С № 34 в бюлетината ВМРО ще търси разширяване на подкрепата за своята политика, провеждана последователно няколко мандата подред в Горнооряховска община. За изборите на 27 октомври воеводите са подкрепени от НФСБ, ССД, Земеделски народен съюз и Патриотичен съюз „Защита”, а техен кандидат за кмет е общинският лидер на ВМРО Кирил Кирилов.
Източник: „Рег Нюз“
46-годишният Кирил Кирилов е икономист по образование и вече семестриално завършил право. Общински председател на ВМРО от 2007 г. С три мандата като общински съветник зад гърба си. Семеен, съпругата му Боряна Кирилова е директор на Дирекция „Социално подпомагане”. Синът им Борис е третокласник в СУ „Георги Измирлиев”.
Семейство, сигурност, патриотизъм е слоганът на кампанията на ВМРО. Програмата стъпва на тези три основни пункта, като за всеки един са предложени конкретни мерки.
– Както казвате, всички в кампанията говорят за икономиката, какво ще направи Общината за бизнеса, ако Вие сте кмет?
– Със съжаление забелязвам, че сякаш е скъсана комуникацията между общинската администрация и местния бизнес. Показателно е, че ОбС така и не можа да връчи награда за принос към икономиката. А не е като да нямаме сериозни фирми, които да правят бизнес тук. Масовото мнение сред хората, управляващи сериозен бизнес в Горнооряховско, е, че срещат неглижиране от страна на администрацията. А за това не се изискват някакви средства, просто трябва да се изгради отношение към хората, които създават работни места и дават заплати. Въпрос на добра комуникация е. Общината има достатъчно възможности за разпределяне на публичен ресурс и това разпределяне трябва да става така, че да подкрепя местните фирми.
Разбира се, че го има и обратното отношение. И бизнесът, и гражданите неглижират дейности на Общината като обществени обсъждания например. И след това негодуват, че не знаят за някои инвестиционни намерения. Донякъде това е обяснимо с насажданото години наред убеждение, че всичко е предрешено, че от нас нищо не зависи. То и затова хората масово не гласуват – защото мислят, че изборите не зависят от тях.
– Само комуникацията ли пречи на бизнеса в общината?
– Не става въпрос за пречене. Понякога изпускаме възможности. И трябва да гледаме напред във времето, и да бъдем смели. Вече казах, че си мисля, че нашата общинска власт сякаш не смее да надскочи летвата на средната община. А това е задължително според мен.
Аз искам Общината да помогне за създаване на модерен бизнес, който да привлече квалифицираните кадри. Ние предлагаме дали по европроект, дали със собствени средства, Общината да подготви готова база за фирми, работещи в IT сектора. Имаме всички дадености да привличаме подобни фирми, но трябва да им създадем условия. Съвсем наскоро научих за една, която е търсила място в Горна Оряховица, но тъй като не е намерила подходящо, се е устроила във Велико Търново. Защо Общината да не потърси такива възможности? Това вече ще е истински пробив в усилията ни да задържим качествени млади хора в нашия град.
– По темата за сигурността имате няколко предложения. Кои според Вас са най-важни?
– В тази точка сме включили темата за незаконното строителство. Познавам много добре всички нормативни актове и смея да твърдя, че съм най-добре подготвен от настоящите кандидати в това отношение. Признавам, че държавата е възложила на общините много задължения, а никакво обезпечаване за тези дейности. За нас е важно да не се допускат незаконни гета. Така както и да не се допускат мигранти. През миналия мандат по инициатива на ВМРО беше приета декларация на ОбС, която категорично отказва на територията на Общината да се строи мигрантски център. По онова време имаше такава възможност тук да е един от тези центрове в страната. Ние взехме превантивни мерки и помогнахме да управляващите да избегнат масови протести.
Искаме по-големи правомощия на общинската служба „Ред и сигурност”, както и за доброволните отряди на гражданите. Идеята ни е да се помогне на полицията, която има твърде ограничени човешки ресурси – някъде има по един квартален на две селища. Общината може да задели повече средства за своето охранително звено и да има хора в малките села, където най-вече се усеща липсата на полицейско присъствие.
