Ах, Българийо, Българийо! Защо си толкова заспала! Събуди се, събуди се от дълбок сън! Стига вече, пет века близо! Аз сиромахът, уловен от ловчанец-предател, в село Къкрина на хана на края, уловен от 20 души заптиета и няколко души български изроди.
Това са последните известни думи на революционера, йеродякон и обикновен българин Васил Иванов Кунчев, изречени преди 141 г. в килията му в турския затвор.
Многолик, непоколебим и отдаден на Родината, ползващ умело както Евангелието, така и револвера. Известен като Левски, Апостола, Дякона, Джингиби (Неуловимия), но завинаги неразкрит докрай.
И днес българският народ се нуждае от своя Апостол. Онзи фактор, който обединява, който вдъхва вяра, който води. В днешния свят обаче това може да се случи не с помощта на идол, а в резултат на обща национална кауза.
Правдивата борба и саможертва на Васил Левски днес ни прави свободни и горди със силата на своята слава. За да може България да бъде символ на достойнство, на закон и равноправие, именно ние, наследниците на Апостола, сме длъжни да сложим началото на Четвъртата българска държава.
Нека днес, пред паметта на човека Васил Иванов Кунчев и бореца Левски, поемем отговорността за утрешния ден в България и да заслужим моралната си свобода.
