Началото на изборните терзания е сигнал за неразрешени проблеми, изискващи включване на гражданите с правото на думата и действието, казва професорът
Христо Смоленов, български общественик, учен и експерт по антитероризъм, кандидат за евродепутат от листата на ВМРО – Българско национално движение, в седмичното обзорно публицистично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“.
Водещ: Какво трябва да се промени в антитерористичната политика в Европа? Кои са големите заплахи, пред които продължава да е изправен континентът, как може да се справи със Стокхолмски синдром, за който неведнъж за нашата медия е споменавал експертът по антитероризъм Христо Смоленов? Тези и други въпроси отправяме именно към него, той е общественик, учен, а сега и кандидат за евродепутат от листата на ВМРО – Българско национално движение. Г-н Смоленов, добре дошли в студиото ни!
Христо Смоленов: Добър ден на вас и на вашата аудитория, която я чувствам все по-близка и все по-решителна в това да брани България.
Водещ: Г-н Смоленов, нашите слушатели знаят, че с Вас обикновено говорим за тероризъм, за терористични атаки, а днес сте в малко по-различна светлина.
Христо Смоленов: Радвам се, защото се опасявам да не съм омръзнал на хората, пък и е тъжно да споделяш размисли за лоши новини. Те няма да свършат, но сега ако сменим ракурса, ще е добре.
Водещ: С Вас със сигурност сме повдигали много важни въпроси за сигурността, за конкретни случаи. Ще сменим ракурса – след 26 май в каква Европа искате да живеете?
Христо Смоленов: Патриотите от ВМРО и всички тези хора, които гледат на Европа като мечтаната, Европа на отечествата, не са против нея, не са против Европейския съюз (ЕС). Те са за различен формат, съществуване и същност на това обединение. Нещо, в което самите тези хора и техните съседи, и съседите на техните съседи, ще имат правото да си казват мнението и да участват. А няма да са заложници на една брюкселска бюрократична, имперска върхушка, много наподобяваща това, което беше коминтерновското решение, наречено Съветски съюз. Много от нещата, които предстоят да станат в Европа, ще бъдат мъчителни, но с масовото включване на просветени демократи могат да бъдат не само облекчени, но и просветлени.
Водещ: Какво Ви провокира да предприемете тези стъпки и да сте част от листата на ВМРО?
Христо Смоленов: Солидарност с тези, които вече 130 години бранят България по един изключително достоен и борбен начин. Второ, чувството за справедливост, което е накърнено, защото спрямо тях бяха изречени толкова гнусни лъжи от толкова много различни страни, че аз вече подозирам едва ли не международен заговор на бившата Антанта и вампирясалия Коминтерн, които усещат, че геополитически нещата им се изплъзват на Балканите. И наказва тази организация, която работи изключително уверено, достойно и системно, за да се събуди българщината в такива страни като Албания, в Македония да подкрепи нашите сънародници, които от 90 години са подложени на жестоки преследвания, да подкрепи българите в Украйна, в Молдова. Изфабрикуваха такива гнусни лъжи по отношение на ВМРО, че аз ще им предложа да започнем, заедно война срещу лъжата, да окачествим лъжите, казани в национален ефир, като престъпление. Оставете само въпроса набеждаване или не, престъпление е да се лъже в национален ефир, а това пред очите ми се случи нееднократно. Имената на лъжците не заслужават да бъдат споменавани както оня Херострат, дето подпалил Храма на Артемида „Ефеска“, защото искал да направи там пазар. Много хора не знаят, че всъщност става дума за унищожаване на едно от чудесата на света от меркантилни съображения, които не се коментират в историята, но някои продължават да говорят името на Херострат. Херостратовци около нас, натегачи, които с настървението на тасманийски дяволи – има такива много грозни животни, нелоялни, които за наказание получават рак на същата зъбата уста, с която разкъсват кокалите на своите собствени събратя, нека да го кажа така. Толкова беше грозна цялата истерия срещу една народозащитна организация, каквато е ВМРО, че аз реших да дам своята подкрепа точно на тези момчета, точно заради воеводския им и хайдушки манталитет. Нещо повече – моят прадядо е опълченец с два кръста за храброст, почетен гражданин е на Габрово, защото след като е бил ранен на Шипка, е участвал в Инициативния комитет на тези опълченци, които са вдигнали на крак 700 ранени свои събратя опълченци, за да се присъединят към войските в навечерието на щурма срещу Шейновските укрепления.
Водещ: А сега кои са най-големите опасности и рискове, пред които е изправен континентът ни?
Христо Смоленов: Това е много сериозен въпрос и аз няма да го сведа само до мигрантската вълна.
Водещ: За мигранти се заговори дори през седмицата около визитата на папа Франциск.
