ВМРО.бг публикува пореден материал, посветен на кризата в „Български държавни железници“ ЕАД. Той ни бе изпратен от Иван Асенов, наш читател.
Мдааа… И този „приятел“ 3 години копаеше дълбокия гроб на БДЖ, а сега уж се е загрижил. Защо ли? Сигурно, защото след месец и малко има избори за състав на следващото Народно събрание, а той вероятно пак се вижда „нарамил лопатата“, денонощно да мисли как да свети маслото на 126 годишните български държавни железници – една от най-старите жп компании в Европа. Така де – иска отново да е в министерското кресло на МТИТС и да довърши започнатото преди време, за което българският народ попречи на него и фараона му чрез масовите си протести.
Помните ли протестите през пролетта на 2013 година? А сега си припомнете как измежду основателните искания за реални цени на ток, вода, парно и въобще стойностен живот в България се прокраднаха и такива за спиране процедурата по приватизация на „БДЖ – Товарни превози“. Даже на един от протестите множеството в София блокира Централна гара и попречи на няколко пътнически влака да заминат на време. Да, хората осъзнаваха, че това, ако се случи, ще навреди на държавата за години напред, респективно и на цялото общество. Затова слезнаха на релсите. И аз бях там, бях длъжен! Заради дългогодишната гавра на правителства и транспортни министри с българските железничари. Заради бавното, мъчително и сигурно унищожаване на мощната, добре смазана някога машина БДЖ.
С официалното начало на предизборната кампания и този „приятел“ реши да се изкаже. Ама така неподготвен се изцепи, че служителите на държавната железница със сигурност не биха гласували за партията, която го издига за народен представител и водач на листа след прочита между редовете на думите „… хората трябва да знаят, че оттук нататък следват тежки и непопулярни мерки, които биха могли да стабилизират ситуацията.“… Кой ПР го посъветва да се изкаже така не знам, но със сигурност, ако някой ден търсите такъв в никакъв случай не ви пожелавам да попадате на този на Московски. Та той дори не осъзнаваше явно, че с тези думи би предизвикал гняв, вместо симпатиите на електората. Да, заместник-председателят на същата партия в последното си телевизионно участие нито веднъж не използва думите „народ“, „граждани“, „обществото“, „хора“, „българите“ и прочее. Той ни наричаше всеки път „електорат“. Да не говорим, че вместо да говори за електората на свобода, трябва да излежава 4-годишната си ефективна присъда. А Московски явно е толкова сигурен, че ще повтори ролята си на министър, която преди година и половина беше преждевременно прекъсната, че безочливо намекна за съкращения на служители и орязване на парични средства в „Товарни превози“, вероятно и в холдинг БДЖ.
Че ситуацията в БДЖ, както той сам казва е – „ужасяваща“ е така. Но не от днес и вчера. Тя беше такава и под неговото ръководство. И той като сурията предшестващи го министри и „умни“ глави, които „оздравяваха“ БДЖ поддържаше компанията (холдинга) в будна кома. Не, че „Товарни превози“ не печели, напротив, само че така яко някои политици и поставени ръководни кадри ги „оздравяват“, че чак са на загуба. Някои лобита от конкурентен вид транспорт (автомобилния) по времето на мургавия началник на транспорта продължиха още повече да превземат товарите от железопътния транспорт. А намаляването превозите на товари в БДЖ последните години за сметка на увеличаването на тези на частните жп превозвачи е тенденциозно. За да съм точен ето малко пресни данни от НСИ – според обобщените данни за превозени товари за периода 2000 г. – 2013 г. най-слабите години са 2009 г. – 2013 г. (тогава ПП ГЕРБ властваше, а Московски беше министър на транспорта от май 2011 г.), като обема превозени товари се движи в границите 12, 469 млн.т./год. – 13, 538 млн.т./г. За сравнение с останалите години от статистическия период 2000 г. – 2009 г., когато превозените товари са между 18, 500 млн.т./год. и 21, 904 млн.т./год., през годините на управление на МТИТС (БДЖ) от Ивайло Московски обемът товарни превози е намалял наполовина. Влакокилометрите на товари в жп транспорта през годините (1) 2005 г. – 2013 г. падат съответно от 10,106 млн. до 6,5 млн. – също почти наполовина. В уточнение искам да спомена, че тези статистически данни за превоза на товари обхваща всички 11 лицензирани жп превозвачи в България, не само БДЖ – ТП. Но заетите в бранша знаят, че на фона на намалелия обем товари последните години частните компании увеличават пазарния си дял за сметка на този на държавната товарна железница.
Друга глупост, изречена от бившия министър от кабинета „Борисов“ на проведената скоро пресконференция – „Дружеството, което не може да бъде подпомагано от държавата и работи на пазарен принцип, а именно БДЖ „Товарни превози“. Ако следваме логиката на тези думи би трябвало частните жп превозвачи едва да връзват сметката или едва ли не да работят на загуба. Само, че истината е съвсем друга – много добре работят на пазарния принцип, даже продължават да взимат все повече товари от „БДЖ – Товарни превози“, както казват търговските й служители. Да не говорим, че влаковете на частниците се движат с предимство преди времето на изготвеното им разписание, за разлика от тези на БДЖ и с по-високи скорости в различните междугария. Пак за разлика от влаковете на „Товарни превози“.
