В деня на Св. Патрик, който е национален празник на ирландците по целия свят, представители на ВМРО – БНД, водени от народния представител от Благоевградска област Атанас Стоянов, както и представители на „Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва”(СОСЗР), начело със своя председател полковник о.з. Иван Петров, почетоха ирландеца с българско сърце Джеймс Баучер на неговия гроб до Светата Рилска обител. Гост на мероприятието бе заместник-областният управител на Благоевградска област Иван Стоянов.
За живота и дейността на този ирландски журналист разказа младият историк Вангел Тодоров, председател на младежко дружество „Иван Караджов” от Благоевград, а доцент Васил Грозданов от СОСЗР припомни интересни случки, свързани с репортера от известния британски вестник „Таймс”.
Депутатът в Европейския парламент Ангел Джамбазки говори за работата си с ирландските му колеги в Брюксел, като подчерта, че ирландският и българският народ имат много сходни черти, както и сходна историческа съдба.
Хиляди са страниците, публикувани от него, в „Таймс“, както и в други издания, в Британската енциклопедия в началото на ХХ в., където написва основните статии за Македония, за България и Гърция.
Джеймс Баучър е роден в Ирландия през 1850 г. в семейството на дребен земевладелец. Получава типичното за времето си образование. Отличавал се с любовта си към класическите езици и музиката. Езиците му донесли работа като преподавател в известния колеж „Итън“.
Всъщност кариерата му в София започва с конфликт. В кореспонденциите си до Лондон той осъжда сурово княз Фердинанд и правителството на д-р Константин Стоилов за ролята им в убийството на Стефан Стамболов – този „грубо издялан гений, почти без европейско лустро“. Няколко месеца по-късно враждата е задълбочена. Баучер провежда проучване на поведението на четите в Мелнишката акция през 1895 г.
Огромна е ролята му за справедливото представяне на македонската борба във Великобритания. Но най-значим е приносът му по време на балканските войни. Баучер се превръща в неофициалната връзка между България и Гърция и улеснява подписването на договора между двете държави. За съжаление, усилията му завършват с провал. Междусъюзническата война нанася крах върху желанието му да види България силна държава, включила земите на македонските българи.
В началото на Първата световна война наново опита да използва контактите си, за да наложи в съзнанието на държавниците от Антантата мисълта, че отстъпки на България се налагат не само поради стратегическа необходимост, но и поради изискванията на праведливостта. Никой не го чул. Привързаността му към българската кауза щяла за малко да му струва и работата в „Таймс“. Написал десетки статии за съдбата на бежанците, апелираше към световната съвест да спрат насилията в полуострова. Само година преди смъртта си той прави голяма анкета сред бежанци от Македония. Бъдещата му биографка лейди Гроган си спомня, че вече на възраст, той не мислел за вечеря и меко легло, а по цели нощи записвал със ситния си почерк думите на събеседниците си под мъждукащата светлина на фенера.
Едно от любимите му места за почивка бил Рилският манастир. На 18 април 1903 г. посочил на слугата си къде би искал да бъде погребан – пред входа на обителта, там, където бил прекарвал часове наред в съзерцание и размисли. Обвиняван от гърци и сърби, че е подкупен от българите, той до края на живота си не успял да купи собствен дом в България, а живеел в стая в хотел „България“ в София. Там и умира – само две седмици, след като навършил 70 години – на 30 декември 1920 г. Умира, както подобавало на журналист, няколко часа след поредната вечеря с дипломати, на която събирал материал за бъдеща статия.
България не забравя Баучер. Поставен е паметник на гроба му, издадена е пощенска марка с лика му, наречени са улици и булеварди на името му.
