текст от блога на общинския съветник от ВМРО и председател на „Патриоти за София“ в Столичния общински съвет Карлос Контрера
Близо месец не малка част от обществото е настръхнала по темата с доказаните случаи на морбили. Всъщност, въпросът периодично се търкаля из медиите и сред обществото. В близките години сме имали няколко случаи на заслужено безпокойство да не стане белята. И тревогата е съвсем основателна, защото последиците от един, грубо да го кажем, взрив, епидемиологична обстановка са непредсказуеми. А те са такива, защото по въпроса със заразните, инфекциозните заболявания се сливат две линии – на откровената простотия човешка и неграмотността на всезнаещият наш съвременник, както и слабостта на държавните системи за обществено здраве. Събрани в един и същ момент тези две явления са способни да отприщят цунами. Кумулацията им е потенциална мина, която с много голяма доза вероятност може и да гръмне.
С известно любопитство, но и със страх следя развитието около повишаващия се брой клинично доказани случаи на заболели от морбили. Любопитството е продиктувано от възраждането на едно заболяване, което, колкото и силно да звучи, отдавна е преодоляно като риск за общественото здраве. А страхът е породен от това, което може да ни се случи.
Понеже из интернет и „Фейсбук“ има много писани глупости що е то морбили и колко опасно е ето малко информация от учебник по „Инфекциозни болести“. Що е то морбили? Известно е още като брустница, дребна шарка. Остра вирусна болест, за която е характерно повишение на температурата, интоксикация, своеобразен енантем и макуло-папулозен екзантем, поражения по конюнктивите и дихателните пътища. Заразата се разнася от болен човек по въздушно-капков път. Лицата, които не са боледували и не са имунизирани, са силно възприемчиви към заболяването. Особено тежко протича в страните в Африка (например в Нигерия от морбили умират около 5% от болните). В България през последните четиридесет години заболеваемостта поради масовата ваксинация е сведена почти до 1%, а смъртността е нула (0,01% от заболелите). При заболяване от морбили (тежките форми) е възможна следната клинична картина: хипертермия, разстройство на съзнанието, адинамия,сърдечно-съдова недостатъчност. Чести са пневмониите (на които основно се дължи смъртността при морбили), а също тежко усложнение е енцефалитът. Той се наблюдава при по-големи деца, протича тежко, като може да доведе до смъртен изход или да остави тежки последствия – парези, парализи, нарушения на психиката и епилепсии.
Това е положението. Няма място за шегички, загачки и позоваване на интернет форуми и фалшиви сайтове. Няма място за спорове с превъзбудени тетки и чичовци или с млади наперени интернет специалисти, които са изучили медицина през смартфона си. Както няма място и за неграмотност. Масовата ваксинация почти е успяла да изкорени това заболяване, но ако нивото на ваксинираните не се поддържа високо (според някои автори минимум около 95% от населението) може да се стигне до епидемиологична обстановка и дори ваксинирани да боледуват поради спад на общия имунитет. Що се отнася до ваксинацията около 25-50% от ваксинираните деца могат да получат реакции, но са единици случаите, в които може да се стигне до развиване на тежката форма. За сметка на това неимунизираният почти сигурно ще се зарази, ако има контакт с болен. А последствията са непредвидими.
И тук, говорейки за морбили, стигаме до двата основни проблема – отричането на ваксинацията като единственият ефективен способ и слабостта на институциите. Т.нар. антиваксърство, иначе казано групата на противниците на ваксинациите, е социално явление, мода, която се заключава в отричане на медицинските достижения и по-специално отричане на ваксинацията като тип профилактика за предотвратяване на инфекциозни заболявания. Базирано е върху недоказани научно твърдения за поголовната вреда от ваксините. Антиваксърите падат в жертва на явната си неграмотност по отношение на инфекциозните заболявания и ваксините и как функционира имунитетът. Ваксината е, грубо казано, вкарване на чуждо тяло в организма, клетки, които трябва да предизвикат имунната система да ги разпознае и да се бори срещу тях, за да изгради имунитет. При ваксините в зависимост от типа ваксина реакциите могат да бъдат различни. Но това не е доказателство, че ваксините не работят, напротив, точно обратното, показва отново и отново смисъл да се прилагат масово, за да се изгражда имунитет, включително и т.нар. общ имунитет.