Христо Смоленов: Да. Между другото папата се държа изключително достойно и ненатрапчиво. Той дори, когато говореше за тези неща, не се опита да ни провокира. Според мен посещението беше важно за България и поведението на папата беше много адекватно. Той не ни е натрапвал каквито и да било ангажименти. Бих казал даже, че направи нещо много важно – подчерта българския характер на Кирил и Методий, не само на учението им, но и на самия им произход. Това може да вбесява някои хора, но това е една от истините, които трябва да бъдат акцентирани. Що се отнася до мигрантите, искам много добре да разберете тези представители на национално-консервативната тенденция в Европа, които се обявяват срещу световната далавера, наречена „индустрия на миграцията“. Ние много добре разбираме, че сред мигрантите има голямо количество хора, бягащи от война. Или дори това, че бяга от недоимъка, то също е нещо, което не можеш априори да го отречеш. Не сме против хората, а против търговията с тях, защото те биват заставяни да внесат своята лепта, да платят за това, че ще бъдат транспортирани и то при критично опасни условия на друг континент. Ще бъдат хвърлени в нова среда, за която нито те, нито приемащата страна е подготвена. Някой върши новата търговия с роби, някой използва бедственото положение на тези хора, за да трупа пари чрез трафик на хора по същия начин, както прави трафик на наркотици. Знаете ли, силите които организират тези два вида трафик са едни и същи и те са стигнали много високо в разклоненията на своята мрежа до високите нива на евробюрокрацията. Те са превзели и голяма част от т.нар. НПО-та, с които Европа толкова се гордее и които в България обикновено са ЧПО, т.е. чужда платена организация. Проблемът не е нравствен, проблемът е политически и е стратегически за Европа, защото представете си една спасителна лодка догоре препълнена с хора, които очакват спасение. Представете си, че в нея биват струпани три пъти повече хора, отколкото тя може да носи, лодката потъва заедно с всички. Европа е в това положение, но голямата беда не е дори в това. Разбира се, страни като Италия вече категорично се обявяват против тази световна далавера с мигрантите. Проблемът е, че цялата заложническа драма, която ние сме свикнали да наричаме Стокхолмски синдром, характеризира състоянието на съвременна Европа. Нейните сегашни управляващи работят в плоскостта на същия този Стокхолмски синдром и създават заложническа психика, т.е. карат ни да приемаме нещо, което очевидно е посегателство над нашата свобода на избора, просто заради това, че контролират положението, че ни държат в заложничество. Тази зависимост се опитват да разпространят и върху Източна Европа.
Водещ: Преди дни в Сибиу на срещата една от точките, декларациите бе за сигурността на гражданите. Но каква политика Европа трябва да води? Ние виждаме проблема, но каква политика?
Христо Смоленов: Започнахме да го виждаме, защото само преди две години самата постановка, че има нещо гнило в целия този процес на многомилионни преселения на хора от един на друг континент, се гледаше едва ли не като нравствено етичен проблем. И всеки, който здравомислещо се противопоставяше на тази търговия с човешки съдби, беше обвиняван едва ли не, че е безсърдечен. От две години вече има общоевропейска нагласа към отрезвяване и точно заради това здравомислие, проявено от обикновените европейци, започват да се борят с идеологически фалшификации, откровени лъжи, както и с огромни финансови средства. Оказва се, че фирми и фондове на Джордж Сорос са платили над 5 милиарда на различни медии и представители на чуждо платени организации в Гърция, за да подготвят общественото мнение да приема мигрантите и да ги използва като гара разпределителна за разселването им по Европа.
Водещ: Добре как трябва да се предпази Европа от това?
