Автор: Елена Дюлгерова, „Гласове“
„Както е известно, на случилото се в Куманово предхождаше публикуването на подслушвани материали от страна на опозиционния лидер Зоран Заев. Съдържанието на тези материали е най-голямото доказателство за недемократичното властване на правителството на Никола Груевски, което се характеризира с пълен контрол върху медиите и съдебната система, непрозрачното харчене на средства от бюджета и корупционни скандали както и елиминиране на политическите опоненти по най-груб начин. А машинациите около провежданите избори, наистина преля чашата на човешкото търпение. Това са главните причини за масовите протести почти във всички градове на Република Македония, които от ден на ден стават все по-настоятелни. Все по-гласни са исканията на опозицията в Македония и на представителите на международната общност за оставка на правителството на Груевски и създаване на ново преходно правителство.“
Това коментира в специално интервю за ГЛАСОВЕ македонският българин и дисидент Мирослав Ризински, учредител на Българския Културен Клуб в Скопие, осъден по скалъпено обвинение от македонските власти и освободен след като в негова защита се обявиха стотици български общественици и интелектуалци, както и всички български евродепутати.
– Г-н Ризински, Каква е вашата версия за случилото се в Куманово?
– Това, което се случи в Куманово не може и не би трябвало да се анализира изолирано от по-дългосрочната политическа криза, в която се намира Република Македония.
Опозиционната СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония) след последните парламентарни избори отказа да участва в парламента на Република Македония с основание, че изборите, на които ВМРО-ДПМНЕ отново спечели най-много мандати, са недемократични и с много нарушения.
От този момент съществува липса на политически диалог между властта и опозицията, което само по себе беше началото на създаването на разделителни линии в македонското общество и източник на политическа нестабилност.
Както е известно, трагичните събития в Куманово бяха провокирани от публикуването на подслушвани записи от страна на опозиционния лидер Зоран Заев.
Съдържанието на тези материали е най-силното доказателство за недемократичното властване на правителството на Никола Груевски, което се характеризира с пълен контрол върху медиите и съдебната система, непрозрачно харчене на средства от бюджета и корупционни скандали и елиминиране на политическите опоненти по най-груб начин.
Това допълнително допринесе за масови протести почти във всички градове на Република Македония, които от ден на ден стават все по-масови. Все по-гласовити са исканията на опозицията в Република Македония, както и на представители на межународната общност за оставка на правителството на Груевски и създаване на преходно правителство.
Но и до ден днешен сме свидетели на пренебрежително и неотговорно отношение на правителството на Република Македония към избирателите си. Конфликтът в Куманово се случи седмица преди 17 май, когато опозиционната СДСМ организира масов всенароден протест с цел сваляне правителството на Груевски. В момента, когато нямаме достатъчно релевантни информации, неблагодарно е да се спекулира с каквито и да било версии за случилото се в Куманово. Но каквато и да е истината, едно е ясно – че главен виновник за случилото се е безотговорното правителство на Република Македония.
– Кой инспирира нападението в Куманово – албанците или има по-дълбока причина и тя е свързана с клатещия се стол на премиера Груевски?
– От момента на изолацията на Република Македония свидетели сме на тенденцията сръбските тайни служби постоянно да провокират сблъсъци между македонските албанци и мнозинството от славянско население. Целта на тази политика е Република Македония непрекъснато да се държи в сферата на влияние на Белград през чувството на съюзничество срещу общия враг – албанците.
Точно такава провокация според мен беше и войната през 2001 година, чиято основна цел беше изолирането на Република Косово. А главното послание, което се искаше да се прокара, е, че албанците са проблем, в която и държава да живеят.
Интересното е, че конфликтът, който се случи в Куманово, по много неща наподобява на провокацията, която стана през 2001 година. Отново част от сръбските медии са много добре запознати с посланията на лидерите на Армията за национално освобождение. Отделно разбираме, че сръбските тайни служби са информирали македонските си колеги за това, че се приготвя конфликт в Македония.
Учудва фактът, че македонското правителство не е приело никакви мерки в това отношение, а още повече е учудващо оттеглянето на македонската полиция и армия от границата със Сърбия по време на конфликта в Куманово. Дали това не говори, че все още съществуват сръбски структури, които сънуват и работят по проекта дележ на Косово на албански и сръбски зад гърба на Република Македония.
