Коментар на народният представител от ВМРО Красимир Богданов – заместник-председател на комисията по външна политика в Народното събрание за в. „Конкурент“
Крайно време е Република Северна Македония да се раздели с митологемите от времето на Титова Югославия и да признае историческите истини. Вече близо три десетилетия СФРЮ вече не съществува. С нея би трябвало да са си отишли и измислените етно-национални доктрини и стереотипи. За разлика от другите държави в Източна Европа, които с падането на комунистическите режими, освен хората освободиха и историческата наука от предразсъдъци и блоково наложени клишета, в Македония те продължават да съществуват и до днес. При това не само на битово, но най-вече на политическо и управленско ниво. За да продължи напред и да стане равноправен член на Европейския съюз, РСМ трябва да се разграничи от измислената теза за „македонизма“, създадена лабораторно от сръбските политически кръгове в края на XIX и началото XX век, утвърдена протоколно от Коминтерна през 1934 г. и наложена от Тито след 1945г.
За световната историческа наука няма никакво съмнение, че земите между Охридското езеро и Рила, Орфанския залив и северните склонове на Шар планина, още от Средновековието, са част от българската държавна и етническа територия. Че учениците на светите братя Кирил и Методий – Св. Климент и Св. Наум са изпратени от българските царе от Плиска и Преслав, за да издигнат културното и просветното равнище на третият дял от Българската държава. Нали благодарение на тях и днес оттатък Осогово пишат и творят на този език. Че Самуил и наследниците му загиват в епична битка за запазване на българската държавна независимост. Че времето на Възраждането в Мизия, Тракия и Македония са част от един общ национален процес, а „преродбениците“ братя Миладинови, Жинзифов, Шакарев, Джинот и Пърличев са борци за новобългарска просвета и култура. Че ВМРО до своята забрана през 1934, независимо от тактическите промени в целите – пряко присъединяване, автономия, независимост, въпреки опитите за привличане на другите етнически елементи, си остава чисто българска организация, чиято генерална задача остава освобождаването на българите от чужда зависимост. Че Гоце и Даме, както и десетки други изтъкнати войводи, са български екзархийски учители.
Ще оспори ли някой, че „македонците“ дезертират от мобилизацията в сръбската армия през Голямата война и създават свои войскови единици в българската армия, с които участват във всички войни за национално обединение. Че хиляди заслужили дейци завършват живота си в „Идризово“ или „Голи оток“, за съжаление, някои от тях и в „Скравена“ и „Белене“. И въпреки терора и системното изкореняване на българщината и днес хиляди граждани на РСМ пазят българското си самосъзнание, а стотици хиляди, каквито и икономическите интереси да имат, мечтаят да бъдат българи по гражданство и трескаво ровят из старите скринове, за да открият българските документи на своите баби и дядовци.
Но не само заради миналото тези хора заслужават своите права и идентификация. Ако управляващите в РС Македония смятат страната им да бъде част от ЕС, то те трябва да признаят българските си етнически и исторически корени и българското държавнотворческо начало на съвременната им държавност, както и българската лингвистична основа на езика, който се говори в Повардарието. А българите трябва да бъдат вписани в Конституцията на Република Северна Македония.
Едва тогава, а не както досега, с хитрувания на дребно, съседната страна може да разчита на безрезервната българската подкрепа.
