Автор: Цветан Александров, ВМРО – София
Няколко дни не съм гледал телевизия – нямах възможност поради ангажираност. Прибирам се една вечер около 22:00 ч., пускам телевизора, просто да има нещо да шуми повече. Каналът, на който се пуска е една от националните телевизии и излъчва вечерната си новинарска емисия – точно началото ѝ хващам. Чувам тревожен тон на водещата и се заслушвам, чувам четири новини свързани с ПТП: катастрофа с умряло дете от сгазване, за „състезателите“, които убиха едно и раниха две деца край Лесидрен, сгазен мъж на пешеходна пътека, камион помел мантинелите и висящ от мост на АМ „Хемус“ и накрая Б. Б. ни уведомява, че няма постоянно да се променя Закона за движение по пътищата (ЗДП).
Отзад напред – законови промени наистина бол последната петилетка. Само че глупави – увеличаване размера на някои санкции основно, задължаване целогодишно водачите да карат с включени дневни или къси светлини – напълно излишна мярка за слънчева страна като нашата, която никъде в другите южни европейски страни не съществува, а е практика в северните, където през повечето дневно и годишно време е мрак. И при тази голяма зависимост на България към нефтените деривати май целта е по-голямата печалба на фирмите търгуващи с горива, тъй като при това постоянно използване на светлини при движение токът, необходим да произвежда генераторът (алтернатор) за автомобила ,е повече, съответно разходът на гориво се повишава. И толкова със справяне с проблемите на пътя. Няма нито профилактика, нито кампании за усилени проверки. Нещо повече – когато Цветанов беше министър отмени полицейските караулни постове и разреши всеки униформен да има право да проверява автомобили както и където пожелае. Впоследствие бившият министър Вучков забрани и случайните проверки, за да нямало корупция сред служителите на КАТ на терен… И така анархията на пътя стана пълна. Няма профилактика, няма контрол на автопрестъпленията и нарушенията, всеки сяда в автомобил и прави каквото си иска. България е сбъднатата мечта на анархистите по целия свят.
Всяка изминала година статистиката на МВР за загинали и ранени на пътя набъбва. Между другото трябва да се признае, че МВР водят много подробна статистика, която би била в огромна помощ за справяне с положението по пътищата, но има и недостатък – към умрелите не спадат нито загиналите на път за лечебни заведения, нито умрелите в тях, само констатираните на място на ПТП-то. Сиреч – картината е още по-мрачна.
Причините – елементарна култура на пътя и неспазване на основни правила управлявайки МПС, лично или служебно. Ще цитирам някои данни за 2014 г., (които може да бъдат видени тук, които затвърждават тезата ми:
– блъскане на пешеходец – 30% от общия брой ПТП – 2111 на брой, от които 150 души загинали, най-голям процент загинали при ПТП – 22,7%;
– странично сблъскване на МПС – 10,1% от общия брой ПТП – 712 на брой, от които 29 д. загинали;
– челен сблъсък на МПС – 8,4% от общия брой ПТП – 587 на брой, от които 126 д. загинали, най-голямо съотношение – ПТП/загинал и втори по процент загинали – 19,1%;
– преобръщане на МПС извън платното за движение – 7,4% от общия брой ПТП – 518 бр. ПТП, от които 68 души са загинали;
– косо сблъскване между МПС – 7,2% от общия брой ПТП – 505 бр., 32 д. загинали;
– сблъскване между МПС отзад – 6,2% от общия брой ПТП – 432 бр, 23 д. загинали;
– блъскане в дърво – 5,4% от общия брой ПТП – 378 бр., 73 д. загинали, трети по процент загинали – 11,1%.
Накратко казано – 52,7% от загиналите при ПТП са по три основни причини – челен удар, блъскане на пешеходец и блъскане в дърво. Общата картина е следната – 7015 бр. ПТП, при които има 8635 ранени и 660 загинали. Гледайки данните за 5 години назад, жертвите варират +-60 души, което значи, че се поддържа нивото.
