Доц. Милен Михов, депутат от Патриотичен фронт, преподавател по нова история във Великотърновския университет, пред Стела Стоянова от в. „Стандарт“
– Доц. Михов, вие алармирахте, че Македония е спряла да признава дипломите на своите студенти, издадени в България. Какъв точно е случаят?
– В края на миналата година парламентът на Република Македония прие изменения в Закона за висше образование, които породиха много дискусии. Сред тях бе един текст, който въвежда полагането на държавен изпит за легализация на диплома от България. Критерият, въз основа на който се въвежда това, е изключително формален и на пръв поглед поражда усмивки. Той е членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това е твърде неприятно, защото интересът на македонските студенти е изключително голям. В последните години правителството в Скопие полага усилия да ограничи достъпа на македонски граждани до българските висши училища. Аз съм бил на кандидатстудентски срещи в Скопие и Битоля, където много младежи поставяха въпроси за обучението, за таксите. Мотивите им да дойдат тук са както за да получат една призната в Европа диплома, така и заради нещо, което ние често пъти като че ли не виждаме – качеството на образованието, което се получава в България. За разлика от общественото мнение у нас в Македония българското висше образование се ползва с реномето на качествено образование.
– Много ли са университетите ни, има ли такива, които са на действително ниско ниво?
– Аз мисля, че в преобладаващата част българските университети дават възможност за много добра подготовка. Достатъчно е да припомним, че медицинските ни университети са признати навсякъде и обучават немалък брой чуждестранни студенти. Разбира се, различните специалности в различните университети не са с еднаква тежест и оценка. Що се отнася за реформирането на висшето образование, това е много сериозен въпрос, който трябва да се решава в диалог с академичната общност. Не става дума за механично отрязване, съкращаване или друга форма на пренареждане на висшите училища, а за рационализиране на системата за финансиране, на критериите и на оценката за качество на висшето образование. Днес висшите училища получават с 25-30% по-малка държавна субсидия спрямо 2009 г. и това постоянно недофинансиране на системата оказва негативно влияние.
– Преди няколко дни родители на варненски ученици протестираха заради учебниците по история. Според вас като историк има ли проблем с обучението по история в училище и как трябва да се реши проблемът с учебниците?
– Не бих твърдял, че има проблем с подготовката на нашите деца по история, защото учителите им са хора, които познават историческите реалности, имат методически и педагогически умения. Що се отнася обаче до учебниците, родителите от Варна поставят въпрос, който заслужава много сериозен дебат. Той е за възпитанието, което формира историята. Тя, заедно с литературата и географията, са предмети, които освен знания и умения формират и представи за обществото. Направиха ми впечатление думите на една част от родителите, че формулираното съдържание на някои учебници поставя акцент върху толерантността за сметка на родолюбието. Искам да подчертая, че това не са алтернативи. Напротив – само родолюбието създава истинската толерантност. Родолюбието не трябва да се разглежда в един примитивен аспект, то е привързаност към родния край, родината, населеното място, рода и семейството. То поражда у младия човек самочувствие, че той принадлежи към една общност. Виждали ли сме в последните години български държавник и политик, който да излъчва самочувствие? Само оттук можем да си отговорим защо ни е необходимо да формираме родолюбие.
