Ние сме един народ во две дръжави и треба всякакви блгариски герои да ги почитуваме, пише 29-годишният стоматолог от Македония Ивица Белески до историка от плевенския музей Красимир Петров.
Поводът за кореспонденцията, както и почти невероятната история, която ще последва, започват от една снимка, получена на имейла на Регионалния исторически музей (РИМ) – Плевен, преди няколко месеца. На нея има каменен надгробен кръст с надпис: „Тук почива редник Ангел Бешков Славчев. Роден 1920 г. в село Беглеж, Плевенско. Загинал на 13 юни 1942 г.“
Уведомен е Красимир Петров от отдел „Нова и най-нова история“, чиито научни изследвания са свързани с този период. Чрез кметицата на село Беглеж той издирва единствения наследник на убития от албански контрабандисти български войник. И успява да възстанови част от историята на семейството.
Когато 23-годишният Ангел Нешков е убит в Македония, детенцето му – Тодор, е било на 2 години. Със смъртта на баща си то остава пълен сирак, защото майката е починала 6 месеца след раждането му от менингит. Отраства по сиропиталища, успява да завърши добро образование и се установява в Пловдив. До този момент 73-годишният Тодор Нешков не е знаел нищо за съдбата на баща си.
Свързват се с македонеца, който е изпратил снимката – зъболекар по професия, невероятен български патриот. В празничните дни около Гергьовден Тодор, братовчед му и Краси Петров пътуват за Кичево. Ивица Белески ги води на гроба, който се намира в двора на стара църква в родното му село Орланци. Запалват свещички.
Един от малцината старци, които живеят в селцето и далечен роднина на Ивица – Цветан Белев, изрича думи, които българите никога няма да забравят: „Това е свято място, тук и да духа вятър, свещите не гаснат.“
Оказва се, че в малкото македонско селце се пази още едно парче българска история. В старата църква гостите намират плащеница, осветена от българския екзарх Йосиф през 1898 г. На изпроводяк пред табелата на Орланци българи и македонци се снимат с българското знаме и автентичното знаме на ВМРО – като опровержение на всички твърдения за създадената изкуствено вражда.
„Ние сме македонски българи от преди 400 години в моята фамилия. Ако в Македония има македонски албанци и македонски мюсюлмани, оти да няма македонски българи“, пита Ивица Беленски, с когото се свързахме. Оказа се, че той проявява огромен интерес към българската история и е събрал архив за българската администрация през Втората световна война.
Какво е да откриеш гроба на баща си след 70 години? Неописуемо е вълнението. И мъка, и радост, и всичко, споделя Тодор. През всичките тези години той не е могъл да открие нищо за своя баща, просто защото не е имал изходна точка.
„Израснал съм без родители, казано ми беше, че баща ми е минал албанската граница тогавашна, но какво и как да търся, не знаех. Благодарение на това македонско момче и на Краси, след 70 години аз вече знам поне къде са костите на баща ми. Сега мога да ходя, когато поискам и да паля свещичка на гроба“, добавя наследникът на убития български войник.
Източник: БГ север