Крайно време е българинът да се научи да шофира според писаните правила, да не смята за излишни украшения, чрез които само се крадат пари пътната маркировка и знаците, а да разбере, че трябва постоянно да ги следи. Не е зле и да знае, че пешеходните пътеки не са шарения със скокчета на платното, а места, където е задължен да спре, когато има пешеходец. Хубаво е също да знае, че изпреварвайки без видимост, било на завой преди нанагорнище или надолнище, той е с единия крак в най-добрия случай в болницата. На жп прелезите, въпреки че има червени светофари и на натоварените бариерни греди, които няма къде повече от това да показват, че опитът за преминаване от другата страна на линията при тези условия може да бъде последен за нетърпеливия, но представлява реален риск за здравето и живота и на други. Като железничар и водач на МПС съм длъжен да познавам закона от двете му страни и смея отговорно да заявя, че е напълно съвършен. Но на много шофьори това не им харесва. Всички бързаме в днешно време, но в резултат на това несъобразително бързане някои никога не достигат там, закъдето са тръгнали. Да зспазваш законите в България е загубеняшко! Не си „кул“, ако го правиш и жените няма да ти обръщат внимание.
Мерки
Има, разбира се. Няма неразрешим проблем. На първо време се сещам за една, чийто резултати биха били много бързи – КАТ на терен. Точно така, както неотдавна моят съратник Карлос Контрера го спомена в едно тв студио. Мястото на Пътна полиция е на пътя, не е случайно името ѝ, просто за благозвучие. И всички тези т. нар. „джигити“ трябва да се научат на елементарно внимание и спазване на закона за движение по пътищата, когато седнат зад волана. Вижте само колко е трудно – според вината на водача 29,8% от катастрофите са причинени заради несъобразени пътни и атмосферни условия. Изненада – всеки път като падне дъжд, сняг, гъста мъгла и виждаме проявлението точно на тази безотговорност. Или летенето по квартални улици или селски, градски, междуградски пътища, осеяни с неравности и дупки. И любимото на една немалка част от шофьорите на пътя, но много опасна – изпреварване на мост или в тунел. Но… всичко ни е позволено – нали всички караме „НОВ ВНОС“ БМВ, Ауди или VW от меката на вноса на италиански морги на колела – Врачанско и Дупница. И направо не се удържат тия коли. Иначе уморени от каране на възраст поне 10 г. Трябва си, те са направени състезателни, нищо, че производителите им не знаят това. Какви глупаци! И всеки, който ги кара нормално е загубеняк! Естествено. Как ще бъде „баТка“ и ще бъде харесван от жени иначе? Или любимото ми сравнение – „В Европата само да застанеш до пешеходна пътека на тротоара и всички спират“, всички са изумени от това, но защо ли тук пък не спират на пешеходци, дори като стъпят на пътеката. Сами си произвеждаме и поддържаме двойния стандарт на поведение, което демонстрираме „там“ и тук.
Образователният ценз
Има! Някой да е виждал син/дъщеря на „преуспял със собствен труд“ бизнесмен в учебна кола? Или някоя от супер силиконовите кукли? А циганин? Няма и да видите, а към последните ще припомня, че за придобиване на свидетелство за правоспособност на МПС има и образователен ценз – основно образование. Убеден съм обаче, че летвата трябва да се вдигне – минимум средно образование. Психологическо изследване за всички категории освен за мотопед. Каква е разликата между управляващият камион, лек автомобил, мотоциклет или автобус? Никаква. Всички те го правят съгласно едни и същи законови правила по ЗДП. Следователно щом отговорностите от една страна са що-годе еднакви, нека и изискванията за придобиване на правоспособност бъдат такива. В момента критериите, за да станеш шофьор на лек автомобил, камион или автобус са много занижени и не отнемат кой знае колко време. Какво значи това – за да има право даден водач на камион да кара такъв с ремарке или полуремарке, или автобус трябва да изминат определен брой години от придобиването на правоспособността му, но не и зад волана. В тази връзка може да се въведе задължително условие – доказване на реален професионален стаж за съответната категория. Чрез доказване на трудови правоотношения с длъжност във фирма, която има и превозваческа дейност.
