Източник: „Труд“
Автор: Анастас Стефанов, политолог в Изследователския център „Тренд“
Всички говорят и се карат за кандидатите си за президент, докато ВМРО, НФСБ и „Атака“ изглеждат обединени и чакащи в лотарията да излезе тяхното билетче
Връзката между стария и новия политически сезон е, че говорихме за кандидатури и ще говорим за кандидатури. На практика лятото преля в полусезонна подготовка, поправителна сесия дори. Основно поради факта, че парламентарно представените политически сили осъзнаха донякъде изоставането си от графика по лансиране на кандидатури за президентските избори. На този фон имаме една обявена кандидатпрезидентска двойка, тази на патриотичните формации ВМРО, НФСБ и „Атака“. Дуото Красимир Каракачанов и Явор Нотев е първото представено като оферта пред обществото, говорейки за партиите, които са в 43-ия парламент.
Какво ново се случи обаче, откакто патриотичните политически формации се решиха на тази стъпка? Първо, станахме свидетели на нови атентати. Второ, на опит за военен преврат в съседна Турция. Трето, продължаващи бежански вълни и очаквания за тяхното засилване. Напрежение между Ердоган и Европейския съюз, граничещо дори с реторика на шантаж от страна на турския президент. Външната политика на България по оста „Изток – Запад“, комплицираните отношения с Русия също са част от тези въпроси, които ще имат значение на предстоящите избори. Всичко това създаде психофон, който беше подет, артикулиран, а вече, както виждаме, и администриран от премиера Борисов. А когато министър-председателят се заеме с даден въпрос, независимо кой е на този пост, това значи само едно – значимост на този въпрос.
Тук идва и моментът за осмислянето на президентските избори. Получава се една странна дихотомия. От една страна, през пролетта бяхме готови да вещаем една „служебна“ кампания, простираща се до административните срокове и условия на ЦИК и действащата ни конституция. От друга страна, генерирането на всички тези горепосочени въпроси, идващи отвън, зададе друг нюанс и темп на кампанията. Партиите, колкото и да се опитват да бавят кандидатурите си, все пак заработиха по тях. И най-важното, всички тези въпроси, които се насъбраха и продължават да се насъбират, се оформиха като своеобразен конспект за изпит, на който ще се явят кандидатите за президент тази есен. Това прави предстоящата изборна кампания интересна, сложна и предполагаща дебати по всички тези въпроси. Дано това не е само очакване.
На този фон навреме лансираната патриотична кандидатура Каракачанов – Нотев изглежда като добър фундамент, разкриващ добри перспективи пред патриотите. Нека погледнем. Патриотите имат обща кандидатура – това означава, че организациите по места могат да бъдат мобилизирани. Има кандидатура, има цел – гони се резултат. Второ, психофонът, за който споменахме, е воле за патриотите. Това са теми, по които българското общество, малко или много ще поиска ясни и категорични заявки. Тук идва часът на патриотите поради две основни причини. Първата – на патриотите им е, условно казано, простено да се разполагат на политическия ландшафт, използвайки по-радикална и крайна реторика. Когато чуем предложение за използване на сълзотворен газ по границата, например, знаем, че това е неприемливо, но някак си го приемаме това да излиза от Валери Симеонов и компания. Оттук идва и второто предимство за патриотите. Кандидатурите на БСП и ГЕРБ може да са силни мажоритарни кандидати, опиращи се на мощни политически организации, особено тази на ГЕРБ, но все пак те имат предвид и „белезниците“ на европейските партийни фамилии ЕНП и ПЕС, които не толерират радикална реторика. Добавяме и факта, че Реформаторският блок също бави своята кандидатура, но не са големи като БСП и ГЕРБ.
Битката за третото място също ще е интересна на тези избори. Традиционно мажоритарните битки, каквито са и нашите президентски избори, предрешават състезанието да е между двамата най-големи. Възниква въпросът за резултатите на следващите в класацията, защото това ще са резултатите в абсолютни стойности, с които партиите после ще спекулират – добре знаем с какъв хоризонт.
Да преглътнеш лидерския егоцентризъм
Вече изброихме откъде биха дошли преимуществата за патриотите на предстоящите избори. Има обаче и нещо друго. Колебливото поведение на някои от другите политически сили би създало вакуум в електоралните предпочитания, от което пак може да се възползва дуото Каракачанов – Нотев. В допълнение има немалко избиратели, като тези на БСП, които са традиционно патриотично настроени. Не е тайна, че кандидатурата на патриотите гледа и към тези избиратели.
Не на последно място успешното представяне на патриотичната кандидатура зависи и от преглъщането на лидерския егоцентризъм на всеки един от оглавяващите ВМРО, „Атака“, НФСБ.
