Македонски учени, писатели, журналисти и културни дейци изпратиха отворено писмо до президента Росен Плевнелиев, в което настояват България да признае съществуването на македонски нация и език, като част от развитието на отношенията на добросъседство.
Успоредно с манифеста на видните македонски експерти до българския президент, в който се посочва, че връзката на светите братя Кирил и Методий с България е „историческа фантазия“, Австралийско-македонският комитет за човешки права също излезе с призив. Ръководството му настоява властта в Скопие да не прави отстъпки в името на българската подкрепа за евроатлантическата интеграция на страната. Комитетът се противопоставя на общите чествания на исторически годишнини и личности.
Според ВМРО признаване на съществуването на македонска нация, на отделен македонски език и култура, би било национално предателство спрямо българската история и безотговорност към световната. Опитите на един скопски „интелектуален“ кръжок да създава чувство на вина у българите са гротескни.
Македонският език е политически проект, а не исторически факт, което е причина той да не бъде признаван както от България, така и от останалите държави. Всички страни-членки на Европейския съюз би трябвало да подкрепят кандидатурата на Македония единствено и само, ако скопската власт и подопечните ѝ научни и интелектуални „елити” преустановят българофобската психоза.
ВМРО изразява удовлетвореността си, че разумът все пак е надделял в обществено-политическото пространство в Македония, където явно вече се признава, че пътят на Скопие към Брюксел минава през София.
Въпреки това е притеснително, че все още има формирования, които се противопоставят на общи отбелязвания на паметни исторически събития. Именно споделеният прочит на общата история е начинът да се преодолее политическия Франкенщайн, наречен „антички македонски идентитет“.
