Българските граждани Мирослав Спасов, съпругата му и 14-годишната им дъщеря са били спрени от гръцка полиция, когато са се опитали да посетят с. Баница – лобното място на войводата Гоце Делчев.
За случката сигнализира самият Спасов пред представители на ВМРО. От организацията на първо време ще му окажат съдействие за подаване на жалба до Министерство на външните работи.
Инцидентът се е случил на 25 май т.г.
Гръцките полицаи са казали на българите „Можете да отидете свободно на което място поискате в Гърция, но не и тук“. Държанието им е било арогантно, по нищо не личало, че са полицаи, тъй като били цивилни, с автомобили без отличителни знаци. Единственото доказателство, че са част от органите на реда били някакви карти с надпис „Полиция“, които обаче те показвали от разстояние.
Вижте какво разказва потърпевшият Мирослав Спасов пред представители на ВМРО:
В Гърция влязохме през ГКПП Илинден и излязохме през Кулата. Полицаите се интересуваха много дали сме говорили с местни хора, кой ни е казвал за това място, имаме ли роднини там. Откъде знаем за Гоце Делчев?!!
Аз им казах, че в България това се учи в училище, не е нужно някой да ми го казва.
Претърсиха много внимателно целия ни багаж, колата също (когато ни спряха ние бяхме оставили колата и се движехме по черния път пеша. Те ни накараха да се върнем до колата, за да я претърсят). Търсеха дали носим цветя – нещо, което мен ме потресе.
Също и четиринадесетгодишната ми дъщеря, която до този момент не се интересуваше особено много от история, а сега е доста впечатлена.
Имаше и нещо, което ми се стори много странно в началото – питаха ни за (а дори си и записаха) имената на майките ни (на мен и жена ми).
После се сетих, че в църковните регистри децата са записвани само с имената на майките си и очевидно са искали да проверят дали по произход сме от тези села. Това също ни питаха – имаме ли роднини в района, идвали ли сме и друг път.
Аз настоявах да разбера защо не можем да отидем. Накрая обясниха, че се провежда полицейска операция в района и затова не може. Отговорът беше – можете да отидете свободно на което място поискате в Гърция, но не и тук.
На въпроса ми – това нещо временно ли е, т.е. можем ли да отидем по друго време, се зачудиха какво да отговорят, единият каза уклончиво – поне един месец, след което другия се развика, какъв съм аз, за да искам да ми дават отчет кога ще приключи полицейската им акция.
През цялото време ми обясняваха, че ако не съм съгласен с тях, могат да ме отведат в полицейския участък в Серес, където да се оплача на началника. Интересуваха се откъде сме влезли в Гърция и откъде ще излезем, като съобщаваха тези данни на някого по радиостанцията.
Всички бяха цивилни, единият с мотор (той си стоеше на разклона и след като минахме покрай него, той извика останалите по радиостанцията), другите бяха с частен пикап и джип. Нямаха никакви обозначения, единствено извадиха карти със снимки и надпис „Police“, които не ми дадоха да взема в ръце, държаха ги пред очите ми, докато ги чета. Не ми позволиха да снимам картите им, след като аз изказах подозрението си дали са истински полицаи. Предложиха ми да ме откарат до полицейския участък в Серес, където да се убедя в тяхната самоличност. Провериха всяко листче, което носех с мен, включително и в портмонето на дъщеря ми.
Що се отнася до Външно министерство, аз искам да подам жалба, просто не знам как става – дали трябва да отида дотам, или може и по пощата да стане. Ще се радвам да осъществим взаимодействие по тези и всякакви други от това естество въпроси в бъдеще, както и да се включвам в подобни инициативи – и като участник, и с помощ в организацията, ако мога да помогна нещо.
