Ние сме на война с невидим враг
Маските, хигиената – това са мерки препоръчани от медиците, не от министъра. Те ще ни помогнат в битката с коронавируса.
В „Дискусионно студио“ гостува инж. Цветан Александров – доброволец във Военномедицинска академия. Защо един млад човек, който не е медик, се записва за доброволец във ВМА? Какво всъщност прави един доброволец в болницата, в инфекциозното отделение, в което има в момента само болни с COVID-19? За страха, чувството за самосъхранение и дълга. За лекарите, сестрите, санитарите и доброволците на първа линия.
Когато ВМА излезнаха с призив към доброволците, аз лично си помислих, че става въпрос само за медицински лица. Но след това един приятел беше проучил и всъщност той предложи да се съберем и да отидем. Защото там има нужда не само от медицински лица, но и от жива сила и всяка ръка е от значение, сподели Цветан Александров.
Доброволец като мен във ВМА извършва санитарна дейност. Не се изискват специални познания за тази дейност. Основно хигиенизираме, защото все пак това е Инфекциозното отделение на ВМА. Постоянно хигиенизиране, носене на храна на пациенти. Общи дейности – технически – оправяне на чешма, душ и т.н. Зареждаме материали към медицински изделия към манипулационните. Това даде като пример доброволецът относно дейностите, които извършват. И добави:
Страх имаше предварително, когато не знаехме какво да очакваме. Там, в отделението, има много силни драконовски мерки срещу Ковид. Когато се спазват всички мерки – носене на ръкавици; миене на ръце, ръкавици, тяло със спиртен разтвор; носене на костюми, шлемове, маски – вероятността е почти нулева да се зарази човек. В тази обстановка тези, които работят в тези отделения, те работят на такъв режим от март месец до сега.
Те са страшно изморени, но пък усмивките им стоят на лицата. Това нас ни зарежда и ни стимулира да работим редом до тях.
Хората в обществото не могат да си представят какво е рутината и всичко, което се влучва в тези отделения. Медицинската професия е призвание, после професионално крило, където се изкарват пари. Това е момент, в който тези хора чувстват своето призвание и отдават своя труд и знание, помагайки на обществото. Това е причината да не ги напуска духа и да не ги погълне страхът, категоричен е доброволецът във ВМА.
Има хора, които го прекарват по-леко, други по-тежко. Дори такива, които са в реанимация. Трябваше и с такива да се сбъскаме с тези случаи. Наистина се виждат доста стресиращи гледки. В един момент те стресира, в друг те мотивира да помагаш. Там релано, почти мъже няма. И психически и физически неимоверни усилия полагат медиците вече 8 месеца. Това разказа Александров.
Още от първите дни, излизайки от отделението и ходейки по улиците, влизайки в градския транпорт, минавайки по заведения – виждам едно. Скупчени хора, без маски. Е тогава си давам сметка, че това, което ще ни спаси е самодисциплината. Това са мерките, които са препоръчани от докторите, а не от министъра. Маските не са, за да мълчим.
Маските ни спасяват. Ние сме на война с невидим враг, категоричен е Цветан Александров.
Доброволчеството не с цел да извлечеш лична полза. То е с подменен смисъл от разни НПО-та в последните години. Доброволчеството е всяка една дейност, която помага на всички, всеки. Аз съм доброволец в Доброволното формирование към Столична община, откакто е създадено от преди 7-8 години.
Голямата част от хората не са чували за Доброволното формирование, но това беше първото в страната. В последствие се откриха такива и в други градове в страната. Тези формирования помагат за всички тежки ситуации в населените места, сподели Александров.
Целия разговор гледайте във видеото>>>