Още…
А защо да няма проверовъчни изпити? На 3, на 4, на 5 години, все едно… На листовки. Там да видим колко хора ще ги изкарат от първия път, което ще е достатъчно показателно. Освен това така ще се пресече практиката да се изкарват шофьорски книжки и те да послужат на практика на шофьора едва след някоя друга година, тъй като тогава ще притежава собствен автомобил или ще управлява служебен такъв. И ще има профилактичен, образователен ефект. А неизкаралите да бъдат задължени да преминат 4 часа опреснителни курсове, разбира се, докато не стане – никакво право на шофиране. При неизкаран поправителен изпит 1 месец без книжка и 10 часа опреснителни, от които 2 кормуване. При трети път неиздържане на изпит 6 месеца без книжка и 20 часа опреснителни, от които 5 кормуване. Така би могло със сигурност да бъдат научени някои водачи, които са изкарали правото да управляват МПС по другия начин. Сега някой коментира под сурдинка, че корупционната схема веднага ще тръгне – ние създаваме корупцията, не друг. Кой е виновният – пътният полицай, че си иска 20 лв. или ние, че му ги даваме? Същият ще каже, ама той ще намери все нещо – ами да бъдем изрядни.
Камери
Има от поне 7-8 години, както и създаден отдел „Видеонаблюдение“, който се занимава с тях. И какво от това? Служители в КАТ си „разбиват“ зрението по цял ден в стаичката с монитори да се взират в записите на екрани, които трябва днес за 12-часовото си дежурство да изгледат, да извадят нарушението, да го подготвят за изпращане до адресата, след което да бъде изпратено с любезната покана, видите ли, виновният да се яви доброволно в КАТ в съответното населено място, където е регистриран. Виновният да се самонакаже!? При тази технология на използване на видеокамери и „справяне“ с проблема, надали ще стане номерът. Нека се свържат електронните системи на НАП, КАТ и местните общини и да има обмен на информация в реално време и да видим дали няма да се променят нещата. Пък пътен полицай спре ли някой за случайна проверка, като му излезат висящите нарушения в шофьорското досие на нарушителят, нека се спре колата от движение на момента, а на водача да се отнеме правоспособността. За 3 месеца. Ей така да се научи, че няма ненаказано зло.
Нека се използват и дронове – наскоро видях как в руската полиция се внедрява този начин за санкции на нарушители на пътя. Като те не виждат, че някой им снима нарушението, за което биват спрени някой друг километър напред и им е показан бързо снетия запис, на база на който са санкционирани много бързо.
Писти за „състезателите“ извън населените места
Преди години около София имаше едни ежеседмични събития на бившето летище в Божурище, на които обичаха да ходят всички тези млади зад воланите, които сега „пилят“ гуми, въртят си колите по кръгови и други кръстовища, карат безобразно бързо по прави улици и булеварди и т.н. От доста години тази практика е прекратена там, като в момента в България съществува единствената такава възможност – частната писта „Дракон“ на 20 км от Пловдив. Далеч от възможностите на пистата в Гърция, но пак е нещо. За съжаление обаче тя е единствената. Ето как може да бъдат намалени част от рисковите „маневри“, с които се забавляват младите шофьори – с използване на повече от изоставените бивши военни писти за тези цели, като организацията на подобни спортни мероприятия трябва задължително да минава под надзора на МВР и в частност КАТ.
