Когато нямаш поминък в родното място, отиваш на гурбет в София или чужбина
За в. „Стандарт“ Антония Кюмюрджиева записа мнението на заместник-председателя на ВМРО Искрен Веселинов, който е и председател на Центъра за демографска политика:
Нацията ни се топи ужасно бързо. Дори не с 6 души на час, както сочи изследването на Националния статистически институт, а с малко над 8 човека на час. ОТ НСИ не калкулират отрицателното миграционно салдо.
Каква всъщност е вярната сметка?
Имаме 6 промила отрицателен прираст, към които трябва да добавим 3 промила отрицателно миграционно салдо, т.е. тези, които напускат България, са повече, отколкото тези, които се заселват в нея, въпреки бежанските вълни.
В същото време според статистиката от миналата година ние сме на второ място в света по смъртност, което е знак на демографска катастрофа. Така в крайна сметка се получава една цифра от порядъка между
70 и 80 хиляди годишно, с колкото се топи България.
На практика това е населението на един областен град от ранга на Велико Търново или Перник.
През 2006 г. беше създадена национална стратегия за решаването на демографския проблем, а преди около година имаше опит за нейната актуализация. Като цяло обаче всичко е в сферата на пожеланията.
Не се заделя финансов ресурс, няма такива политики, които да са изведени като приоритетни от страна на държавата, и това води до минимални, да не кажа, никакви ефекти.
Истината е, че основният проблем, който трябва да се реши, е този с доходите, защото той се отразява и върху лошото здравеопазване, съответно – високата смъртност, ниската раждаемост, както и на бягството от страната. Трябва
да превърнем страната си в по-притегателно място за живеене
и доходите са в основата на този проблем, който се надявам следващите управляващи да осъзнаят.
Раждаемостта е у нас е ниска, но има и други страни от Европейския съюз с такива нива. Ако по този показател сме в 20-ицата на света, по миграционен индекс сме доста по-напред, а по смъртност сме втори. Имаме
по-висока смъртност отколкото във воюваща Сирия през м.г.,
което е парадоксално.
Много пъти съм поставял ясно тезата, че държавата чрез нейната регионална политика продължава да концентрира населението само в София и в няколко части на Южна България, където отива целият публичен ресурс. Липсата на нормална инфраструктура, на условия за правене на бизнес е довела до една верижна реакция, която вече много трудно ще съживи селищата от Северна България, особено в Северозапада. Ето примерно Силистра като размер на инвестиции на глава от населението е 900 пъти след София. На никого обаче тази ножица не му прави впечатление.
Имаме държавна компания, която трябва да изгражда индустриални зони. В София има такава, зона Божурище, но не и в Силистра. Това е липса на комплексен подход в регионалното развитие и едно от лицата на демографската криза.
Изгонвайки човека от родното му населено място, ти го пращаш в София. Там той тепърва се устройва, трупа някакъв тип благосъстояние и обикновено си позволява най-много едно дете.
При другия вариант същият този човек направо заминава за чужбина, което е абсолютна загуба за демографския потенциал на страната.
Кризата все още има шанс да бъде преодоляна.
България би се превърнала в притегателен център не само за тези сънародници, които са я напуснали, но и по принцип за българската диаспора, дори за сродни националности. Ние трябва да имаме политика за внос на население, включително и на работна ръка, защото това е един от сериозните проблеми пред икономическото развитие на страната в момента. И в това отношение България трябва да определи своята политика, защото при другия вариант
празното пространство ще бъде запълнено от случайни хора.