– В програмата Ви за патриотизма е отделено доста място, но не с лозунги, а с мерки за популяризиране на Горна Оряховица. Какво Вие разбирате под общинска патриотична политика?
– ВМРО има една идея, която иска да реализира в национален мащаб, и това е въвеждане на часове по родолюбие в училище. Освен това обаче ние искаме да раздвижим местния патриотизъм и това ще стане чрез реализиране на проекти за популяризиране на Горна Оряховица като добро място за живеене.
Аз съм живял във Велико Търново и лично за мен в родния ми град условията са по-добри – наемите и имотите са по-евтини, има място за паркиране, има достатъчно паркове и досег до природата, има достатъчно детски градини и училища. Това е базата, върху която трябва да стъпим и да развиваме. Дори въздухът ни не е по-мръсен от търновския.
Ако трябва да съм честен, самият аз някога съм възприемал града си като промишлен център, а Търново като туристическо място. Много хора отвън обаче са ме питали защо не направим нещо, за да се включим в туристическия поток. И аз смятам, че трябва да го направим, но това ще стане с глобална политика по отношение на туризма и културно-историческото ни наследство. На първо място е възстановяването на крепостта Ряховец. Но не е само това. Горнооряховският край има и други възможности да се рекламира пред туристите и да им покаже и други неща освен крепостни страни. Да вземем например градинарските традиции на нашите села, които все още са дълбоко уважавани в Централна Европа. Имаме интересни кулинарни традиции, музеи в селищата, които трябва да бъдат раздвижени. Като цяло дейността на Музея, която е в правилната посока, трябва да бъде дофинансирана, за да могат да се обхванат и реализират повече идеи.
– Интересното е, че спортът е намерил място точно в тази част от Вашата програма, която говори за патриотизма…
– Патриотизмът не е лозунг, това е отношение към самия теб и това, което обичаш. Горна Оряховица е спортен град. Имаме 34 клуба, всеки от който развива дейност. В един момент се оказва, че спортната ни база вече е тясна за всички, особено що се отнася до зала „Никола Петров”. Определено вече имаме нужда от нова зала и това сме заложили в програмата си. Ще работим за осигуряване на средства за нова, модерна мултифункционална зала, която да приеме не само спортни, но и културни прояви. Както стана възможно обновяването на стадиона, така и това може да се осъществи.
Още повече, че освен, че спортуват, горнооряховчани са гладни за култура. Всички театрални спектакли се радват на посещаемост, а търновските киносалони се пълнят от горнооряховчани. Защо тук да не се правят големи спектакли, които сега се правят в Търново и половината зрители са от Горна Оряховица?
– Често правите паралел с Велико Търново. Доколко е заради местен патриотизъм или местен шовинизъм?
– Аз съм категоричен, че Горна Оряховица е по-добро място за живеене, а горнооряховчани са повече граждани и по-добре разбират живота. Разбира се оценявам предимствата на Велико Търново в исторически план и в ефектността на ландшафта. Но вече изброих всички предимства на нашия град по отношение на градското битие. Ако се върна на въпроса за въздуха, ще добавя, че сме по-напред в класацията, защото имаме измервателна станция. Имаме уверения, че ще ни включат все пак във финансирането на мерки против твърдото гориво за отопление. Надявам се, че след като Общината пое снегопочистването, ще въведе използването на химикали вместо пясък и луга. Те може и да са по-скъпи на първо четене, но като ефективност излизат по-евтини, да не говорим за проблемите със запрашеността и запушването на шахтите от пясъка.
В крайна сметка надеждата ми е, че все повече ще се усеща умората от големите и шумни градове и младите хора ще започнат да се връщат насам. Затова обаче и Общината трябва да помогне и да им създаде условия.
– Няколко пъти казахте, че местната власт сега е плаха и не иска да рискува, какво означава да е по-смела?
– Хубаво е да си поставяме по-високи цели. Не хубаво, задължително е. Дори и да казват, че нещо не може да стане, нека пробваме. Иначе ще си стоим на опашката. А ние, горнооряховчани, имаме друго самочувствие.
