Българската армия се включва в Първата световна война на 1 октомври 1915 г. В следващите няколко седмици частите на Първа и Втора българска армия разгромяват съпротивата на отстъпващите на запад сръбски войски, като към края на ноември в сръбски ръце остава един единствен български град, това е град Струга – родни град на братя Миладинови.
Това заяви пред БГНЕС историкът Чавдар Ангелов, който разказва за подвига на казанлъшките воини от 23 пехотен шипченски полк. Ангелов е член на Организационния съвет на ВМРО.
„По стечения на обстоятелствата освобождението на гр. Струга и прогонването на сърбите от Македония тази отговорна задача се пада на от дружните на 23 пехотен шипченски полк. В продължение на два дни в самия град се водят кръвопролитни сражения, тъй като по стечения на обстоятелствата р. Дрин пресича града на две части и има само един мост, който ги свързва, като сърбите разрушават моста и се окопават на западния бряг на реката. Подстъпа към самия мост представлявало само една улица, около която гъсто са застроени много сгради и което на практика означава, че всеки опит да достигнеш до моста е обречен на неуспех. За да преодолеят сръбската съпротива, българските войни изваждат едно пехотно оръдие, с което с право мерене започват да обстрелват сръбските позиции, а няколко души от полка започват с дъски и талпи да възстановяват запаления и опожарен от сърбите мост.“, заяви историкът.
„По време на тази операция загиват много войници и офицери, но в крайна сметка след близо 24-часови кръвопролитни сражения в гр. Струга войниците от 23 пехотен шипченски полк, някои от които са били от с. Дъбово, преминават на западни бряг на реката и сърбите окончателно са прогонени в албанските планини. Точно по този начин Казанлък и региона на Казанлък – розовата долина, кръвно са свързани с българския гр. Струга, защото в крайна сметка освобождението на местните българи там се дължи именно на войниците от 23 пехотен шипченски полк. Това е една от многото истории, които могат да бъдат разказани за войната, но тя е много показателна за това на какво е бил готов българският войник, който независимо от трудностите и силата на противника, който е стоял пред него, е знаел едно – че се бори за България, за освобождението на своите поробени братя и затова всички да живеем под една обща стряха.“, разказа още Чавдар Ангелов.
Войнишки паметник на загиналите във войните през 1912-1913 и 1915-1918 г.
Паметникът в село Дъбово представлява стъпаловидна конструкция в три части. В основата, от трите страни са вградени гранитни корита и лъвски глави, от които някога е текла вода. На гърба е поставена плоча с надпис „На падналите за Родината през войните 1912-1918 г. от с. Дъбово – от признателните Дъбовци, 4.X.1930 год.“
Втората част на паметника е постамент от бял врачански камък. На лицевата му страна има релефен почетен военен знак и надпис „На героите светци“. На останалите три страни от постамента са изписани имената на загиналите, като на част от тях са вградени и снимки в овални рамки.
Третата част от конструкцията е статуя на български воин с пушка „при нозе“. Намира се в центъра на селото, в южната част на парка.
