Инвалид не може да влезе в зала в Народното събрание
Интервю с народния представител от Патриотичния фронт д-р Султанка Петрова пред Еми Мариянска за в.
„Шоу“, публикувано и в агенция „Блиц“
Народният представител от Патриотичния фронт Султанка Петрова е член на парламентарните комисии по здравеопазване и по земеделие и храни, председател на Националната женска организация на ВМРО. Петрова е магистър по „Социални дейности, мениджмънт на професионалното развитие“ в Софийския университет, като през 2005 г. защитава и докторска степен в сферата на социалната проблематика. Журналист от „ШОУ” пожела да се срещне с нея по повод обществения дебат за проблемите на хората с увреждания.
– Д-р Петрова, като активен защитник на правата на хората в неравностойно положение се ангажирахте и с отпусканите от държавата помощни средства за лица с увреждания. Разчува се, че проблемите са много повече от известните в обществото?
– Както все по-често се оказва у нас, успешно се опорочават добри начинания и политики, които уж трябва да са в полза на човека в нужда, а се оказват финансов донор за чужд интерес. Такъв е случаят и с отпусканите от Министерството на труда и социалната политика помощни средства за хора с увреждания – инвалидни колички, бастуни, импланти, протези, обувки и пр. Оказва се, че държавата покрива разходи за изключително скъпи, но често пъти или ненужни, или нефункционални помощни средства. Неотдавна в Министерския съвет бе внесена петиция от хора с увреждания, искащи по-лесен достъп до помощни средства, отпускане на по-големи суми за поддръжката и намаляване срока за използването им. Напълно споделям позицията им и затова и настоях Министерството на здравеопазването да подпомогне родителите на деца с кохлеарни импланти, тъй като досега те сами заплащаха за поддръжката им, а занапред НЗОК ще покрива разходите.
– Можете ли да дадете някакъв конкретен пример от реалния живот в подкрепа на казаното дотук?
– Случаите са много, но ето един от тях: Във Варна разговарях с мъж, който е с ампутирана ръка и пръсти на единия крак. По право той получава ортопедични обувки и протеза. Дотук всичко е добре. Насочен от лекарската консултативна комисия (ЛКК), е трябвало да закупи протеза за ръката и обувки от точно определена фирма, което е в нарушение на методическите указания на Министерството на здравеопазването. Цената за комплект от два чифта ортопедични обувки, предлагани от конкретната фирма, е смайващите 476 лв., а пациентът е бил задължен от лекарите да ги закупи именно тях. И ако някой би си помислил, че стойността на обувките е оправдана от ползата им – уви, не е така. Човекът е напълно недоволен от обувките, те не отговарят на нуждите му, затова той с лични средства закупува този тип обувки, с които се чувства пълноценен. За мен е нелогично да се изписват помощни средства без експертна оценка дали те ще бъдат от полза на пациента, а изхождайки от обвързаност на членовете на лекарската комисия с фирми, продаващи артикули за хора с увреждания.
– Излиза, че държавата осигурява приходи за частни фирми, обувките от тях остават в килера, а пациентите си купуват други с пари от джоба си? Май единственият печеливш в тази сделка са фирмите, свързани с ЛКК?
– Абсолютно вярно обрисувахте картината, но това не е всичко за съжаление. Наред с горното, закупувайки протеза, държавата заплаща ежегодна сума за поддръжката на изкуствената ръка – имам предвид примера, който ви дадох. Никой не може да обясни обаче в какво се състои поддръжката на помощно средство, в което няма механични или електронни части?!? Във въпросната изкуствена ръка няма какво да се развали или износи и да се налага да бъде „ремонтирано” или подменено по време на т.нар. „период на гарантирана поддръжка”. Ако има проблем с протезата, тя просто трябва да бъде заменена с нова.
– Сериозно изтичане на пари ли е цялата тази, извинете за израза, псевдохуманност и направо казано – далавера?
