето министерства знаят къде е корупцията. Тя е в обществените поръчки и в европейските пари. Много и просто се случва – чрез Закона за обществените поръчки. Когато правиш условия, в които само една фирма ще спечели. Проблемът е, че няма истинска воля за борба с корупцията.
– Има ли опасност от разпад на мнозинството?
– Засега няма, защото има достатъчно народни представители, които го подкрепят. Има стабилно мнозинство. Но, от друга страна, има много различия в четирите партии, подкрепящи правителството. АБВ е лява партия. ДСБ е дясна партия. Те са били противници във времето. Има разминавания и във вижданията. Много често се случва да има разминаване в мненията, стигащи дори до по-остри пререкания. Моето лично убеждение е, че трябва да се търси компромис. Трябва да се извадят важните приоритети за обществото, а не за партиите. Нещата обаче вървят мудно и бавно.
– Защо?
– Защото няма смелост нещата да се решат радикално. Не можеш да вземеш властта и да си мислиш само за следващите избори, а не как да решиш проблемите на обществото.
– А нали с патриотите сте част от това управляващо мнозинство?
– Да, но ако ние не бяхме вдигнали шум за Гърмен и „Орландовци“, нямаше да започне събарянето на незаконните постройки. Ако не бяхме поставили ултиматум да се изгради оградата на българо-турската граница, България щеше да бъде много по-привлекателна дестинация.
– Преди време премиерът Борисов призна, че кабинетът съществува благодарение на ДПС, особено за приемането на по-важните законопроекти. Прави впечатление, че в парламента има едно официално мнозинство без движението, както и едно неофициално, което се крепи именно на него. Къде сте вие?
– Това е факт. Като започнем от частните пенсионни фондове, заема и т.н. Това е въпрос на слаба коалиционна култура от страна на ГЕРБ. Не може всяко нещо, което искаш да мине, да искаш на другата сутрин да те подкрепят. И когато някой от партньорите поиска да го обсъди, ти да кажеш, че си имаш ДПС. Това носи само негативи за ГЕРБ. Ако не са го разбрали, то това ще стане един ден. Диалогът някак си се губи. Като имаш идеи, първо ги обсъди с партньорите си, а не търси начин да ги заобиколиш чрез ДПС. А това, че ДПС прави услуги на ГЕРБ, е видно. Те хем запазват влиянието си още от времето на правителството на Орешарски, хем по този начин дискредитират ГЕРБ.
– Те и вас дискредитират.
– Нас не, защото във всеки случай, когато ДПС се опитва да поставя условия, ние сме категорично против. Конкретно ПФ не, но най-вече ГЕБР са дискредитирани, защото се опитват да правят компромиси с тях вместо с партньорите си.
– Това ли са ви основните забележки към партньорите от ГЕРБ?
– Основното е, че вече десети месец няма смелост за решаването на проблемите. Надделяват политическите сметки, в които се мисли повече за предстоящите избори. А това са тънки политически сметки, които винаги излизат криви.
– ВМРО и НФСБ ще се явят като отделни формации на местните избори. Защо решихте да се разделите?
– Двете партии нямаме споразумение за съвместно явяване на местните избори. Имаме само за парламентарните и президентските избори. Колегите от НФСБ прецениха, че като млада партия е важно да се преброят на изборите. Това е тяхно решение, което ние уважаваме, и няма драма. Моето лично мнение беше формулата ПФ да бъде запазена и за местните избори, но няма проблеми и в този вариант ВМРО да се представи добре.
– Може ли да се каже, че предстоящите местни избори ще преобърнат привидно стабилното правителство? Може ли да се очакват сътресения, ако ПФ, РБ и АБВ не получат приличен резултат за сметка на ГЕРБ?
– Не кметовете и общинските съветници определят мнозинството в парламента, а депутатите.
– Възможно ли е след изборите неофициалната коалиция между ГЕРБ и ДПС да стане явна?
– Влиянието на ДПС върху ГЕРБ го позволява. Ако тяхната коалиция стане официална, то това ще означава политическата смърт на ГЕРБ.
– Европа е изправена пред безпрецедентна криза. Някои наричат това най-голямото преселение след Втората световна война. Каква според вас трябва да бъде българската позиция по въпроса за бежанците?
– Първо, нека да кажем точно, че това не са бежанци. Само една част от тях са бежанци, но по-голямата част реално са икономически имигранти, които искат да напуснат Близкия изток, Африка, Афганистан, Пакистан. Те искат да дойдат да живеят в Европа, където животът е по-уреден, по-лесен и има добри социални условия. Където те могат да не работят и да живеят. Истинският бежанец е този, който независимо къде се намира, иска само да спаси живота си и този на семейството си. За това нещо е виновна самата Европа. Ние сега обсъждаме следствието, но нека да видим каква е причината. Проблемът е ясен. Това е войната и размириците в Близкия изток. Но нека да видим кой ги предизвика. А това са същите тези европейски държави и САЩ с абсолютната си неадекватна политика в последните 10-12 г. Първо беше войната в Ирак, която започна с измислени фалшиви причини. Уж отиваш да установиш демокрация, ред и спокойствие за хората, а всъщност стана точно обратното. Държавата Ирак се разпадна и там несигурността е още по-голяма. Жертвите след войната в Ирак са повече, отколкото по времето на режима на Саддам Хюсеин. Това стана в Сирия, където в момента 1/3 от територията й се управлява от „Ислямска държава“ (ИД). Ако Башар Асад не е демократ, то хората от ИД са направо главорези. Кой направи да бъде свален президентът на Египет? Кой разби Либия? Кой направи нещата в Тунис? Това е проблемът. Лошото е, че не се прави нищо да се реши този проблем. Прави се точно обратното.
