Автор: Христо Иванов от младежка организация на ВМРО – София
Патриаршеската катедрала – храм-паметникът „Св. Александър Невски” е най-големият православен храм на целия Балкански полуостров, той служи за катедрален храм на българския патриарх. Построен е в памет на над 200 000 воини, дали живота си за освобождението на българския народ от османско иго през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), което е причината да бъде е храм-паметник. Той е една от най-известните забележителности на България и символ на София. През вековете на робство православните храмове са били, но и в днешни дни продължават да бъдат стожери, духовни водачи както на българската духовност и писменост, така и на тези на другите балкански народи. Иначе казано храм-паметникът „Св. Александър Невски“ е символ на българщината.
Днес същият този храм, най-голям на Балканския полуостров, бе поруган – бе направен опит да бъде потъпкана неговата чест и достойнство. Кощунството бе извършено от един от същите тези мутри, които наложиха както масовото застрояване по курортите ни, така и тяхното оживяване по техен образ и подобие: уж безкраен купон, а всъщност триумф на простотията, на деградацията на обществото ни – силна чалга, примитивни емоции, полети с огромни количества фалшив алкохол, красиви голи момичета и щедро раздавани наркотици. От един от тези, които наложиха понятията „мутризация“ и „беззаконие“ на езиците на българите, които заминават за чужбина и не се завръщат. От един от тези, които не уважават правото на платилите си да почиват – да почиват, които смятат, че са над фундаментите на правовата държава – законност и ред.
Днес „Оксижен“ София, които не се свенят и от това, че в рекламите на заведенията си имат куп правописни и пунктуационни грешки извършиха кощунствен акт. Използваха същия този храм-паметник, най-голям на Балканския полуостров, за свое лого, за свой символ. Символът на столицата на родината ни огря и като символ на чалготека. Днес посегателството е върху храм-паметника „Св. Александър Невски“, а утре сигурно ще е върху герба
Това е опит мутро-печалбарството да стъпи още по-здраво върху българщината чрез потъпкването на символите ѝ… за няколко сребърника. А апологетите на бардаците, които до онзи ден обясняваха, че Павел баня бил за „третата възраст“, а т.нар. Слънчака за купони, утре ще изпратят другата страна в музеите, в театрите. Кливиджът между апологетите на бардаците и бленуващите за т.нар. бяла държава е очевиден. От едната страна е нулевият респект и съответно незачитане към законността и реда, към установени фундаментални морални норми, а от другата страна е правовата държава.
Че въпросните собственици на „Оксижен“ и подобните ѝ си мислят, че за тях не важат Закона за защита от шума и още куп нормативни и поднормативни актове стана ясно, мисля, на цяла България, че и отвъд. За същите или част от тях е явно от този акт, че моралните и етичните норми също не важат.
Както в много други аспекти, така и условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение са регулирани от нормативни и поднормативни актове.
В Закона за културното наследство е записано, че условията и редът за изработване на копия, реплики и предмети с търговско предназначение се определят с наредба на министъра на културата (чл. 178). В чл. 179, ал. 2 пише, че създаването, разпространението и използването на изображение на културна ценност или на елементи от нея във фотографско и друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама, се извършват при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 178 въз основа на договор, сключен със собственика на културната ценност. В случая храм-паметник „Св. Александър Невски“ е собственост на Българска православна църква (БПЦ).
Тоест, за да е чисто юридически легитимна употребата с търговска цел на храм-паметник „Св. Александър Невски“, под формата на изображение, е необходимо разрешението на министъра на културата и разрешението (чрез договор) на Българската православна църква.
Да позволи министърът на културата използването на символа на София за символ на чалготека-бардак е абсурдно, пък какво остава за Българската православна църква.