– Темата за тези неефективни разходи обсъждаме на фона на сериозен недостиг на финансови средства в Министерството на труда и социалната помощ. В края на 2014 г. от министерството отчитат недостиг на 3 млн. лв. за следващата 2015 г. заради увеличаващия се брой инвалидизации, както и на изписаните помощни средства. Въпреки това бюджетът по това направление остава непроменен и през 2016 г. – 41 млн. лв., докато общите средства за министерството се увеличават за пореден път. Налице са хем финансова недостатъчност, хем заплащане на помощни средства на съмнително високи цени и без гаранция, че същите влизат в реална употреба от хората с увреждания. Отправих няколко питания към министър Калфин. В едно от тях задавам въпроса защо все още министерството не работи ефективно по регистъра на хората с увреждания. Не е ли абсурдно, че институциите не знаят колко са инвалидите в България и какви са специфичните им нужди?! Другият казус, за който споменах – защо се предписват накуп помощни средства, без това да е съобразено с нуждите на отделния пациент? Често едното помощно средство може да изключи необходимостта от другото. Чисто нови колички стоят по къщите опаковани, без да се ползват, но държавата заплаща за тях. Цели села се оказаха „глухи“ и се наложи изписване на слухови апарати. Тези фиктивно инвалидизирани хора реално ощетяват истински нуждаещи се пациенти, които нямат достъп до именно тези помощни средства, които да улеснят ежедневните им занимания.
– Има ли вина за това социалното министерство?
– Милиони левове се харчат всяка година от МТСП за модернизация на сайтове, за създаване на регистри, за електронни услуги, които, оказва се, не работят ефективно. А може би съвсем целенасочено не работят? Как иначе да си обясним източването на финансови средства, предназначени за помощни средства на хората с увреждания.
– Научих, че ще има втора кръгла маса в парламента по тези въпроси?…
– Още преди да бъда избрана за народен представител, като председател на Националната женска организация на ВМРО, работех съвместно с различни неправителствени пациентски организации. През последната година в ежеседмичния ми приемен ден пък се срещам с десетки хора, които са с различна степен увреждания. Те, както и сдруженията, са отчаяни от бездействието, безхаберието и институционалното безразличие към техните трудности. Затова и се ангажирах с провеждането на кръгли маси, на които един срещу друг сядат експерти и пациенти, адвокати и близки на хората с увреждания, разбира се, и представители на ресорните институции. Търсим решенията заедно. По света инвалидизацията не те прави различен, по-малко пълноценен, тъй като всички държавни системи работят единно, за да изкоренят трудностите пред тези хора. Дали ще е достъп до обучение или равнопоставеност на трудовия пазар, дали ще касае лечение или рехабилитация – човекът с увреждане получава цялостна грижа и обезпеченост, не само финансова. У нас е голям проблем интеграцията на хората с увреждания. Това е фундаменталният проблем, който има различни аспекти: експертизата за работоспособността и медицинската експертиза, достъпът им до трудовия пазар, затрудняващата ги недостъпна жизнена и архитектурна среда. В момента някак сякаш обществото извръща глава от тези хора и по този начин чрез различни форми на дискриминация изключва една не малка група, която може да участва в социалния живот на страната. И нека не забравяме, че именно солидарността ни прави човечни.
– Но вижте, от нас – обикновените хора, нищо не зависи…
– Права сте. На практика истински притеснителното е, че институциите в България са едни от най-големите дискриминатори на хората с увреждания. От една страна, държавата няма регистър, в който да фигурират както броят, така и нуждите им. Незрящите например са силно ограничени в достъпа си до обществени сгради. Сред десетките сигнали от граждани, които получавам, има и такива за невъзможност инвалид първа група с придружител да посети филиал на НОИ, намиращ се на петия етаж в сграда с неработещ асансьор. Това е абсолютна подигравка с хората в неравностойно положение. Лош пример е и сградата на Народното събрание. Човек, използващ инвалидна количка, може да стигне само до фоайето на парламента, тъй като осигурените рампи не отговарят на изискванията за безопасност – наклонът е повече от 15 градуса. Парадоксално е, че на предстоящата кръгла маса тези, които използват инвалидни колички, няма да могат да вземат участие и да представят исканията си. Срамно е за висша държавна институция да ограничава правото им на достоен и равноправен живот в европейска България в 21-и век. Скоро ще разберете и колко са ограничени правата на една голяма, оказва се, група деца, които трябва да се хранят безглутеново. В момента в детските градини и училищата се забранява внасянето на специално приготвена за тях храна. И това е най-малкият проблем. Изобщо нерешените проблеми са толкова много, че искат спешни решения, а не да се подценяват.
