По повод 90 години от гибелта на великия водач на ВМРО Тодор Александров публикуваме материала на Красимир Каракачанов, излезнал на страниците на в. Преса.
Яворов адресира прощалното си писмо до водача на ВМРО и го моли за прошка, че умира в София, а не в Македония
Много са личностите в българската история, които липсват в учебниците на нашите деца. Личности, които са писали историята на България и още приживе са получили оценката на своите съвременници.
Един от тях е Тодор Александров.
„Енциклопедия Британика“ го характеризира така: „Александров в продължение на много години бе некоронованият и абсолютен цар на българите македонци, които го боготворяха. Той бе една много фина фигура, висок, с черна брада и левент и колкото коравосърдечен, толкова и храбър.“
Кой е
този голям
българин
който 45 години – по времето на комунизма и в България, и в Македония, бе отричан? Гробът му в Пирин бе разрушен, а днес властите в Скопие му направиха паметник, на който не посмяха да изпишат името.
Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в град Щип в семейството на български учител. Самият той завършва българско педагогическо училище и също става учител. Още от ученическите си години в Скопие се включва във ВМРО.
Участва в подготовката на Илинденското въстание, но в началото на 1903 г. е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор, от които излежава 13 месеца в скопския затвор „Куршумли хан“. Освободен през май 1904 г., той учителства за кратко в Щип. А когато през декември с.г. турците искат да го арестуват, Александров става нелегален, избира пътя на професионален революционер.
В следващите 20 години организаторските качества на Тодор Александров го издигат до върховете на ВМРО – и до първите страници на световния печат.
Звездата му изгрява след Младотурската революция. През 1910 г. той заедно с Петър Чаулев и Христо Чернопеев възстановява революционната дейност на ВМРО и е избран за един от тримата членове на Централния комитет. Междувременно ситуацията в Македония се е променила.
Турската армия
и полиция
с помощта на чужди инструктори са модернизирани и много по-ефикасни в преследването на български чети.
Под ръководството на Александров и ВМРО променя тактиката си. Големите чети от по 100-200 души остават в историята. Заменят ги динамичните удари, революционните тройки, които извършват дръзки атентати срещу казарми, полицейски участъци, мостове и жп линии.
В едно писмо до Пейо Яворов, който е представител на ВМРО в София, Тодор Александров описва изобретена от него бомба с часовников механизъм. Той моли поета да патентова откритието, така че със спечелените пари да се финансира организация.
Свързани в общата борба за свободата на „брата роб“, двамата съратници стават и най-близки приятели. Когато
Яворов се самоубива през 1914 г. след смъртта на любимата си Лора Каравелова, софийската мълва твърди, че именно Александров му е дал пистолета, с който ослепелият вече поет слага край на мъките си.
Впрочем Яворов адресира своето прощално писмо именно до водача на ВМРО и го моли за прошка, че умира в София, а не с пушка в ръка в Македония.
В Балканската и в Първата световна война под ръководството на Александров
четите на ВМРО
са в авангарда
на българската армия. Лично той начело на 300 души освобождава Кукуш – родния град на Гоце Делчев и Христо Смирненски.
След войната, типично за българските политически нрави, някои обвиняват Тодор Александров, че е бил оръдие на Фердинанд, и той им отговаря: „Мога да докажа, че не сме били оръдие на българското правителство, всякога сме били и трябва да бъдем оръдия на независима България, на борческа Македония и на цялото българско племе.“
След поражението на България в Първата световна война правителството на Александър Стамболийски, за да се хареса на западните победители, в началото на ноември 1918 г. арестува ръководителите на ВМРО Тодор Александров и Александър Протогеров, смятайки да ги предаде на сръбските власти.
Александров и Протогеров успяват да избягат от затвора, но това слага началото на война между ВМРО и земеделското правителство, която завършва с убийството на вътрешния министър Александър Димитров (22 октомври 1921 г.) и свалянето на Стамболийски с преврата на 9 юни 1923 г.
От края на 1919 г. Тодор Александров е в основата на възстановяването на революционната борба в Македония. Сръбските власти бързо разбират, че дори България да е победена, в Македония ВМРО е на своя пост в защита на българщината. Дългата ръка на организацията не прощава на провинили се сръбски чиновници и на предатели.
Александров се проявява и като
далновиден
политик и
дипломат
Именно той е причината за обединението на буржоазните партии в един блок срещу проюгославското управление на земеделците. В Народното събрание се образува парламентарна група на ВМРО, депутати от Вардарска Македония се избират и в сръбската Скупщина.
В европейските столици Тодор Александров се среща с министри, депутати и журналисти, за да пледира за правата на българското население, останало под сръбско и гръцко робство в окупираните територии на Македония. Виждайки двойния стандарт на западноевропейската политика, Александров изпраща и делегация за преговори със съветското правителство.
Стига се до подписването на т.нар. Майски манифест между ВМРО и Москва през 1924 г. Този акт не се посреща с одобрение от българската общественост, както и от западните столици. Александров оттегля подписа си от манифеста. Пресата в цяла Европа гръмва. В настаналата суматоха на 31 август 1924 г. в Пирин планина, над с. Сугарево, Мелнишко, Тодор Александров пада убит.
До ден днешен около неговото убийство се фабрикуват
различни
версии и легенди
според политическата конюнктура.
Едни сочат Москва и комунистите заради отказа му от Майския манифест. Самите комунисти твърдят, че е убит от двореца и Борис III, а в Скопие версиите са още по-фантастични.
Днес все повече документи говорят, че причините не са свързани със световен заговор и с голямата международна политика.
Убийците са двама четници – Щерю Влахов и Динчо Вретенаров, изпратени от петричкия войвода Алеко Василев, който е злоупотребил с пари на организацията. Научавайки това, Александров смятал да го изправи пред революционния съд, където присъдата е само една – смърт. Просто петричкият крадец е решил да премахне заплахата… Каквито и да са били неговите сметки, те остават без кръчмар. На 12 септември 1924 г. поелият властта във ВМРО Иван Михайлов се разправя с организаторите и съучастниците в убийството.
Прибързана се оказва и радостта на Белград. Бомбите и пушките отново „говорят“ в поробена Македония, а младият Ванчо Михайлов започва да пише нова страница от борбата на македонските българи.
Английският вестник „Таймс“ няколко дни след смъртта на Тодор Александров слага венеца на международното признание: „Той бе един от най-забележителните водачи на Балканите. Обладавайки крайно магнетична личност, той е типът на фанатичен патриот, който не би се спрял пред нищо, за да постигне своята цел.“
