Патриотичният фронт връща старите правила за касационно обжалване, пише „Правен свят“.
ВМРО.БГ публикува текста със съкращения
Юрисконсултите да не получават възнаграждение за явяване по дела. Те облагодетелстват монополистите, твърдят от парламентарната група на Патриотите
Връщане на старите правила за касационното обжалване, отмяна на юрисконсултските възнаграждения за явяване по дела и обвързване на първоначалната цена при публична продан със „средностатистическите продажни цени“. Това са само част от предложенията за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), направени от Патриотичния фронт.
Това е втори проект групата, като първият предвиждаше само отмяна на част от основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Предложението е да спре издаването на изпълнителни листове въз основа на извлечение от счетоводната документация на банките, учрежденията и общините.
Новият проект на Патриотичния фронт е доста по мащабен – 58 параграфа, придружени с подробни мотиви.
Докато Върховният касационен съд внася предложения за стесняване на касацията, от Патриотичния фронт настояват да се върнат правилата за обжалване на въззивните решения отпреди 2008 г. т.е. по стария ГПК. „В КРБ и ЗСВ е предвидено, че гражданското производство е триинстанционно. При сегашната редакция на чл.280 този правен принцип е почти изцяло дерогиран. С изискването за посочване на основанията за касационно обжалване, включващо и прилагане на решения на съдилищата, относими към предмета на съответния спор, е постигнато изключително сериозно затормозяване на процеса на обжалване в третата (касационната) съдебна инстанция. При положение, че по закон, съдът е този, който служебно трябва да знае закона и да познава съдебната практика, то битуването на такова задължение в сега действащия ГПК е в противоречие с юридическата функция и компетентност на съда, установени в правния мир. В тази връзка считаме, че е повече от ненужно да се хаби толкова хартия (при положение, че касационните жалби с приложенията от по 40-60 листа се подават в 2 екземпляра – по един за съда и за насрещната страна), за да се задоволи едно абсурдно и противоречащо на КРБ законово положение, облагодетелстващо единствено ВКС“, пише в мотивите към законопроекта.
В тях се казва още: „Предвид, че по статистика от всички подадени касационни жалби от въвеждането на този текст досега, само около 3% се допускат до разглеждане по същество, то губещите в този процес са най вече гражданите, тъй като на практика са лишени от третоинстанционния процес. Сега съществуващия ред за касационно обжалване се явява изключително затормозяващ и работата на процесуалните представители, тъй изготвянето на касационната жалба с касационните основания и издирването на относима съдебна практика е един изключително време- и енергоемък процес, който предвид ниския процент на допуснатите касационни жалби е неоправдан, поради липса на финансова възвращаемост за положения труд“.
Друга идея, залегнала в проекта, е да отпадне правото на юрисконсултите да получават възнаграждение за явяване по дела, подобно на адвокатите. „Адвокатите упражняват свободна професия, която е единствения им източник на доходи, докато юрисконсултите са наети по трудово или служебно правоотношение лица, получаващи гарантирано възнаграждение във връзка със заеманата длъжност. Сега съществуващия текст създава необосновано обогатяване на юрисконсултите за сметка на адвокатите“, заявяват вносителите.
И продължават с разсъжденията си по темата: „Дори да се приеме тълкуването на ВКС, че възнаграждението е в полза на доверителя на процесуалния представител, това на свой ред се явява допълнително стимулиране на доверителите на юрисконсултите за сметка на доверителите на адвокатите, които обичайно са физически лица. Така например приходите на М-Тел от юрисконсултски възнаграждения са повече, отколкото от предоставяне на услуги. Подобно е положението при топлофикациите и др.п. монополисти. Докато юрисконсултското възнаграждение се явява средство за допълнителни приходи за доверителите на юрисконсулта, то това рефлектира негативно във финансовата сфера на доверителите на адвоката, като ги натоварва допълнително. Това не работи в посока на достъпа до правосъдие, тъй като икономически по-слабо задоволените граждани, давайки си сметка, че няма да могат да си позволят разходите по дело, остават пасивни с незащитени права“.
Следват серия от предложения за изменение във връзка с изпълнителното производство. Въвежда се право на взискателя и длъжника да обжалват отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството, въпреки наличие на законовите основания за това. Променят се и правилата за определяне на първоначалната цената на движими и недвижими вещи, изнесени на публична продан. Според Патриотичния фронт цената трябва да се определя от „лицензиран оценител или вещо лице и не може да бъде по-малка от средностатистическите продажни цени на стоките/имотите с подобна характеристика“. Оценката на недвижимите имоти не може да бъде по – ниска от данъчната им оценка. Дава се възможност и по искане на взискателя и длъжника да бъдат назначения няколко вещи лица, които се избират от списъка към съответния окръжен съд.
