Искаме закриване на Агенцията за закрила на детето и настояваме за пълен одит на системата, казва д-р Султанка Петрова в предаването „Делници“ на телевизия Евроком.
Депутатът от Патриотичния фронт в 43-ото Народно събрание и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова е поискала пълен одит на държавната агенция по процеса на защита правата на детето. Целта е да се направи мониторинг как са изразходвани отпуснатите средства и защо всъщност животът на децата не е станал по-сигурен.
През последните 2 години и половина Петрова работи активно за правата и проблемите на децата и възрастните хора. Нейната организация се е занимавала с отчет на законопроектите, свързани с темата бедност и нейното решение, както и с въпроси в сферата на здравеопазването и на земеделието и храните. Внесените от нейната партия предложения са свързани със създаване на агенция, насочена към уязвимите групи в България – децата, възрастните и хората с увреждания.
Искаме закриване на Държавната агенция за закрила на детето, заяви Петрова. Като причина тя изтъкна кандидатите за приемни родители на българчета, които често са от цигански произход. За всяко дете, за което полагат грижи, получават от 500 до 700 лева, но условията на живот са крайно незадоволителни.
Около 5.1 милиона българи са бедни, 1.6 милиона са под границата на бедността. Единствено 2% от българските граждани вземат европейски заплати, а това налага да се вземат незабавни мерки с оглед ограничаване бедността на българските граждани, коментира Петрова.
Патриотите са внесли в 43-ото НС предложение за увеличение на пенсиите, което не е прието. На кръгла маса, посветена на справянето с бедността, предложенията са допълнени и мотивирани, сподели председателката на НЖО на ВМРО. Необходимо е преизчисляване на всички пенсии на хората, както и преразглеждане на решенията на ТЕЛК, защото до момента около 1/3 от тях са фалшиви. По този начин хората, които наистина се нуждаят от помощ, са ощетени.
Петрова настоява за реформа отвън, която да спре своеволията в държавата. А именно хора без един ден трудов стаж да получават пенсии, а други, извършвали обществено значима работа, да живеят на прага на бедността с минимална пенсия.
