Анализ на проф. Петър Иванов, член на ръководството на Център за демографска политика, относно представеният преди дни доклад на социалния министър Хасан Адемов във връзка с дългоприкриваната демографска криза в България. Материалът е публикуван на официалната страница на ЦДП.
Министърът Адемов публикува на 12 февруари доклад за демографията със странното за реалната ситуация и за самото съдържание на доклада заглавие „Демографската политика в РБ – от предизвикателства към възможности”. Според Българския тълковен речник на БАН обичаното от примитивната жълта преса понятие „предизвикателство” (от „предизвиквам”) се тълкува като „неоправдана постъпка, която има за цел да разсърди или да възбуди конфликт, опит за разпалване на вражда” (стр. 758). Значи, от такива опити за разпалване на вражда докладът ще ни заведе към някакви неясни възможности в областта на демографията. Според мен не става въпрос за предизвикателства, а за особено тревожни факти и обстоятелства.
И още, докладът на Адемов бил създаден „относно необходимост от предприемане на интегрирани действия в подкрепа на изпълнението на демографската политика”. Не разбирам нито заглавието на доклада, нито неговото пояснение за какво точно се отнася, тъй като да пишеш доклад за някаква необходимост от действия и то за подкрепа на нещо, което го няма, или, ако го има, то е било убийствено за България, потънала в бездната на демографското изчезване (на първо място в света по изчезване на нацията), определено ми се вижда като пълна депесарска глупост.
В доклада се посочва, как на министъра му „прави впечатление системното непознаване на основни факти…, на официални статистически данни”, т.е. внушава се, че освен Адемов никой у нас си няма понятие от демография. По-нататък все пак посочва, че тенденциите били „трудно обратими”, като избягва да каже, как се е стигнало до тези гибелни за българите тенденции по време на 25-те години управление на неговата етническа партия ДПС и на неговото депутатстване в пет парламента.
В първата част на доклада главно се цитират данни от НСИ, без те да бъдат анализирани, без да се търсят причините за трагичните демографски процеси. Например, не се посочва, защо детската смъртност у нас е най-висока в ЕС? Има нелеп акцент върху историческите аспекти на демографската криза с ненужно фиксиране върху отдавна минали периоди, нямащи никакво пряко отношение към сегашната печална демографска реалност у нас.
В доклада има брутални манипулации. Според него, например, през 2012 г. миграционното салдо било, представете си, годишно само минус 5 023 души, а според ЦРУ то е 4 пъти по-голямо – минус 20 000 души (2,86‰). Твърдението за 5-те хиляди души влиза в противоречие с данни от самия доклад, в който малко преди това се твърди, че за 10 години емиграцията у нас била 175 244 души, тоест средно 17 500 души на година, което е с повече от три пъти по-голямо от предишната констатация.
Освен това докладът категорично твърди, че „почти една трета от намалението на населението (31.1%) за периода… се дължи на външна миграция”, значи две трети от намаляването са от разликата между раждаемост и смъртност, която според Адемов е 40 000 души (а тя не е толкова), плюс още 20 000 души, точно колкото посочва ЦРУ, а не успокояващото число 5 023. Излиза, че намаляването на населението на България е близо 70 000 души годишно. Защо министърът Адемов пуска в медийното пространство за 2013 г. фалшивото число 40 000, при положение, че според календара на НСИ данните за населението и за демографските процеси ще бъдат готови чак на 17 април, а таблиците за смъртността – чак на 16 май 2014 г. Значи няма статистически данни още, и няма как Адемов да знае, колко точно е намаляването на българите за 2013 г., за да го съобщава.
Ако се позовем на извода в доклада, че е налице „трайно задържане на високи нива на смъртност”, можем да приемем, че и през 2013 г. са починали толкова наши съотечественици, колкото са починали през 2012 г., а именно 109 000. След като ни е известен броят на новородените през 2013 г. – 61 700, то лесно можем да пресметнем, че разликата „раждаемост – смъртност” е точно 48 000 души.
Като прибавим към тях едната трета от емиграция – 20 000 емигранти, – получаваме числото 68 000, което недопустимо много се различава от числото за средния по големина областен град с 40 000 жители, за който говори пред медиите Адемов по повод на доклада, показвайки или некомпетентност или необходими някому политически машинации за омаловажаване и потулване на процесите в демографията. Не може министър да бърка (да лъже) с 28 000 души, т.е. със 70%!
