Целта ни е да променим политическото статукво и да защитим националното си достойнство пред Брюксел,
посочва лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов в интервю пред Любомир Денов за в. „24 часа“
– Г-н Каракачанов, с коя максима тръгвате към кандидатпрезидентската надпревара?
– Моят девиз винаги е бил „България над всичко“ и мисля, че през всичките години, в които се занимавам с политическа дейност, съм го спазвал. Дебело подчертавам това, защото през последните 15-20 г. в България се навъдиха
много политици,
които се
надпреварват да
ни делят
на леви и десни, на русофили и американофили, а все по-малко работят честно за България.
– А защо точно сега влизате в състезанието за президент?
– Няма нищо специално в момента. Аз винаги съм споделял идеята патриотичните партии и организации в България да се обединят и консолидират и да докажат на всички какво пише на фасадата на Народното събрание – „Обединението прави силата”. От дълго време ВМРО предлага на родолюбивите си посестрими да загърбят онова, което ги разделя, и да се съсредоточат върху онова, което ни обединява. Този процес започна още от 2013 г., а само година по-късно заедно с НФСБ създадохме Патриотичния фронт, който намери място в НС. Днес тази идея се разширява, като към фронта се присъедини и „Атака”, а очакваме на изборите да ни подкрепи и цяла декада патриотични организации като „Защита”, „За честта на пагона” и т.н.
– А как лидери като Волен Сидеров и Валери Симеонов насмогнаха на егото си?
– Валери Симеонов бе първият, който изрази подкрепата си за консолидацията на патриотичните сили. Именно той, а не някой друг, каза „да” на преговорите с „Атака” въпреки публично известните от години противоречия с Волен Сидеров. Макар мнозина да бяха скептици, двамата си стиснаха ръцете и
преодоляха егото
в името на една
голяма кауза
– Само за президентските избори ли търсите консолидация или целите ви са по-далечни?
– Ето това е големият въпрос, който още не се разбира. Нашата идея е обединение, което да промени сериозно политическия климат, политическото статукво в България. И намерението ни става все по-актуално с оглед на събитията в региона – политическа нестабилност, тероризъм, радикален ислямизъм.
– А защо точно Явор Нотев, той не е толкова познат като политическа фигура?
– Не е така. Явор Нотев е едно от познатите лица в „Атака”, също като мен е зам.-председател на парламента. Той е един от най-добрите столични адвокати, човек с ясен профил, с много добри ораторски и организационни качества.
– Това, че не е член на партия „Атака”, но пък е неин депутат, има ли някакво значение?
– Не търсете в това някакъв знак. И в групата на Патриотичния фронт има няколко народни представители, които не членуват нито в НФСБ, нито във ВМРО, но това не им пречи да работят за идеите на ПФ.
– На кои избиратели ще разчитате?
– На всички онези българи, на които им омръзна да ги делят на сини и червени, на жълти и зелени, на русофили и русофоби. Разчитаме на гласовете на всички българи, които разбират, че не партийното противопоставяне и делене на наши и чужди ще завъртят колелото на българската индустрия и ще подкарат трактора на родното земеделие. Нима не виждаме, че тези братоубийствени борби прокудиха близо 2 милиона българи зад граница, а вторачени в лични сметки и боричкания, децата ни остават неграмотни?!
– Тъй като основният ви конкурент ще бъде кандидатът на ГЕРБ, няма ли да си развалите достлука с Бойко Борисов?
– С Борисов си имаме доверие, след като близо 2 г. подкрепяме неговото правителство. Имали сме до момента много добра комуникация, но на избори като на избори. И на местния вот миналата година ВМРО и НФСБ се явиха със собствени кандидатури, а в някои райони дори имахме сблъсъци с хората на ГЕРБ. Но това е борба на личности и на техните идеи. Определено смятам, че в много отношения идеите на ВМРО, НФСБ и „Атака” са доста по-смели от тези на ГЕРБ. Ние например нямаме скрупули да кажем в очите на европейските чиновници къде грешат – независимо дали са в ЕК, или в щаба на НАТО. И това е един от начините за защита на националните интереси и достойнство. Защото практиката показа, че грешките на тези еврочиновници пораждат колизии не само в България, но и в целия свят. Вторачени във фиксидеята за заплаха от Изток, те проспаха заплахата от ислямски фундаментализъм.
– В четвъртък премиерът Борисов поиска от канцлера Меркел помощ от техника за охраната на държавната ни граница. Не е ли редно тогава и президентът да поиска такава помощ за армията ни от НАТО?
– Добре е направил премиерът. Защото
границата с
Турция е и
граница на ЕС,
заплашена от орди нелегални имигранти. И ако Париж, Берлин и Виена не разберат, че трябва с общи усилия да я пазим, значи нищо не правим.
Президентът Росен Плевнелиев не е на нивото на държавен глава. Докато България е атакувана от ислямски имигранти, той вижда заплахи единствено откъм Русия и като че се опива от антируските си речи. През страната минават колони от ислямски фундаменталисти, а той свиква КСНС за киберсигурността. Само че те освен компютри използват взривни устройства, натъпкани с пирони и гайки, които са предназначени да убиват.
– Тия дни софийските РПУ са задръстени от мигранти, не достигат преводачи заради мизерното заплащане, а служба „Миграция” в петък в 17 ч. си пуска кепенците. Какъв е изходът?
– Служба „Миграция” трябва да работи денонощно. Гранична полиция и армията, която е на границата, трябва да получат правото да употребяват сила срещу нелегалните мигранти, когато е необходимо. Сигурността на България е много по-важна, отколкото ревовете на псевдолиберали от Брюксел, които от нищо не са застрашени. А България на практика е фронтова държава. Второ, България трябва да обяви, че временно замразява приемането на върнати от Европа мигранти. Трето, всеки, преминал нелегално границата, не бива да се движи свободно из страната, а веднага да се въдворява в общежития от закрит тип.
– Ще отговорите ли на репликите за агентурното ви минало, които се появиха веднага след номинацията?
– На мен ми е писнало да говоря, че не съм бил доносник, а съм работил за българските национални интереси. И става дума за 4-5 студентски месеца, в които не съм слухтял за клюки, а за мрежи, кроени от чуждо разузнаване. За което нито съм искал, нито съм получил и стотинка.
Омръзна ми да ме поучават пишман демократи, чиито родове са пълни с активни борци против фашизма и капитализма. Ето, аз заявявам, пък нека проверяват: в моя род нито по бащина, нито по майчина линия няма нито един член на БКП. Нито един! Прадядо ми по майчина линия е убит без съд и присъда след 1944 г., като т.нар. Народен съд се произнася, когато вече е бил мъртъв. А другият ми дядо по бащина линия е лежал в концлагерите след 9 септември 1944 г. Въпреки това не деля хората на комунисти и антикомунисти.
