В събота заедно с представители на неправителствения сектор и журналисти от електронни медии посетихме Русе. Имахме желанието да посетим Кризисния център за деца, жертва на домашно насилие и трафик „Динамика – Русе“, както и Центъра за обществена подкрепа на ул. „Липник” 14 в Русе.
Това разказва д-р Султанка Петрова – депутат, председател на Националната женска организация на ВМРО.
Тя споделя, че не е била допусната да влезе в Кризисния център.
Странно, след като един народен представител няма достъп до тези центрове, кой би могъл да влезе там? И кой не иска да знаем какво се случва в тези центрове, пита риторично Петрова.
В продължение на повече от час и половина стояхме пред Кризисния център в Русе. С нас беше и бабата на трите деца от Разград Росица Печева – двете близначета и баткото, който е на 13 г., които на 18 октомври бяха изведени от полицаи от дома им, а техния баща беше арестуван от полицията, разказва народният представител.
http://sultanka-petrova.blogspot.bg/2016/11/blog-post_16.html
Двете близначета са отведени незнайно къде, казва бабата на децата по бащина линия. Голямото момче е било взето от полицията от училището, в което учи без обяснение, отведено в полицейското управление в Разград с обяснението, че се намира под полицейска закрила.
Застрашен ли е животът и здравето на тези деца и защо те трябва да живеят, отделени от семейството си? Нима в тези центрове ще намерят повече любов, топлина и уют? Има ли нарушения на полицейските служители? Защо децата са разделени и какво е това еничарско отношение на институциите? Какво в България означава полицейска закрила? Превишава ли полицията своите правомощия?
Това са малка част от въпросите, които поставя д-р Петрова.
Вече повече от месец бащата и бабата, при които децата са живели последно, не са ги виждали. Настоявали са пред Агенцията „Социално подпомагане“ в град Русе да направят телефонна връзка с децата. По думите на г-жа Печева до 4 ноември нейното семейство не е знаело къде са децата. На тази дата научават от полицията, че децата са отведени от социалните служители. Спазени ли са изискванията на Наредбата за предоставяне на полицейска закрила, има ли документ с мотиви за действията на полицията? Според г-жа Росица Печева няма такива.
Народният представител споделя, че за нея е престъпление начинът, по който децата са разделени едно от друго и отдалечени от семейството си, както и липсата на информация за местонахождението и състоянието им. Според Конституцията на Република България никой няма право да нарушава свободата на гражданите, правото на достъп до информация. Никой не може да бъде преследван и ограничаван в правата си поради своите убеждения, казва тя.
Съдът в Шумен постановява разделяне на децата, като се позовава на становище на неправителствена организация, а не на дирекция „Социално подпомагане“. В доклада на дирекцията е посочено, че децата са привързани към баща си и трябва да останат да живеят при него. Впоследствие съдът в Разград също не взима това под внимание. Неглижират се мненията на децата, както и тяхното нежелание да отидат да живеят при майка си, която системно ги е изоставяла за продължителен период от време.
В Деня на християнското семейство, който се отбелязва на 21 ноември, категорично заявявам, че няма са спра да търся нормално и естествено разрешаване на този казус в името на интересите на трите деца от Разград. Децата са най-важни за България, те трябва да растат обичани и закриляни в своите семейства, декларира д-р Султанка Петрова.