Христо Смоленов: Като въведе по-строг контрол върху финансирането на подобни уж филантропични действия и акции. Като започне да води много строг отчет на това откъде идват парите за подобни кампании и не са ли те препрани от наркотрафик и от други престъпни дейности. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш би тревога, че се забелязва симбиоза между организираната престъпност и този род филантропично „социално полезни“ дейности. Ние тепърва имаме да мислим по въпроса, а не импровизирано да отговаряме на верни и точни журналистически въпроси като вашите. Но за тази цел трябва да има съответната политическа воля. Битката е в новия ЕП. Отговорните политици, просветените патриоти на европейския континент като Европа на отечествата да са по-добре организирани и да могат да дадат отпор на другото. А то е агонията на неолибералният модел на организация на обществата, който вместо отворено създаде разпорено общество, неспособно на интегративна дейност, представляващо плячка в ръцете на всеки голям играч от световна мафия. Точно тази битка предстои и в нашата страна, и в обединена Европа. В крайна сметка, бранейки България, ние браним Европа такава, каквато исторически се е формирала на базата на християнската цивилизация, на базата на ценности, които не са от вчера и до утре. Ценности, които са успели да създадат спойката между народи, които макар и различни са цивилизационно единни. Битката е за това ще я има ли Европа като единна християнска цивилизация, толерантна към представителите на другите религиозни видове и конфесии. Толерантна, но не разнищена и не превърната в заложник на милиарди, които някъде от Персийския залив ще се наливат в касите на еди-кой си политик и политическо семейство, за да може той да прокара закони, удобни на теокрации от Персийския залив, които ще корумпират нашата демокрация. Битката в крайна сметка е за просветена демокрация, а не за наивната механична, базирана само и единствено на ритуала на гласуване система. Битката е за действена жива, истинска, цивилизована, умна и просветена демокрация и просветен патриотизъм. Уважаеми слушатели, още от времето на Великата френска революция демокрацията и патриотизмът са близнаци, родени са едновременно, генетично свързани са, едно и също са. „Allons enfants de la Patrie“ означава „Напред деца на родината“ и това е бил маршът на френският Рейски корпус, това е била една патриотична песен. Извинявайте, но след като е възникнало това единство между патриотизъм и демокрация да се явяват представители на пазарния концлагер, в който искат да ни натъпчат в рамките на една деструктурирана Европа, и да ни казват демокрация –да, патриотизъм – не, пардон, но това е грубо насилие над естеството на нещата и в историята, и в политиката.
Водещ: Ние сме част от Европа. Какво можем да променим ние? Какъв може да е нашият принос?
Христо Смоленов: Ние сме началото на цивилизованото развитие на Европа. Преди 7 000 години цивилизоването на Европа е започнало от тази свещена земя и то от хора, към които ние имаме не само географско общо, а родствено. Цивилизоването на Европа е започнало от тази първа европейска цивилизация, която е родена именно тук в нашите свещени земи. Отношението към България като към едва ли не страна, която по милост е приета в ЕС, е крайно неадекватно и исторически невярно. Мога да кажа, че манипулативен замисъл е имало. Някой си е представял, че тук в удобно ъгълче на Европа могат да направят гето за всички тези мигранти, които не са одобрени за участници в производствените процеси в Западна Европа. Някой си е представял, че това може да стане, но е забравил простата, но велика истина, че тук живее един много древен народ с цивилизационни приноси, които му дават самочувствието да е държавотворна нация. Точно това подцениха. И понеже смятаха, че владеят умовете на нашия си политически елит, къде със соросополиви внушения и съответно големи количества пари, къде с обещания за кариера, понеже съдеха за българския народ по този елит, който беше опитомен или ГМО създаден, те се провалиха именно в този стратегически замисъл. От тук, от тази прекрасна нация произлезе и първата съпротива срещу джендър еничарството, отхвърлянето на Истанбулската конвенция, произлезе воля за цивилизационна съпротива срещу това, което трябваше да деструктурира Европа и да я превърне в пазарна същност. Пазарен концлагер го казвам неслучайно, защото с огромно основание национално-консервативните среди наричат либералния модел „розов фашизъм“. Между другото и заради връзката му с троцкизма и с всички тези манипулации върху човешкото и масовото съзнание, които доведоха до серия от кръвопролитни революции. Говоря и за така наречената Октомврийска революция. Нещата са такива, че в момента сблъсъкът между старата инерция и новото самосъзнание на Европа като заплашена цивилизационна общност предстои. И точно защото напрежението е толкова голямо и сегашната кампания, която се случва дори в България, е толкова остра, понякога абсурдно ожесточена. Чувам някакво недоразумение, което се представя за политик, да казва: „Красимир Каракачанов не е ходил в казармата“. Лъжа. Не само, че е ходил, а и е награден ракетчик. Давам само един пример. Второ недоразумение – говори на генерал Шивиков: „Вие не сте генерал. Той не е никакъв генерал“. Това е генерал, който е съумял да запази своите войници в Ирак, да осъществи всичките си мисии и да върне своите хора живи и здрави. Виждате ли за какви лъжи говоря и защо съм убеден, че лъжата в национален ефир трябва да бъде тълкувана като престъпление и да бъде търсена съответната отговорност.
Водещ: Приемате ги за предизборни лъжи ли, споменахте кампания?
Христо Смоленов: Приемам ги просто за лъжи. Това, че се казват от хора, които са си повярвали, че статутът на кандидат-евродепутат им дава правото да лъжат, защото видите ли по инерция си мисли, че всичко, казано от един действащ или бъдещ депутат едва ли не остава безнаказано – ето това трябва да бъде пресечено. Аз съм за това лъжи, изречени в национален ефир, да бъдат тълкувани като престъпление. Не просто като набеждаване. И да бъдат изобличавани включително със съдебни средства.
Водещ: Умеем ли да бъдем обединени по отношение на въпроси, които касаят интересите на България? В контекста на предстоящите избори.