Антивкасърите обичат да размахват отделни случаи с тежки усложнения след ваксинация, но статистически тези случаи са далеч под 1% от броя на ваксинираните. Причините са това поведение са две. Едната е резултат от високо образование, което развива рефлексът, че всичко знаят и всичко разбират, комбинирано с неограничен достъп до информация, която се приема безкритично (стига да звучи достоверно). Другата е групата на илитератите, неграмотните (като циганите в гетата), които гледат на всяко нещо, което не разбират, враждебно. Комбинацията от тези две взаимно изключващи се групи води до ситуацията като нашата с морбили. Здравните власти просто го обясниха – ако от простотия общият имунитет падне под 95-90%, заболяването ще се възроди и вече рискът е и за тези с изграден имунитет поради простата причина, че организмът ще бъде подложен на прекомерна атака.
Понеже предвиждам какъв безумен вой на безпросветни в частта на инфекциозните заболявания ще настане, държа да отбележа, че тези твърдения, моите, могат лесно да бъдат проверени по логически път.
Втората група е доста интересна – тази на функционални неграмотните, на социално изпадналите (предимно циганите в гетата), които гледат на всичко, което не разбират, враждебно. Поради това, понеже това е и масово стадно явление, там случаите са концентрирани по махали и са значителни като брой.
И двете явления са обществено опасни и могат да доведат до трудно преодолими последици. Незнанието се оказва в тази ситуация значителна сила. А в крайна сметка заплахата е за всички. Още по-интересно би било ако едновременно се кумулират двата сценария в един и същ времеви период.
И няколко думи за здравните власти. Системата на опазване на общественото здраве за съжаление функционира неефективно. Причините могат да се бъдат генерално две – системата на общественото здраве е моделирана, създаде в едни съвсем други времена, когато държавната репресия е била широко прилагана. Същата тази система, механично напасната към едно доста по-либерално общество, дава засечки.
Реално по отношение на заразните заболявания МЗ и съответните РЗИ нямат особени възможности да водят категорична политика. Обикновено се действа тогава, когато проблемът вече е факт, т.е. ретроактивно. Превенцията е трудна, почти невъзможна, липсва и концепция за широкомащабна превенция срещу рисковите за общественото здраве инфекциозни заболявания. Разчитаме на личните лекари и толкоз. Разчитаме и на съвестта на хората, без да си даваме ясната сметка, че не всеки е длъжен да бъде добре запознат с инфекциозните заболявания и рисковете от епидемии. Така се стига до ситуации, в които родители съставят декларации за доброволен отказ от ваксинация, например срещу морбили. Чест прави на държавния здравен инспектор д-р Кунчев и на проф. Кантарджиев, че полагат усилия, включително и чрез публично говорене, да информират и ограмотяват обществото по тези теми. Но можем ли като държава да разчитаме само на двама души и на техните екипи?
Проблемът е и политически. И тук се появява втората линия, другият тип проблематика е по темата с функциите на институциите, грижещи се за общественото здраве. Липсва ясно дефиниране на проблема, липсва и воля той да бъде решаван институционално с държавни инструменти.
Лично аз смятам, че в съвременния динамичен свят инфекциозните заболявания представляват една от потенциалните заплахи за националната сигурност на всяка държава. Една епидемия може да извади от строя не само цели региони, но и да даде тежки отражения върху демографията, икономиката, функционирането на органите на държавната и местната власт. Звучи апокалиптично, но един подобен сценарий е напълно възможен особено в контекста на съвременната мобилност.
Последните данни показват, че около 1000 деца в Пловдив не са имунизирани срещу морбили. Сега кампанийно това ще се прави. А какво ли е по другите общини?
В заключение – като общество имаме да решим два въпроса: образователен, за да затвърдим убеждението у хората, че ваксинацията е не само нужна и полезна, но и задължителна, що се отнася до заболявания като морбили, и второ – да реорганизираме системата на общественото здраве по начин, който да дава възможност да не се допуска въобще сценарий да плъзнат зарази из българските градове и села.
