Националният младежки комитет на ВМРО направи втора обиколка из изконните български земи, останали зад граница, като този път бяха в Македония. В първата част на материала се проследява пътя на младежите през Щип и Прилеп, а във втората – през Охрид, Цапари и Смилево, снимките от където може да разгледате тук >>>.
За пътуването разказва Цветан Александров, секретар на НМК на ВМРО
Битоля
След края на събитието в Смилево, след втори ден на път и обиколка тръгваме към Битоля – центъра на българщината и търговията през XVIII-XIX в., където ще нощуваме. Разделяме се на две – едната част от нас избира да нощува в хотел в Национален парк „Пелистер“, на спокойствие, сред природа, а другата част от групата избира да нощува в центъра на Битоля, при по-шумния и нощен живот. Хотелът в националния парк се намира в Баба планина, точно на Червената стена – кървавият фронт през 1917 г., станал известен като Македонската Шипка, където славните Бдинци (6-а Бдинска дивизия) разгромяват 5 френски и 1 сръбска (все се напъват и все ги бием!) дивизии. Единствено 261 френски войници оцеляват, останалите 5700 участници в сражението загиват. Та и на този символ на непобедимия боен дух на българина и защита на македонската земя успяхме да стъпим. Опитахме се да си представим колко е било трудно да се води война на тези непристъпни височини, дори и от гледна точна на днешния технически напредък.
На следващия ден преди да тръгнем на дългия обратен път към България се събираме в битолския исторически музей, където имаме за главна цел да видим Битолския надпис. Поредният пирон в ковчега на македонизма.
Припомням – на него е издълбан надписът:
„През лето 6523 (1015) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 (1014) от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.“
Освен Битолския надпис е интересно да се види македонистката версия на историята по тези земи през XIX-XX в., тамошната официална версия за революционното дело, създаването на ВМРО и дейността ѝ, за „бугарашите“, античната и съвременна Македония, иначе с всички изложени ръкописи, на които се разчитат чисти старобългарски букви, думи, текстове. Буквата „ъ“, която след 1945 г. не съществува в официализирания македонски диалект, наречен „език“ от югославската власт…
На излизане от Битоля посока Прилеп по път ни е храмът „Света Неделя“. Няма как да не спрем и него да разгледаме – старата възрожденска църква е изградена на северния вход на града от местните българи и е осветена през 1863 година от митрополит Венедикт Византийски. Само след 6 години, на 26 октомври 1869 г., битолчани извоюват църковната си независимост от Цариградската патриаршия и създават българска църковна община. Най-голямата икона в църквата е на Св. Св. Кирил и Методий, надписът на нея гласи: „Български просветители от Преслав 1875 г.“. Това е третата такава икона в трети различен храм в Македония!
В църковния двор се намират гробищата на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание и гробовете на Доне Кърчаров, Димко Николов, Александър Турунджев, Иван Димов – Пашата, Димко Сарванов, Михаил Димев, Кирил Лозанчев. По време на Първата световна война 40 български войници са погребани, 7 от които в тези гробища, а останалите 33 в Хераклея.
Всичко, което сме учили в учебниците (някои поколения вече не го и учат), чели в книгите, интернет, за което се разказва в родовете ни, за това какво се е случило в българските земи, в частност за Македония, може все още да се види с очи. Македония, където българинът е бил и все още е най-разпространеният етнос. Но днес тези подобно на много други земи са под владения на чужда държавност. Да – може би езикът, на който говорят нашите събратя оттатък която и да е от границите ни е чужд (румънски, гръцки, турски, сръбски), или е стара форма на българския (срещат се едва разбираеми говори в Румъния и Гърция), или е диалектен, както е в македонския случай. Но има много останали белези, които напомнят какви хора са живели по тези земи, живеят в различно съотношение с господарстващия народ и днес. Виждаме по оставените следи как са живели във периода на голямото българско възраждане. В случая с Македония, въпреки зверската асимилация, на която са били подлагани българите след турското робство, в новото югославянско все пак може в църквите да се видят иконите, които красноречиво говорят за националността на населението, строило и стопанисвало храмовете и населявало тези територии с векове. Изображения на царете, Самуил (да – не с измислената македонска литературна форма, където се пише с „о“), Иван Владислав, Борис I, на Светите братя, на техните ученици, надписите с имената и местоживеенето на старобългарски, на дарителите на тези икони и храмове са гилотината за македонизма!
Наред с Битолския надпис, четническите знамена, възникването и историята на най-мощната революционна организация в света в началото на XX век, всички краеведски и просветителни писания, песните от времената на всеобщо възраждане, въстанията, разбиват на пух и прах притчите за македонски език, нация и държава, още повече за антична или такава с присвоена и преиначена българска или световна история.
Ще продължаваме и занапред да се убеждаваме на място в идеите си, да се докосваме с безбройните парчета българска история, български бит и традиции, българщина на Балканите. Само така може да продължим убедено да следваме идеите на ВМРО и да предаваме по собствени спомени видяното и усетеното. За да сме достойни потомци на всички българи, борили се за църковна независимост, запазване на българската култура и книжнина, погиналите на стотици бойни полета за нашата свобода, независимост и обединение в една своя държава.
