Националният младежки комитет на ВМРО направи втора обиколка из изконните български земи, останали зад граница, като този път бяха в Македония. В първата част на материала се проследява пътя на младежите през Щип и Прилеп, снимките от където може да разгледате тук >>>.
За пътуването разказва Цветан Александров, секретар на НМК на ВМРО
Охрид
Потегляме към Охрид, докъдето имаме още много път да изминем и пристигаме късно вечерта. На следващата сутрин всички обикаляме свободно красивия Охрид, след което продължаваме напред към обектите, набелязани за посещение. Поради късния час на пристигане предния ден, определихме по-късен час за тръгване и съответно отпадат от обиколката местата по Преспанското езеро – село Претор, църквата „Свети Георги“, която е на километър и половина от село Курбиново, и манастирът „Рождество на Пресвета Богородица“, на 4 километра от село Сливница.
От село Претор щяхме да вземем Бай Панде – старият българин, който знае цялата история на този край в Македония и щеше да бъде нашият местен гид. Панде Ефтимов е 84-годишният внук на революционера Панде Суджов. Бай Панде открито се обявява за българин, участва в патриотични кръгове, имащи за цел независимост на Македония и заради това прекарва 7 години в 3 различни сръбски затвора… Заради репресии в следвоенния период в Македония роднините му са принудени да емигрират. На следващия ден след откриването на Битолския надпис бива отведен от съгражданин да го види, разчита думата „българин“ и пръв заснема мраморния къс. Веднага занася снимките в посолството на България в Белград, с което в Родината ни се разчува за тази фундаментална находка. Тези му действия също допринасят за затвора в Титова Югославия. Цената да си българин в Македония!
Църквата „Св. Георги“, със скромните размери 15 на 7 метра, е изградена от ломен камък, според надписите на гръцки език от 1191-1192 г. Тези надписи са открити в средата на ХХ в. Образът на Архангел Гаврил върху банкнотата от 50 денара е взет от образа му в композицията Благовещение, превърнал се в символ на тази църквичка. Изображението на Св. Методий е най-старото в славяновизантийския свят. Гледката от мястото на църквата към Преспанското езеро е уникална, тъй като няма какво да ѝ пречи и то се намира на по-високо от всичко напред към хоризонта.
Сливнишкият манастир е изграден на три пъти през 1607 г., 1612 г. и 1645 г. Оттогава датират стенописите, иконостасът, настолните икони, царските двери и големият кръст. Манастирът е бил културно-образователен център в околността през годините на мрачното робство, неговата библиотека е била най-голямата. Толкова голяма, че през XVIII в. по заповед на гръцкия охридски владика Мелетей книгите са горени цяла седмица на 3 огнища, защото са български…
В манастирското училище свещениците преподавали на децата от околните села, които също работели там. Съществуват легенди, че стенописите са дело на прочутия Пимен Зографски. Водата в манастира се счита за лековита. Всички надписи разбира се в църквата са на старобългарски, а през Първата световна война в манастира се е помещавал щабът на 52-ри пехотен полк. В олтара на църквата има зазидана дупка, която е от попаднал неизбухнал френски снаряд.
Уви, не успяхме да видим тези паметни места – стожери на българската вяра и култура с векове…
Цапари
Отправяме се към село Цапари, където отиваме с целта да разгледаме църквата и двора ѝ – в него има 7 паметника на български офицери от ПСВ и илинденска костница на въстаниците от ВМРО от 1903 г. Накрай селото има възстановено българско военно гробище. Това е едно от най-революционните български села. Песни се пеят и за него. Заедно със селата Гавято и Смилево е ядро на Илинденското въстание от 1903 г. в Битолско, давайки няколко стотин въстаници, като убитите съответно са най-много от това населено място – 96 души. Над него се води последната битка в района. 3 години след въстанието е построена костница, където са съхранени тленните останки на поборниците за свобода. Селото има нелека съдба под сръбско управление в междувоенния период и по време на Студената война – от изземане на оръжията, мъчения, пребивания до смърт, убийства и насилствено записване в сръбската армия на жителите му до емигриране на огромен брой цапарчани в края на 50-е години на ХХ век отвъд океана.
През ПСВ Цапари е на фронтовата линия и там са погребани 214 войници и офицери от 6-а Бдинска дивизия. Българското военно гробище там е първото официално признато в Република Македония през 2004 г., а 7-те офицерска паметника при църквата са единствените запазени до днес, сред хилядите изградени в цяла Македония и след масовото унищожаване на български военни гробове по заповед на Тито през 60-е години. През 2014 година Министерството на отбраната на Република България поставя 100 мраморни кръста в гробището. Намираме Кочо, в който е ключа от гробището, и той ни отвежда на него, да сведем глава пред дедите погинали за поредното заграбено парче изконна българска земя…
Смилево
След като разглеждаме военното гробище в Цапари и двора на църквата продължаваме към основното място на поклонение при това пътуване – паркът в село Смилево, изграден в чест на илинденци. Там се е провел от 2 до 7 май 1903 г. Смилевският конгрес на Битолския революционен окръг, който потвърждава решението на Солунския конгрес от януари същата година за вдигане на въоръжено въстание за освобождение на Македония и Одринско. Охраняван е от 2000 души, които пазят къщата на Георги Чуранов. Тук е определен щабът в състав – Даме Груев, Борис Сарафов и Атанас Лозанчев, които от Смилево дават начало на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание. Тук се включихме в традиционното отбелязване на годишнината от избухването на въстанието (по стар стил 20 юли), което е организирано от Български културен клуб – Скопие, заедно с ВМРО – БНД, Сдружението за македоно-българско приятелство и други.
Почетни и официални гости са Райна Дрангова – внучка на легендарния полк. Борис Дрангов и дъщеря на видния деец Кирил Дрангов, Евелина Александрова – внучка на Тодор Александров, Елисавета Шапкарева – внучка на възрожденския книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев, Михаил Развиговоров – внук на щипския войвода Мише Развигоров, Данаил Татарчев – внук на един от 6-те създатели на ВМОРО – д-р Христо Татарчев, Владимир Тодоров – родственик на Тодор Александров, Панде Ефтимов (Бай Панде) – потомък на стар български, възрожденски и войводски род от Преспа, Иво Антонов – директор на Дирекция „Социална политика“ към Министерство на отбраната, Красимир Каракачанов – заместник-председател на 43-то Народно събрание и председател на ВМРО – БНД, представители на родолюбиви организации и евродепутати, български народни представители и други. Прочетоха се речи в чест на илинденци, отдаде се почит с минута мълчание към загиналите, поднесоха се венци. Българи от двете страни на границата получаваме един от малкото поводи в годината да се съберем, да се видим, да поговорим. Да си спомним за историята, която е предопределила да живеем като един народ, но разделен в две държави и разединен от това, което стана модерно последните години като „хибридна война“. Българите най-добре знаят какво е това, участници са в нея от няколко века.
Следва продължение…
