Борбата с бедността – мисия № 1 за НЖО на ВМРО
Заплатите в България са в пъти по-ниски от средните за Европейския съюз, но стоки и услуги са на същите цени. По данни на европейската статистика у нас 1 час труд се заплаща с едва около 3,6 евро. Работодателите трябва да бъдат отговорни към работниците си, да им осигурят достойно заплащане на труда.
Това заяви в предаването на Радио София „Очите на четвъртата власт“ народният представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова.
От друга страна стои въпросът за поведението на работодателя – тя е получила сигнали за два фрапантни случая. Единият касае млада жена, която при назначаването си в частна фирма е била принудена да подпише трудово споразумение, че няма да забременява през следващите 3 години. Друга жена пък не е била одобрена, защото има дете под 6-годишна възраст и това предполагало, че тя ще отсъства често от работа, за да се грижи за него.
Изключително внимание трябва да се обърне и на групата „работещи бедни“ в България – които през 2014 г. са 9,2 %, отбеляза депутатът.
Според нея бедността ще бъде преборена чрез комплексен подход за увеличаване на доходите на българите и повишаване стандарта на живот. Не просто чрез увеличаване на минималната работна заплата, а чрез създаване на предпоставки за повишаване на средната за страната, обясни тя.
Петрова допълни, че всеки втори българин е в риск от бедност, като разкри някои факти от статистиката – около милион и половина българи са бедни, страната ни е на първо място по бедност в ЕС, на първо място по смъртност, на първо място по застаряващо население и на последно място по раждаемост. Причините за това се крият в натрупването на проблеми, които не са решавани през годините, разясни още д-р Султанка Петрова и заяви, че е крайно време да се спре този процес.
През 2010 г. България е поела ангажимент до 2015 г. бедността у нас да бъде намалена два пъти, но според данни на Националния статистически институт се отчита увеличаване на бедността, припомни тя и посочи, че е необходимо да се започне с прилагането на най-неотложните мерки за справяне с бедността – образование и професионална квалификация, здравна грижа, насърчаване на младите да работят и подпомагане на отпадналите от трудовия пазар.
Нужно е създаване на електронен регистър, включващ всички българи, които се нуждаят от подпомагане и индивидуалните им потребности – бедното семейство се нуждае от едно, самотната майка от друго, хората с увреждания и възрастните са с различни потребности, изброи Петрова.
Не трябва да се дават пари на калпак, трябва да се конкретизират специфичните им нужди. Навременната помощ ще спомогне на бедния човек да си стъпи на краката и да се върне на пазара на труда. Ако държавата не го направи, то той ще разчита занапред единствено на социалните помощи.
След 20 години няма да има кой да работи в България, така нито ще има пари за пенсии, нито за здраве. Затова се нуждаем от спешни мерки за овладяване на процесите по обедняване и социално изключване на българина, категорична е Петрова.
Според нея завършването на средно образование трябва да е задължително за всички български граждани. По данни на НСИ през учебната 2013/2014 година общообразователните училища по различни причини са напуснали 13,8 хил. ученици, от които 11,8 хил. по време на основното образование.
Младите трябва да бъдат мотивирани да учат, да придобият професионални знания, да се развива дуалното образование. Българинът трябва да е квалифициран, за да може да посрещне предизвикателствата на новото време, да бъде конкурентноспособен, категорична е тя.
