Една част от българското население дълго време отказва да бъде социализирана, живее извън държавата, извън нормите и законите, извън ценностите на българското общество и това е достигнало до такива размери, че предизвиква обоснована обществена тревога, коментира за „Фрогнюз“ депутатът Милен Михов от ВМРО. Той е заместник-председател на парламентарната комисия по образование.
Не говорим за етнизиране на проблема, а за необходимостта от нещо друго – реална политика и реални действия, свързани с налагане на обществения ред, съответно на ценностите и отговорностите. Или казано накратко, не може да има права без задължения. В този смисъл привържениците на идеите за колективни права трябва да бъдат коригирани. няма колективни права, както няма и колективни задължения. Всяка отговорност е персонална, отчете депутатът от ВМРО.
Аз лично съм бил учител в циганско училище и мога да кажа, че циганите са общност, чиито деца са същите като нашите, даде пример Михов. Въпросът е, че отглеждането, образованието, социализирането на тези деца трябва да бъде отговорност както на родителите, така и на цялото общество, на държавата. Затова фразеологията за етнически конфликт, камо ли война, е спекулация в грешна посока. Трябва обаче да се работи за налагане на общовъзприетите от обществото норми върху цялото общество, независимо от неговите малцинства, настоя депутатът.
Когато аз бях класен ръководител във въпросното училище, имах клас от 34-35 деца и в седми клас на училище идваха редовно по 27-28 деца. Това беше и броят на децата, които завършваха 8-ми клас, но това беше в едно друго общество, в което силата на задълженията беше много по-голяма и имаше дисциплиниращи санкции, разказа той. Редът трябва да бъде наложен и тук не говорим за репресии, а за функциониране на институции и налагане на общоприети норми. Не може дете на три години да бъде снимано с удоволствие от някого как пуши и иска кафе и това в социалните мрежи да бъде хит. Това не са нито културни или етнически особености, нито специфика на семейството, а е неприемливо за обществото. Този детски организъм, който се уврежда от толкова млада възраст, ще легне върху общите плещи на социалните фондове. Но налагането на тези ценности не става от само себе си, а с отговорност на всички институции, на всички граждани при равенство на закона и равенство на задълженията, допълни Михов.
През онези години – 1988-89 г. – и раждаемостта беше намаляла, в семействата нямаше толкова много деца, колкото днес, спомни си Михов. Имаха по 2-3 до 4 деца в семейство. И когато ги питах: „Колко братя и сестри имате?”, те отговаряха: „Двама” или „Трима”. „Нямате ли повече?”, а те казваха: „Да не сме цигани, та да имаме по седем-осем.” Имал съм и съученик от цигански произход в горния курс, който завърши с много добър успех и си взе професия. А сега образованието е отворена врата, но няма кой да влезе вътре, констатира депутатът от ПФ Милен Михов.
