автор: Красимир Богданов – историк, член на националното ръководство на ВМРО, председател на партията за област Враца
Измина повече от месец от войната в Украйна. Война в пълния смисъл на думата. С разрушения, жестокости, военни и цивилни жертви, милиони бежанци. Че Русия е агресор, потъпкващ международното право, е неоспорим факт. Възмущението на световната общественост – също. Без да участва във войната, България вече търпи поражения – обществото ни се раздели по линията „за“ Украйна – „за“ Русия. Партиите (включително в управляващата коалиция) „се обстрелват“ с обвинения в русофилство и доказват, кой е по-голям душманин на Путин. Гонят се шпиони, дипломати, посланици. Сменят се имена на улици. Демократите, най-активни, искат да подкрепим военно Украйна, като харижем „негодното“ съветско оръжие и ударим тиранина в сърцето. Също да прекратим всякакви газови доставки и зависимости, виновни за което са досега управлявалите „путинофили“. Други пък, с претенции за български националисти, гордо развяват знамето на Руската федерация в центъра на София, сгрявано от „тулския самовар“ на „Драган Цанков“ 38 (вече не знам дали адресът е същият).
А истината девалвира! Всеки, който у нас дръзне да изкаже мнение, различно от международния видеообмен, вече е заклеймен като враг на демокрацията, трол и подлога на Москва.
Майданът в Киев от 2013-2014 г. донесе дългоочакваната демокрация в Украйна. Не че Янукович не беше законно избран. Както обикновено се случва, зложелателите на глобализма заподозряха дългата ръка на Сорос и високопоставени американски политици. „Демократизирането“ на Украйна не мина без опити за налагане на украинската национална идентичност над хора, които даже Сталин не успя да „осъзнае“. Последва ограничаване на правата на малцинствата чрез промени в образователната, културната и административната системи. Целта „да се ударят братята руси“ обаче засегна и унгарците, румънците и българите, живеещи от векове по тези земи. И ако националните държави на последните три малцинства реагираха по европейски, с политически средства, Руския реагира с военни. След референдум Крим обяви присъединяването си към Руската федерация, а Донецк и Луганск отказаха да се подчиняват на Киев, с всичките произтекли от това последици.
Имаше ли избор Путин?
Силната подкрепа на НАТО за новата украинска власт (и при Порошенко и при Зеленски) и заявката на Украйна за членство в Алианса буквално означава съюзнически ракети да бъдат разположени под прозорците на Москва. Поставен пред подобна перспектива руският президент няма избор. Това го кара да действа ва банк. Съчетанието на традиционно високото доверие на руския народ към Путин, историческата обосновка, че Украйна е измислица на болшевишкия лидер Ленин, а украинските „бандеровци“ са съюзник на нацистите в Отечествената война, медийната пропаганда и натовската заплаха дават ясна картина каква е психологическата нагласа на руския народ и управляващите кръгове.
САЩ многократно алармираха, че предстои руска атака. Повечето не вярваха. ЦРУ-информацията се оказа точна. Войната, каквато и операция да я наричат, си е война. Америка подкрепи „безрезервно“ Украйна. Само че в подкрепата си, учудващо за мнозина, САЩ нито веднъж не отправиха послание за мир и прекратяване на огъня. Напротив, ежедневно ни засипват с призиви, насърчаващи въоръжената съпротива, спирането на агресора, оказването на военна помощ на нападнатата страна и нови санкции за Русия. Е, в Америка темата за украинската трагедия и невинните жертви беше изместена от холивудския шамар между двама афроамериканци, при това предизвикан от вербалното насилие над жена. Въпрос на ценности.
Какво всъщност целят Щатите и не падна ли Путин в предварително заложения му капан?
Западните общества от векове са приучавани, че Русия е „тюрма за народите“, а в годините на „студената война“ – „империя на злото“. В немалка степен американската попкултура подсилва този антагонизъм. Както прогнозираха щатски анализатори и футоролози, бъдещите войни ще са войни за ресурси. Очакващи ресурсните проблеми (а вече и изпитващи последиците от това) САЩ се насочиха към овладяване на ключови източници на енергийни ресурси. Нашето поколение помни войните в Персийския залив, а в по-ново време т.нар. „Арабска пролет“. Войните за демокрация са само там, където има петрол. Същевременно войни в Саудитска Арабия и Емирствата няма. Тамошните власти са изтъкани от демокрация. САЩ изтласква Русия по всички фронтове. Пропагандата обвинява всички инакомислещите, че са путинисти. Ситуацията много напомня времето на маккартизма през 50-те години, определено от американския писател Артър Милър като „лов на вещици“. Никой не търси истината. Жертва е руската култура, която между впрочем винаги е била опозиционна на официалната власт.
Какво ще спечели Русия?