Тоест основанието за делението на Косово трябва да е като резултат на прецедентното деление на Македония. Онова, което с голяма сигурност може да се каже, че инициаторите на този конфликт не са взели предвид, че днешната политическа обстановка на Балканите е крайно по-различна от тази през 2001 година. Официално Косово няма интерес от дестабилизация на Македония, при условие че тенденциите й са да стане членка на ЕС и НАТО. Допълнително бяхме свидетели, че македонските албанци не се вързаха на тази евтина провокация, а официална Прищина и Тирана осъдиха категорично тази провокация.
Така че фактите говорят, че малко е вероятно инспиратори на това нападение в Куманово да са албанци, при условие че всички албански политици и аналитици категорично дефинират тази провокация като удар срещу албанските национални интереси. По-скоро клатещият се стол на премиера Груевски и разградените македонски институции, в очите на евентуалните сръбски инспиратори са удобни за балканските ловци на риба в мътна вода.
Но както и да е, едно е сигурно, главен виновник за случилото се в Куманово е безотговорното правителство на Груевски, което не предприема никакви мерки в посока стабилизиране на македонското общество.
– Струва ли ви се вероятна версията за организирана акция за отклоняване на вниманието от същинските протести на истинската опозиция на Груевски?
– При условия, когато нямаме по-конкретни факти, много е трудно категорично да се застане зад каквато и да било версия, макар че в този момент конфликтът наистина отклони – но подчертавам, временно – вниманието от същинските протести на опозицията срещу Груевски. Свалянето на правителството на Груевски е въпрос на броени дни.
– Бихте ли обяснили коя всъщност е истинската опозиция срещу премиера и управляващите в Македония? За какво се борят те?
– Нека да оставим времето да покаже дали е истинска или не сегашната опозиция в Република Македония. Гръбнакът на настоящата опозиция в Република Македония е СДСМ, наследникът на бившите комунисти. Декларативно лидерът на СДСМ г-н Зоран Заев на организираните протести в различни градове в Република Македония заявява, че те се борят за възстановяване на демокрацията, връховенство на закона, спазване на човешките права, свобода на медиите и връщане на страната в коловоза на евроатлантическите интеграции.
Онова, което ме притеснява е, че нито една от опозиционните партии няма различия с ВМРО-ДПМНЕ по отношение на разрешаването на проблемите със съседите. Имам предвид предимно с Република Гърция и Република България, което се оказа досега главно условие за започване на преговори с ЕС и влизането в НАТО.
– Чии позиции защитава самият Груевски?
– Няма нужда от голям политически опит, за да се разбере, че в момента Груевски защитава позицията на собствената си политическо оцеляване ,както и оцеляването на най-близките му сътрудници в правителството,като залог за това е животът на гражданите на Република Македония. Що се отнася до неговите политически амбиции в бъдеще, прераждането му е обречено на провал.
– Етнически ли е конфликтът?
– На този въпрос смятам, че индиректно отговорих на един от предишните ви въпроси.
Имайки предвид, че тази криминална група в Куманово не получи подкрепата на македонските албанци, поне засега не може да се говори за етнически конфликт в Република Македония. Напротив, свидетели сме на обединяване на гражданите на Република Македония независимо от етническа и религиозна принадлежност срещу правителството на Груевски.
– Има ли опасност искрата на етническа основа да се подпали и в България?
– Не. Не виждам основание за подобни страхове.
– Влияе ли сръбската тайна полиция, или по-точно метастазите на някогашната УДБА, на политическия живот в Македония?
– При условие че процесът на лустрация в Република Македония се провежда крайно селективно, а Сърбия отказва да преотстъпи досиетата на сътрудниците на бившите югославски тайни служби на всички държави, които произлязоха от СФРЮ, има основание за подобен вид подозрение. Смятам, че едно от условията към Република Сърбия за влизането й в ЕС, е точно това, да отвори досиетата на бившите тайни югославски служби.
– Мирът на Балканите зависи ли от американски, европейски, руски или някакви други модератори?
– Разбира се, че в стратегически региони каквито са Балканите, където се сблъскват интересите на глобалните световни сили, може да бъде застрашен мирът. Но в случай на стабилни институции и демокрация подобен вид заплахи са сведени до минимум. Освен това, досега не сме били свидетели мирът да бъде застрашен в страни, членки на НАТО и ЕС.
– Прогнозата ви за развитието на събитията в Македония?
– Всички събития говорят, че Република Македония незабавно върви в посока към преходно правителство, което в момента е единственото мирно решение за политическата криза в страната. Това правителство ще има за цел да запази териториалната цялост и политическата стабилност в Република Македония, гражданския и етнически мир, но и това, което е най- важното – да бъде върнато доверието на гражданите в институциите.
