Българското народно събрание ратифицира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Дни по-рано това направи и македонският парламент.
Българските депутати гласуваха единодушно „за“.
В дебатите преди гласуването в залата на парламента се изказваха народните представители от Обединени патриоти Красимир Богданов, Юлиан Ангелов и Милен Михов.
Ето с какви думи Богданов се обърна към колегите си от парламентарната трибуна:
Уважаема госпожо председател,
уважаема госпожо вицепремиер и министър на външните работи,
уважаеми госпожи и господа народни представители,
След малко предстои парламентът да ратифицира договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. В този ден няма място за безсмислени спорове, нито пък за пресилена екзалтация. Каквито и емоции да проявяваме в тази посока, те ще са еднакво неискрени, ако не минават през сърцето.
Въпреки това, днес е особен ден! Различен от онези многото, в които често изпадаме в дребнотемие, в непремерени политически страсти. В които опозицията упреква управляващите за несвършена работа, а управляващите контрират за несвършеното от тях, когато са били на власт. Днес е ден, в който правим опит да успокоим душите на онези стотици хиляди българи, които загинаха в името на един свят идеал. Идеал завещан ни от Левски и Ботев, от Гоце Делчев и Даме Груев.
На фона на тяхната жертва, от дистанцията на днешното време, преживели исторически превратното двадесето столетие, някак си неуместно звучат въпросите нормално ли е в XXI век между две братски държави да няма елементарни инфраструктурни връзки, икономически взаимоотношения, културен и образователен обмен. Хора с еднакви фамилни истории и имена да не се познават! За този идеал ли се бореха предците ни? И кой всъщност има полза от липсата на непосредствени, приятелски отношения между България и Македония? Със сигурност не и хората от двете страни на границата!
Сега, след толкова извървян път, вероятно приемаме договора с Република Македония като нещо нормално. Нормални са и съмненията в недостатъчна искреност от двете страни, в направените компромиси и двусмислия, в геополитическите подбуди. Но спомнете си, само допреди няколко месеца подписването на договор в такъв вариант беше немислимо. Защото той удря звучен шамар на фалшивите Коминтерновски и великодържавни доктрини. На лабораторните национални проекти. На опита да се търсят измислени малцинства там, където няма такива.
Договорът прокламира нашата несъмнено обща история. Убеден съм, че в смесената комисия ще влязат най-достойните учени от БАН, от университетските среди, от Македонския научен институт. А те, бъдете сигурни, компромис с истината няма да направят.
Езикът на омразата, този език, който ражда митове и вражди, основен инструмент на Кралска и Титова Югославия, а доскоро и на антибългарските среди в независима Македония, е заклеймен. Институциите, училищата, средствата за масово осведомяване ще трябва да изоставят езика на омразата. Представете си утрешна Македония, когато децата ще учат обективната истина, а до гражданите няма да достигат само негативни новини за България. В този смисъл, уважаеми госпожи и господа, договорът не е обект на настоящето и миналото. Този договор е залог за бъдещето.
Нали всички ние искаме да живеем свободно, както е казал Апостолът? Нали общоевропейската идея създава възможност да живеем без граници и да бъдем такива, каквито се чувстваме независимо от името на държавата?
Нека дадем шанс на нашите братя оттатък Осогово да имат своята европейска перспектива. Така, както винаги сме им подавали ръка в трудни моменти. И както винаги ще го правим!
Да приветстваме ратификацията на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония!
И нека не приемаме този договор за край на един труден период от общата ни история, а като едно начало, с което България и Македония да покажат, че Балканите могат да бъдат място на мир, просперитет и единство.