Притиснат в ъгъла, Путин беше принуден да действа. Не знаем какви са предварителните му очаквания. Дали е разчитал на „блицкриг“, с който властта в Украйна да се срине, или, заблуден от собствената си пропаганда, е разчитал украинските градове да го приемат като освободител? Както и да завърши войната, Путин ще се провъзгласи за освободител. Най-вероятно ще затвърди статута на Крим, ще овладее Донбас, а като бонус ще придобие още нещо и в северното Черноморие. Опитът да се противопостави на разширяването на НАТО може и да успее. Отслабена Украйна, още повече подписала договор за неутралитет, вероятно ще е сигнал и за другите бивши съветски републики, в частност Грузия.
В геополитически план, на път е да се оформят нови икономически, а евентуално и военни сближавания между Русия, Китай и Индия. Историята, колкото и да е отричана, трябва да се чете. Загубила Кримската война (1853-1856) и изтласкана от европейските дела, Русия се обръща на Изток, за да се върне отново в Европа в началото на XX век и да стане световна сила, която ще диктува правилата. От друга страна флиртът на Путин с ислямските държави – Иран, Турция, Сирия, може да начертае нови линии на световно противопоставяне. Във всички случаи обаче Русия за десетилетия ще бъде изтласкана като фактор в европейската политика и икономика.
Какво печели Америка?
Печели изтощаване на Русия – военно и икономически; изтласкването ѝ от газовите доставки, включително спрения вече „Северен поток“; изчегъртване на всичко руско в областта на икономиката, спорта, културата, литературата, изкуството. Съдейки по действията, последвали началото на конфликта, за западната пропаганда всичко руско е равно на Путин. Очакването е за дълги години Русия да бъде отстранена като конкурент. Щатите ще доставят енергийни ресурси на Европа. Срещу долари. След войната Украйна трябва да бъде възстановявана. От САЩ разбира се. Колкото по-разрушена, толкова по-добре. Призивите към натовските източноевропейски държави да даряват на Украйна придобитото от времето на СССР оръжие, което да заменят със съюзническо (естествено не безплатно) е нов импулс за военната индустрия на САЩ. Очаквайте скоро НАТО да предложи увеличение на военните бюджети на страните членки за закупуването на ново въоръжение, задължително съвместимо със силите на Алианса. Това води до още по-голяма милитаризация и още по-непреодолими разделителни линии.
Америка печели и една от големите идеологически битки – противопоставяне и откъсване на близките по култура и дух народи от въображаемата руската орбита.
Големият губещ е Европа!?
Зад призивите за диверсификация и прекратяване на енергийната зависимост от Русия Европа ще се наложи да купува по-скъп втечнен газ, доставчик на какъвто ще са американски компании. Съчетанието на горното с безумната „Зелена сделка“ в бъдеще ще изправи гражданите на ЕС пред непосилни енергийни разходи.
Европа губи суверенитет. Настаняват се нови американски военни контингенти, увеличават се военните разходи. Ще се купува въоръжение за милиарди долари, основният производител на което е ясно кой. Все по-трудно ще се вземат самостоятелни геополитически решения. Европа става все по-зависима.
Войната носи и други проблеми за Европейския континент, които особено силно ще засегнат България. Проблемът с бежанците – вече върви интернет пропаганда – „за украинци може, за араби не може“. На фона на засилващата се миграционна вълна от Афганистан ние ще сме поставени в трудно положение да отстояваме досегашната си политика на възпиране на нелегалната миграция.
Отслабва позицията ни за Македония, тъй като НАТО (респективно ЕС) иска сериозен гръб в Югоизточна Европа. Действащото българско „вето“ е пречка за тези планове. Натискът се засилва, а сегашното българско правителство не се слави с високи нива на чувствителност към чуждите зависимости. Съпоставени с другите управляващи партии, БСП и ИТН изглеждат истински патриоти.
Всъщност кой губи и кой печели от войната в Украйна тепърва ще разбираме. Явно САЩ, притиснати от нарастването на икономическата мощ на Китай и очертаващата се загуба на световното лидерство по БВП, ще се стреми към създаването на регионални и глобални кризи, които да задържат затъващата икономика над водата. Трябва да свикваме и да се подготвим за нови предизвикателства. Като цивилизовани хора няма как да не съчувстваме на страдащите и прокудените. И го правим. България приюти над 50 хил. граждани на Украйна (голяма част от тях са етнически българи), пострадали от войната, за които отделя сериозни средства. Трябва да сме наясно, че като член на НАТО и ЕС България вече е част от конфликта. За това и проявяваме солидарност и участваме в санкциите. Но не трябва да забравяме, че ние, българите, живеем в този регион повече от 1300 години. Щем или не щем, ще живеем тук и в бъдеще. С тези държави и народи. За нас най-важен е българският интерес. Не слагачеството за дружеско потупване по рамото, а стабилност, предвидимост и недопускане войната да стигне до границите на нашата Родина. Това е българският интерес.