Христо Смоленов: Повечето наши евродепутати успяха, за чест на всички тях, да застанат на единна, градивна позиция спрямо опита на Макрон да открадне бизнеса. Повечето с изключение на трима, които си направиха оглушки уж поради транспортни проблеми, а единият даже по убеждение. И гласуваха срещу страната си, правейки мили очи на вездесъщия г-н Макрон. Те си мислят, че вождът на световната либерална идея, какъвто той се опитва да бъде, би им обърнал някакво особено внимание. Това си беше просто нелоялност към интересите на страната. Няма да кажа по-големи думи, защото мога да кажа за някои други акции с международен характер, че са равни на национално предателство на друго място по друг повод. Въпросът в крайна сметка е можем ли да бъдем обединени. Аз вярвам, че българският народ не е това, което е неговата политическа вихрушка. Аз вярвам, че българският народ предстои да се еманципира от лъжовните внушения и от бих казал тенденциозните влияния на представители на тази вихрушка. На българския народ му предстои да продължи своята национално-освободителна борба. Ето защо подкрепям ВМРО. Защото като народозащитна организация прави всичко, което е по силите му и даже по свръхсилите му, за да подкрепи своя народ и да бъде до него в тази националноосвободителна борба за суверенитет, който ние сме загубили не просто по силата на някакви брюкселски аргументи или документи. Ние тепърва трябва да решим въпроса със суверенитета си, а един велик френски мислител, теоретик на музиката, езотерик, включително е бил и министър на вътрешните работи, Сент Ив Д’Алвейдър, който казва: „За да бъде един народ суверенен, трябва да има в ръцете си три власти“ съдебната, икономическата и образователната“. И аз ви питам, скъпи мои съотечественици, скъпи българи, включително тези, които са етнически и религиозно от различни групи, но са част от тази многолика, но единна българска нация, та коя от тези три власти е в ръцете на българския народ? Дали съдебната, дали икономическата, дали образователната? От образованието трябва да се изгони духът на соросополивите компромиси, които пречат на българите да възпитават и обучават децата си по начин, по който те да имат респект към своята автентична древност. От икономиката трябва да се изгонят много повече вещици. Съдебната система е нещо, което аз като политик не мога да коментирам, защото духът на Монтескьо ще дойде да ми се явява вечер. Макар че нека да кажем – Монтескьо е голям умник и не е имал предвид това механично разделение на нещата, което сега се превръща едва ли не в табу. Искам да ви кажа, скъпи съотечественици, че трябва да се подготвим за една дългогодишна битка. Началото на тези изборни терзания е сигнал, че има много неразрешени проблеми, които изискват вашето активно включване не като дистанцирано, гледащи с омерзение маргинали, а като участници, които имат правото не само на думата, а и на действието. Не разчитаме, че освобождаването на вашия дух от заложничеството, с което се опитват да ни мачкат всичките, е част от тази мисия на антитерориста да освободи хора. И да им даде възможност да разберат, че дори нещата, които им се струват привлекателни, в които те уж са влюбени, като например парите, са част от жестоката манипулация, наречена Стокхолмския синдром, пристрастяване и заобичване на тези, които ни държат в заложничество. Ето това е.
Водещ: В крайна сметка обвързахте антитерористичните виждания.
Христо Смоленов: Защото битката винаги в крайна сметка е за свобода. Свободата понякога е и вътрешен проблем – когато си се влюбил неадекватно, когато си въобразяваш, че обичаш нещо, което тежи над тебе като Дамоклевият меч на зависимост, когато си заложник и дори не го осъзнаваш, когато те манипулират именно с помощта на тази психология на заложничеството. Говоря за Стокхолмския синдром. Да започнеш да помагаш на хората да се освободят, понякога е много рисковано, защото те намразват просто защото им отваряш очите. Проблемът е, че обаче с отворени очи по-лесно се оцелява.
Водещ: Благодарим Ви за това участие.
Христо Смоленов: Аз Ви благодаря, че ми дадохте думата и че не се шокирахте от емоционално-сугестивния начин, по който в случая говоря. Позволявам си го, защото времето е такова и защото трябва да си спомним, че в духа на българския народ е вписан един велик поет – Ботев. А този велик човек е направил за популяризирането на Априлското въстание най-много от всичко. 85% от информацията, която е достигнала до Европа за нашето Априлско въстание се дължи на неговия героичен подвиг с „Радецки“. Неговата чета е привлякла 85% от вниманието на Европа по повод на нашето Априлско въстание. Истината е, че имаме велики национални лидери, които компенсират със свръхродолюбието си, с патриотизма си, това умение, което отдавна се опитват да ни държат. Длъжни сме да излезем от капана на заложническия синдром.
