Паметник, посветен на Ботевия четник Георги Комитчето, беше открит в местността Комитската локва край с. Чирен, общ. Враца. Патриотичната идея е на местните жители Иван Иванов, Александър Джандарски, Аспарух Мицев, които с лични средства изграждат и поставят паметния знак. Подкрепа оказва и кметът на Чирен Диян Дамянов. Плочата беше осветена от отец Цветан в присъствието на народния представител Красимир Богданов, кмета на Чирен, инициаторите на проекта и поклонници на родолюбивата идея.
На това място през месец май на бунтовната 1876 г. загива младият революционер Георги, останал известен като Комитчето. За него се знае малко и то предимно от запазената народна песен, пята в миналото в с. Чирен. Четник в Ботевата дружина, той участва в боевете на Милин камък на 18 май (ст. с.), където е ранен. След боя успява да се добере до Чирен, но скоро е заловен от пристигналия във Враца след унищожаването на Батак и Панагюрище аскер, предвождан от Кел Хасан паша. На път за града, озверелите турци отсекли главата на Георги. Трупът му захвърлили в една падина и го затрупали с камъни и пръст, а главата набучили на кол и я разнасяли из улиците за сплашване на българите. По-късно главата му е намерена и съхранена от възрастна жена от селото. Мястото, където загива героят, остава известно като Комитската локва.
За тези страшни събития припомни Александър Джандарски, рецитирайки трогателните думи от народната песен:
ПЕСЕН ЗА ГЕОРГИ КОМИТЧЕТО
Ходил е Георги, скитал е,
не знае къде да иде.
Най-подир Георги наскитал
при Величко Балканджи.
Величко Георги посрещнал
и си е Георги запитал:
– Откъде си, младо момче?
Георги на Величко думаше:
– Ако си, братко, българин,
при тебе ще са изкажа.
Я съм, братко, останал
от четата на Ботева.
В крака съм, братко, ранен
от черкезки куршуми.
Величко му рана превързва
и си Георги преоблича.
Крил се е Георги, крил се е
във Гьошовите шумаци,
във Шушункьовите ливади.
Денем се Георги криеше,
нощем Георги излизаше.
Величко му хлебец даваше.
Крил се е Георги, крил се е
около две-три седмици.
Най-подир Георги решава
във село Чирен да иде.
Величко си му думаше:
– Недей във Чирен да ходиш,
че тамо турци минават,
тебе ще да си заловат
и ще те, Георги, погубат.
Георги Величко не слуша,
та си във Чирен отиде
на Савовата кръчмица
и шише вино поръчва.
Тамо си Георги издава
некой си Въло Котларо
на Ибовите синове.
Турци му дрехи събличат:
отдоле – дрехи комитски,
комитски, дрехи юнашки.
Черни му върви развиле,
опак му ръце вързале
и са го турци питале:
– Къде е твойта дружина?
А Георги нищо не казва.
Край село Георги извеле.
Турчин на Георги думаше:
– Наведи глава, пезевенк!
И си с ятаган замахва,
руса му глава отсича,
само гръкляна остава.
Въло си ножа извади
и му гръкляна пререза.
***
Мамин Георги загубен,
мамин млад и зелен,
мамина руса главица,
мамини очи шарени,
мамина коса къдрава,
мамини ръце вързани,
мамина глава отрезана.
Твоята мила майчица,
за тебе нищо не знае,
че ти си тука загинал!
Тя не е така мислила,
кога е тебе кърмила.
