Председателят на „Патриотичен фронт” Валери Симеонов прочете от трибуната на Народното събрание декларация от името на парламентарната група. Народните представители от Патриотичния фронт настояват да бъде осъдено изтреблението над българите в Османската империя през периода 1396 г.-1878 г. и 1903 г.-1922 г., а датата 17 май да бъде обявена за ден на почит към избитите.
Декларацията е по повод 139-годишнината от жестокото клане в Батак, когато са убити хиляди невинни хора, сред които деца и жени.
Докато Симеонов четеше от парламентарната трибуна декларацията за трагичните събития от 1876 година, депутатите от ДПС демонстративно излязоха от залата. Припомняме, че по подобен начин ДПС напусна залата на Народното събрание, когато беше предложена декларация за признаване на арменския геноцид.
Прилагаме пълен текст на документа:
ДЕКЛАРАЦИЯ
за признаване и осъждане изтреблението над българите в Османската империя през периода 1396 г.-1878 г. и 1903 г.-1922 г.
На 17 май 2015 (неделя) се навършват 139 години от извършването на едно от най-ужасните престъпления в българската история – Баташкото клане през 1876 г. То е ней-ярък пример на извършваното векове наред масово изтребление на българския народ, живеещ в границите на Османската империя.
Безспорен исторически факт е петвековното турско робство, продължило от края на 14 до края на 19 век, а в някои български територии продължава и през 20 век. Неравноправното положение на българите през този период се поддържа и насажда от Османската империя чрез насилствени методи, най-разпространени сред които са:
- насилствена ислямизация чрез убийства, заплахи, кръвен данък (еничарство), отвличания на момичета и момчета, политически и икономически репресии;
- дискриминация чрез закони, гарантиращи обезправяването на християнския български етнос спрямо турците и мюсюлманите в империята.
Унищожаването на българската нация се извършва през целия петвековен период на робството, като според становището на различни учени броят на жертвите е около 5 000 000 души.
Връх на насилието и издевателствата може да се посочи потушаването на Априлското въстание през 1876 г. Хиляди българи, православни християни, които не са се подчинили и са се противопоставили на поробителя, са били убити само заради етническия им произход и изповядваната от тях религия. Българските жертви във въстанието от цяла България са около 40 000, като вече се правят постъпки за канонизирането им.
Най-ярък пример на това унищожение е Баташкото клане – около 5 000 души от селото са избити. То е извършено от турския башибозук и части от редовна армия, под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия и повишение от султана.
По време на Руско-турската освободителна война спрямо мирното население отново са извършени огромни по мащаб зверства и престъпления, както от отстъпващите башибозушки орди, така и от редовната войска, описани и документирани от редица изтъкнати западноевропейски и руски кореспонденти и художници.
В периода 1903 г.-1922 г. по отношение на мирното българско население на Македония, Одринска и Беломорска Тракия също е провеждана политика на изтребление, предизвикала масови преселвания на близо милион българи към освободената майка България.
Кланетата над българите през лятото на 1903 г. и 1913 г. са поредната трагична страница от системното унищожаване на българския народ от Османската империя. Илинденско-преображенското въстание от 1903 г. е удавено в кръв от османските власти, като мирното българско население е подложено на зверски кланета, извършени от редовната турска войска и башибозук. Над 100 000 българи са били избити, а други близо милион са били принудени насилствено да оставят домовете си и цялото си имущество в Македония и Мала Азия, Източна и Западна Тракия в периода 1903-1913 г., за да потърсят спасение като бежанци в пределите на българската държава.
Тези деяния на Османската империя са документирани с автентични исторически материали и безброй свидетелства на потърпевшите българи и на представителите на медиите от целия свят:
1903 г.
– От редовната турска войска е избито пет на сто от мирното българско население в районите на въстанието. Опожарени напълно са над 200 села в Македония и Одринска Тракия;
– Около 50 хиляди бежанци се спасяват на територията на свободна България.
1913 г.
– 2 юли – в село Булгаркьой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже;
– 8 юли – в село Енидже е избито цялото население;
– 9 юли – в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове;
-10 юли – всички пленени жители (неизвестен брой) на село Мустафа паша (днес Свиленград) са избити в кланицата за животни. Учителят дядо Въгляров е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав; други са били скалпирани и след това обезглавени;
– 11 юли – в село Османли са обезчестени всички жени;
– 13 септември – в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани в продължение на 3-4 дни;
– 23 септември – в село Арноуткьой са избити 75 души, като повечето жени са съсечени, а 13 от децата са били на възраст между 1 и 9 години;
През периода са засвидетелствани и още садистични убийства:
– в село Гьокчебунар 40 души са изгорени живи в читалището, 400 жени и деца са изнасилвани 4-5 дена от редовна войска и башибозук;
– в село Черничево са избити 90 души от 1 до 80-годишна възраст;
– в село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са мъчени в 3 големи къщи. Труповете са запалени в църквата;
– в село Хухла са убити 42 души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено;
– в село Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души, изгаря живи няколко старици и опожарява селото;
– в Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 18000 български християни и 5000 българи мохамедани, са извършени страшни кланета и спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук;
– бежанска колона от 12000 души е изтребена на място, като преди това според свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи хора в кладенци и пр.
– при преминаването на река Арда са застреляни и издавени около 2000 майки с деца;
– в Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца.
В Западна Тракия са избити хиляди българи, главно жени, деца и старци и са опожарени 22 български села. Тази трагедия за българския народ е предвестник на извършеното с особена жестокост избиване на повече от 1,5 млн. арменци и над 1 милион асирийци през 1915 г., осъществено от властите на тогавашната Османска империя, но и до днес отричано от съвременна Турция.
Тези исторически факти предопределят голямото обществено значение и чувствителност по темата за геноцида, извършен спрямо предците ни. Отговорността ни пред тяхната памет ни задължават да припомним на света за тези злодеяния.
През 2008 г. един достоен български Общински съвет, този на гр. Бургас, прие Решение, осъждащо масовото изтребление на българския народ и определи 17 май за дата на преклонение.
Редица общински съвети последваха нашия пример. Последни, преди броени дни, общинските съветници от гр. Карлово осъдиха изтреблението на българите в Османската империя и се обърнаха към НС с призив за признаването на геноцида срещу българите.
На 30 април т.г. ПГ на ПФ внесе в деловодството на НС Проект за декларация, осъждаща престъпленията срещу българския народ. И смисъла на нашето предложение е не търсене на политически дивиденти, а преклонение пред жертвите на една безсмислена жестокост, недопускане на противопоставяне и национално обединение. А това е нашата обща политическа мисия и дълг пред Майка България.
Да живее България!