В доклада има умопомрачаващи констатации, като например: „Относителният дял на преселилите се от градовете в селата (21,1%) е незначително по-малък, отколкото в обратното направление – „село – град“ (23,0%).” С други думи, докладът ни убеждава, че в България въобще няма бягство на хората от селата в градовете, което е абсурдно, след като самият доклад посочва, че е налице „трайна тенденция за обезлюдяване на населени места”. Как става това? По-нататък в доклада се говори, че в една пета (21%) от населените места живеят от 1 до 50 души, а в 36% от населените места живеят от между 100 и 500 души. Прави впечатление пропускането („дупката”) на населените места от 50 до 100 души, която според нас е около една четвърт (25%). Тези населени места май са съзнателно пропуснати, защото в противен случай докладът се изправя пред „предизвикателството” да обясни какво става в 79% от населените места, защо те намаляват и изчезват, след като уж никой да ги напуска.
Докладът цитира прогнозата на Световната банка, че работната сила у нас през 2050 г. ще се свие с цели 40%, без да коментира това и без поне да се опита да посочи някакви причини, а още по-малко изходи. Този странен подход е характерен за текста на целия доклад. Истините в него се крият и фризират.
В доклада въобще не става дума за основните фактори, които са в основата на демографската катастрофа – ограбването на България, монополите, корупцията, бедността, безработицата, престъпността, регионалното неравенство и др. тези проблеми бяха обстойно обсъдени в Разговорите за България, проведени из страната от „България без цензура.
Основният извод на доклада е, че демографските проблеми „са проблем на макро-фискалната стабилност и устойчивостта на всички социални системи… внасят нови аспекти в цялостна система на националната сигурност”. Такава реторика е напълно неуместна.
Втората половина от доклада прилича на преразказ с елементи на разсъждение и се отнася до особености и до „отговори на предизвикателства”, т.е. разни алабализми, например, как „демографската политика на България е основана на научни постижения” и водела към „устойчив икономически растеж на страната”., как сме били „първата държава-членка на ЕС, която има разработени и приети от МС документи в отговор на демографските предизвикателства” и т.н.
В доклада черно на бяло са описани ред методически парадокси, като например, напълно несъстоятелната теза за трите нива – национална статистика, административна статистика и социологически изследвания. Всеки разумен човек може да съобрази, че няма как едно социологическо изследване, или една администрация, заедно с националната статистика, да са нива в йерархия.
Въпросът за финансиране на преодоляването на демографската катастрофа се замазва с обичайните за комунистите нищо незначещи фрази и на практика в доклада въобще не става въпрос за финансиране на битката за оцеляване на България, за разлика от точните разчети на Правителството на Орешарски в областите, от които може лесно да се краде – енергетика, екология, фармацевтика, митници, европейски проекти и др.
Самите описани мерки за справяне с проблемите са особен тип, например: „да се създадат условия за повишаване на раждаемостта”, „развитие на сребърна икономика и на доброволчество”, „ограничаване на обезлюдяването”, „насърчаване на заетостта”, има даже мярка за „оптимизиране на концентрацията на населението”, без да се уточнява, за какво става дума и как на практически ще станат работите.
В раздела „Препоръки” въобще няма препоръки. А последният раздел 4.3 „Конкретни предложения” просто включва три кратки изречения в смисъл, че трябвало „спешно и неотложно прилагане на демографска политика” , което не може в никакъв случай да бъде определено като конкретика.
Никъде в целия доклад не става дума за етническия проблем и за етническата структура на населението. Само се казва, че „44,6% от ромите и 62,3% от турците живеят по селата”и се посочва, че демографската катастрофа изисквала „устойчиво подобряване на жилищните условия на ромите”.
Докладът завършва как трябвало предизвикателствата да се „превръщат” (!?) във възможности. Сигурно Адемов има предвид принципа на бояджиите „Всеки дефект – ефект”.
Според нас докладът, меко казано, е тъп, напълно несъстоятелен и безполезен, освен на някои места в описателната му част. Прилича на доклад на някогашен пленум на БКП. От този доклад, както трябва да се очаква, не би могло да има никаква практическа полза. Докладът се фиксира към хипотетични възможности, какво по принцип може да се направи (Правителството може да кацне и на Луната). А би трябвало, ако наистина има за цел преодоляване на демографската катастрофа на България, да посочи точно и ясно не какво може, а какво трябва да се направи и какво ще се направи, кой ще го направи, как ще го направи, кога ще го направи и какъв ще бъде ефектът от направеното. Времето на предизборните общи приказки отдавна са в миналото и не вършат работа в демографската област.
И накрая, след като и Правителството, макар и трудно и бавно, се съгласява с общоприетото становище, че у нас е налице демографска катастрофа, то трябва да се опита да действа като при катастрофа, където вече има загинали (повече от 2 милиона българи ги няма), има ранени (70% от младите хора искат да емигрират), които трябва да се спасяват, нужни са бързи демографски линейки, спешна помощ, опитни лекари-демографи.
Преодоляването на демографската катастрофа на българите не е работа на Хасан… Адемов.
