Текст на Славчо Свиленов, председател на младежката организация на ВМРО в Радомир
Защо ни е да отбелязваме всяка година смъртта на някой отдавна загинал герой? Защо ни е да поднасяме венци на техните прашасали паметници и плочи? Кои са тези хора, развяващи знамена, влагащи сили и енергия за нещо, което е отдавна отминало? Това са глупаци и какво ли още не, биха казали много. Какъв е смисълът от всичко това?
В днешно време е модерно да си „бадка” или „ковра”, но не и мислещ човек – родолюбец. Нарочно ще използвам думата родолюбец, вместо патриот, която умишлено се опорочава последните няколко години, въпреки че двете думи са еднозначни.
Да се върнем към същността на въпроса – защо ни е да отбелязваме паметни дати от историята ни, вместо да се носим по течението и да живеем ден за ден? Отговорът е простичък – защото сме българи! Такива сме се родили и такива ще умрем. С тези си наши действия ние съхраняваме историята ни, запазваме нашата идентичност в глобалния свят.
Всеки ден в глобалната мрежа или по друг начин ние даваме светли примери, които ни подсказват пътя към новите велики дни за Родината, които съм сигурен, че ще дойдат, защото вярвам в младото поколение, в което израстват все повече родолюбци, милеещи за България. Всяко едно цветенце, поднесено пред паметника на някой герой, е искрица надежда, която ще се превърне в буен огън срещу неправдите и враговете в Родината.
Хората, почитащи отдавна загинали герои, следват техния пример. Те са тези, които утре ще възстановят старото величие на България.
Защото сме били, сме и ще бъдем!
Това са днешните будители!