Всички знаем в големите български градове кои са местата, където се правят незаконни състезания в тъмните часове на деня. И полицията ги знае. Само че освен да има изпратена полицейска кола на такова място срещу незаконни гонки, друго униформените няма какво да направят. Най-много да са свидетели на подигравки от състезателите аматьори и ако успеят да хванат някой от тях в крачка, да го санкционират за нарушаване обществения ред.
Криминализацията на автомобилни гонки, въртене на гуми и други подобни, застрашаващи движението по пътищата „изцепки“ ще развърже ръцете на пътните полицаи, както ще има профилактичен ефект срещу бъдещи вършители на тези неща.
Алкохол зад волана
При 0,5-1 промила отнемане на права 1-3 месеца, при 1-1,5 промила отнемане на права 1-2 години и бърз съд. При над 1,5 промила отнемане права директно за 3 години и бърз съд. И понеже има разлика в концентрацията на алкохол в организма, измерена в дъха и кръвта и понеже законът тук е доста несъвършен, да бъде променен, така че заловеният да даде проба на място или до 30 минути, придружен от униформените и взета в най-близкото лечебно заведение. Да, трябва пътните полицаи да бъдат оборудвани с повече техника за изследване на урина поне, както датските, холандските и др. Директно на пътя, на момента. След което строги санкции. Нали искаме да приличаме на „Европата“, а не да сме “Kleta maika balgariq”?
Полиция, ама техническа
Всъщност съществува в България такава – ДАИ. И от известно време си мисля, че може би и тя и съществуващата Пътна полиция в момента биха имали едно отлично взаимодействие за упражняване на ефективен контрол на пътя що се касае до техническа изправност на всякакъв вид МПС, издадените документи за техническа годност и нарушенията. Как биха могли да работят така блестящо и да имат резултати – като контролните функции на КАТ бъдат прехвърлени в Министерството на транспорта, където са всички органи, контролиращи останалите видове транспорт в България. ДАИ контролира единствено крупния пътнически и товарен автомобилен транспорт в техническо отношение. Служителите на терен от звената на КАТ (Пътна и Магистрална полиция) контролират само спазването на закона. Може да се измислят редица варианти – съвместни дежурства, които да гарантират пълен, а не разделен контрол, пряка връзка между едните и другите (ползване на полицейските честоти за целта) и възможност за отреагиране при повикване на едната от другата служба, смесен метод и на двете. Има варианти, само и желание да има. Нека бъдат разделени административните и преките контролни функции в двете министерства. КАТ да си издава номера и да обработва документи, двата вида полиция да работи повече и ефективно само на терен.
И без да четем статистиките, основните причини за средни и тежки ПТП, водещи до ранени и загинали, са видими и ясни за всички на пътя – несъобразена (често много висока) скорост, неспазване на достатъчно дистанция, шофиране в нетрезво (под влияние на упойващи вещества) състояние, незачитане предимство, неправилно изпреварване. Именно за ограничаването на тези нарушения способът е много лесен и бързо приложим – повече случайни проверки и нарочни кампании и повече използване на камерите за видеонаблюдение за такива нарушения. Обичайки да се сравняваме с целия цивилизован свят и чудейки се защо при нас не става да сме като него, трябва да се замислим дали проблемът не е в нас. Дали не трябва ние да изискаме от себе си да сме като него? Защо не искаме в България също да има здрава ръка над наглите нарушители на пътя и най-малката санкция да е голяма парична сума, която бързо да бъдем принудени да платим, защото няма да имаме друг избор? Защо не спрем сами да създаваме корупцията с разюзданото си поведение? Нека лостчето за „мигачите“ не бъде екзотична украса в колите ни. Нека покажем прослувутата българска интелигентност и ум у нас, вместо да даваме превес на простотията, пълното безхаберие към здравето и живота ни, както и на другите. Вместо да сме дейни участници в анархията по пътищата може да бъдем по-дисциплинирани и лоялни към другите участници в движението, с което и ще бъдем значително по-безопасни на пътя.