Преди дни буквално излезе нова вест, която гласи, че Ивайло Московски иска проверка на НКЖИ по случая с изтеклата информация, че фирми на Пеевски източвали държавата, като провеждали „аварийни“ ремонтни дейности за огромни суми от порядъка на 40-46 млн. лв/км железен път. Само че този ход цели единствено евтин популизъм, базиран на късата памет на българина (дай Боже силно да греша), защото това случи ли се и на него му се очертава да научи и на сън да казва адреса на следствието и дълго време да изучава всяка издутина по съдилищните нарове. И така нататък и така нататък, лъжите обещанията нямат край…
Та в заключение – разбрахме, че г-н Ивайло Московски нагло водещ листата на една определена партия във Видин не само не е направил нищо за БДЖ, но и за целия жп транспорт и отново иска да продължи да хвърля пръст, погребвайки жива държавната железница и отнемайки обичайните товари за този вид транспорт като цяло.
Да си припомним и какви ги вършеше спрямо БДЖ като най-висш в йерархията на транспорта:
1. Още същата година от поемането му на длъжността министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията трябваше да се справи със стачката в БДЖ, която предизвика, заради намеренията му да бъдат съкратени 2000 души, в замяна на което Световната банка ще отпусне 300 млн. лв. за погасяване на част от просрочените задължения. Така обещаваше правителството като цяло (Дянков, Борисов). Оправдание също беше готвената приватизация на „БДЖ – Товарни превози“, която била свързана с „комплексен подход“, за да може Европейската комисия да разреши на държавата да спаси БДЖ от фалит. Стачката свърши след около месец, хората бяха съкратени, а социалният пакет, който беше обещаван за тях ,го нямаше, нито 300-те милиона от Световната банка. По време на стачката министър-председателят тогава каза, че не го интересува, че служителите не изпълняват задълженията си в знак на протест и да си стачкуват колкото искат, но да върнат 800-те милиона, които „… са изхарчили през годините от всички пари на българите.“ Нагло, безочливо, характерно за Борисов, Дянков, Московски и компания!
2. Обещанията, че Европейската комисия ще отпусне след съкратения щат експлоатационен персонал 600 млн. лв. за нов подвижен състав – естествено не се случи.
3. Билетите за пътническите влакове поскъпнаха – загубите продължиха да се трупат.
4. През юни 2012 г. бяха закупени 30 спални вагона от Турция на цена малко над 2 млн. лв. за вагон. Поради факта, че са произведени в страна извън ЕС те бяха пуснати в експлоатация едва след сертифициране, което отне 2 години.
5. Московски обещаваше пътнически пътувания със скорост 160 км/ч през юли 2012 г. Все още, за 7-а година участъкът, в който беше обещал да се случи това Пловдив – Свиленград, се строи.
6. Малкият паркинг около 2-та глухи коловоза в Драгоман, наречен „интермодален терминал“, все пак построен към датата на заемане на длъжността, бе окачествен от Ивайло Московски като: „остарял“, „ненужен“ и „икономически неизгоден“. Въпреки че бяха провеждани на няколко пъти търгове за вагони за такива превози те умишлено бяха проваляни. Иначе тези превози от 40 години набират сила не само в Европа, заради рационалното решение и икономическата съобразност, която представляват.
7. Не малка част от времето на управление на Московски бе съпроводено със забавяне на заплатите на служителите в БДЖ.
8. Въпреки че по сметките на БДЖ имаше над 70 млн. лв., не се плащаше дължимото по заема за мотрисните влакове Сименс, за което на няколко пъти имаше големи проблеми от страна на кредиторите, които обективно погледнато са си в правото.
9. Невъзможността му да се справи с графиците за движение на пътническите влакове, които от година, на година ставаха все по-неудобни и предизвикваха протести в някои населени места също се превърна в характерна черта на управлението му.
10. Бракуването, продаване и рязане на уж необратимо повреден подвижен парк продължаваше с пълна сила и тогава.
11. Купоните за храна, както и заплатите бяха бавени. Привилегиите за пътуване на членове от семействата на железничари бяха премахнати, под въпрос бяха и техните лични карти да станат платени.
12. Условията на труд си оставаха същите, заплатите неповишавани с години не бяха мръднали и по негово време, въпреки че са обидно ниски за бранша в сравнение с други страни – работник във фирмите за чистота взима почти колкото повечето служители на ниско и средно ниво в железницата.
… И още много други „мерки“, добре познати на всички в бранша.
За Бога, българи, железничари – умната… Наближава 5 октомври!
П.П.: Все пак, за да сме честни – Московски не е единственият от цялата банда продажни министри, които разсипваха БДЖ, той е поредният. Само, че другите се награбиха веднъж и не повториха, потънаха в забрава, а този отново се натиска.
