Голяма част от фирмите предлагат трудови договори с вписани тези унизителни 380 лв., а останалите пари дават „на ръка“. Така се ощетява държавния бюджет – влизат много по-малко средства за здравно и социално осигуряване, които са процент от възнаграждението. След това се питаме защо няма пари за качествени медицински услуги и защо пенсиите са ниски.
Това заявява в интервю за в. „Минаха години“ д-р Султанка Петрова, народен представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО.
Д-р Петрова, започва новият политически сезон. Готова ли сте за него? Почивният от парламентарна дейност август посветих не само на семейството си, но и на симпатизантите на ВМРО из страната. Проведох редица срещи, на които обсъждахме нужните стъпки, за да върви страната ни напред. Една от основните болки на българина е липсата на достойна работа. Например – получих редица сигнали за нарушения на трудовите права. В малките населени места все повече се увеличава безработица, а често наличните работни места са съпроводени от лоши условия на труд и ниско заплащане. Ангажимент на народните представители трябва да бъде именно реконструиране на трудовия пазар.
В началото на юли тази година минималната заплата бе увеличена на 380 лв. Не е ли това стъпка в правилната посока?
Само по себе си увеличението с 20 лв. няма да донесе дългосрочен ефект върху стандарта на живот в страната. Анализите показват, че след облагане с данъци и осигуровки с това повишение минималната работна заплата ще е с 12 лева над определения праг на бедност. Нормално ли е един трудещ се българин да оцелява. Все пак България е част от Европейския съюз и следва да се доближава до живота в останалите страни-членки.
От години ВМРО пита – докога нацията ни ще бъде най-бедна, най-болна. Наша мисия винаги е била гарантирането на достойнството на всеки един български гражданин. Сега в парламента коалицията ни Патриотичен фронт се бори именно за социална справедливост.
Какво е решението според д-р Петрова и какво е мнението ѝ за отговорното родителство и социалните помощи четете в пълния текст на интервюто, публикуван в личната страница на народния представител тук >>>
Какво е решението според Вас?
Въпреки че не съм икономист, смятам за логична стъпка държавата да стимулира частния сектор да изкорени порока „минимална работна заплата“. Голяма част от фирмите предлагат трудови договори с вписани тези унизителни 380 лв., а останалите пари дават „на ръка“. Така се ощетява държавният бюджет – влизат много по-малко средства за здравно и социално осигуряване, които са процент от възнаграждението. След това се питаме защо няма пари за качествени медицински услуги и защо пенсиите са ниски. Другият случай – работникът, независимо от квалификацията си, получава само тези 380 лв. Недопустимо е междуфирмени договорености да водят до тенденцията на масовата минимална работна заплата. Така работникът остава без алтернатива в родния град или село и е принуден да търси нови възможности в големия град, често и в чужбина. Законодателството трябва да гарантира достойно заплащане на труда и здравословна работна среда.
От друга страна – колкото по-високи са доходите на българите, толкова повече те ще потребяват стоки и услуги. Това неминуемо ще доведе до увеличаване на производството, а от там до разцвет на бизнес средата. Всичко е взаимообвързано и трябва да се реформира в мащаб, а не с хаотични единични актове.
Парламентът обаче отхвърли законопроекта на Патриотичния фронт за данъците върху доходите на физическите лица. Тогава с колегите Ви заявихте, че това е удар по отговорното родителство.
Да, напълно вярно. Целта ни бе държавата да подпомага младите семейства – работещи, внасящи средства в бюджета, отглеждайки непълнолетни деца, чрез данъчни облекчения. В момента тази група е дискриминирана, тъй като гражданите, имащи доход над минималния, са лишени от правото на детски добавки. Към момента родителите на около 500 хил. деца биват изключвани от социалния ангажимент на държавата. За наше огромно съжаление и недоумение колегите от мнозинството не подкрепиха тази наша идея.
От ВМРО често говорите за източването на социалната система именно чрез помощите за деца.
В това се корени един от основните проблеми в сферата. Не можем да толерираме неграмотната раждаемост – правенето на деца и издържането им единствено от социални помощи. Когато едно семейство реши, че е готово да поеме тази отговорност и има финансовата възможност за това, нека създава наследници – това е най-хубавото нещо, с което ще допринесе за преодоляване на демографската катастрофа. Но самоцелното раждане на деца е удар по държавата – и социален, и икономически.
Социалният министър Ивайло Калфин обяви, че хора от цели райони в страната живеят единствено на социални помощи. Какво е мнението Ви?
Това демотивира безработните да търсят работа, защото заплатите са ниски. Още повече, че голяма част от тези хора получават помощи в по-голям размер от минималната работна заплата за страната.
Време е да се противопоставим на безотговорността на държавата що се касае до условията на трудовия пазар и злоупотребата с обезщетения.
Всеки, който работи, трябва да бъде поощряван, мотивиран и подпомаган. Да има възможност професионално да израства и да се развива. Трябва да намерим начин групата на работещите бедни да намалява, а същевременно да мотивираме безработните да намират своето професионално поприще. Недопустимо е работещите българи да бъдат обречени на бедност и мизерия. Около 35% от нацията ни живее в материални лишения. Не може да прави дългосрочни планове, да планира закупуване на дом, създаване на семейство, сдобиване с деца, нова работа, т.е. няма възможност да реализира плановете си за по-добре устроен живот.
Липсата на икономическа перспектива извън големите градове все повече се задълбочава.
Трябва да работим усърдно в тази посока, защото всеки ден млади образовани българи, владеещи няколко чужди езика, завършили две и повече висши образования, които не искат да работят на минимална работна заплата, напускат България, за да търсят реализация в чужбина.
Върху какво ще фокусирате дейността си през следващата парламентарна сесия?
Основната линия в работата ми като народен представител досега бе и ще бъде защитата правата на децата в риск – лишени от родителска грижа, живеещи в проблемни семейства и тези с увреждания. Партнирам си с редица неправителствени родителски и пациентски организации, с които имаме обща визия за реформа в социалната ангажираност на държавата с тяхната съдба. Във връзка с предния казус – ниското заплащане на социалните работници също е елемент от неправилно функциониращата система. Не можем да очакваме от един специалист да бъде напълно посветен на работата си, ако живее с минимални средства. Това демотивира и деконцентрира. Социалният работник често е пренатоварен от различни случаи, като същевременно работи в унизителни условия. Това бе посочено и в междинния доклад на Европейската комисия.
