автор: Цветан Александров, ВМРО – София
Автобус 83. Дата – 11 юни 2015 г. Автобусът извършва редовния си курс от Софийската Зоологическа градина към колелото в началото на кв. „Илиянци“. Някъде по пътя му се случва следното – възрастен мъж прави забележка на доста по-млад от него пътник (19-годишен) да свали краката си от седалките. Последва заплаха с нож към направилия забележката. Той извиква сина си да го чака на спирката, на която трябва да слезе в кв. „Надежда“. Малко преди да я достигне автобусът в него настава суматоха – пътниците изплашени се втурват към водача му, а той от своя страна бърза да достигне спирката. Спира, отваря вратите, всички слизат от първата врата, шофьорът на 83 бяга настрани също с останалите пътници изплашени да не попаднат между ударите, а в кървавото меле се включва въоръжен с бухалка синът на по-възрастния пътник, чиято забележка е възприета за враждебен изказ. Следва кратко преследване в и около автобуса между сина на вече прободения с нож мъж и въоръжения с „Пеперуда“ младеж, който успява да избяга. Останалото го чухме всички по новините – ранените са без опасност за живота, но със сериозни рани и загуба на кръв при единия, престъпникът е заловен малко по-късно, както винаги свидетелите се страхуват. Това ми бе разказано лично от водача на злощастния автобус, ако версиите с някои медии се разминават.
Можеше ли да не се стигне дотук? Разбира се! Ако българинът не беше свит, потиснат, обезверен в правораздаването и що се отнася до справедливостта на територията „България“, щеше да е друго… Кой е виновен за това? Само и единствено той – българинът. Той, че му е по-лесно да се спасява поединично и чрез Терминал 2. Той, че търпи невръстно цигане да го бута, да цапа и вика в автобуса, трамвая, тролейбуса и вместо да му направи забележка – извръща погнусен поглед настрани, същевременно цъка и с уста, но толкова. След малко се отмества – цигането макар и невръстно придобива усещането на безнаказаност и че може да прави каквото си поиска. Отново той надига глас, когато пътува без билет и контролата по редовността иска от него напълно законно той да заплати с глоба нередовността си и на висок глас казва „А циганите защо не ги глобявате и сваляте? Само нас тормозите! Кръвопийци!“…
Само че когато няколко подобни елемента (древноиндийски) тормозят цял автобус и контрольорите не смеят да ги доближат и слизат преждевременно сякаш автобусът е с дължина до втората врата, никой не посмява да развее байрака на революцията и да прояви самоинициатива – да направи забележка, да ги принуди да слязат при нужда, да окаже помощ и защита, ако трябва на контролните органи в градския транспорт… Да, срещу тези безнаказаните.
Иначе обичаме красивите модерни думи за гражданско общество, каквото с всеки изминал ден доказваме, че не искаме да сме! Ние сме си виновни, ние сме го позволили.
Някои читатели ще възроптаят „Този е расист!“ или „Дава се трибуна на още един ксенофоб!“ и може да се съберат група либерасти и на по стрък „целина“, увит в хартийка от цигара, да поносят свещи срещу ксенофобията. Успех Вам!
Истината е, че с този случай чашата прелива вече. Водачите на автобусите в градския транспорт започват да надигат глава. Писна им от несигурността – новите 126 автобуса, с които СО се хвали навред, нямат физическа преграда между шофьорската кабина и салона. Има само една малка вратичка, на която сядат циганета, бутайки шофьора, и в стремежа си да не изпаднат от нея на някой завой или при по-екстрено спиране дори се хващат за волана. Предпоставка за инцидент. Други пътници пък решават да си отворят сами вратата на някой светофар или в задръстване, знаят как – пресягат се и натискат копчето. Майки настаняват малките си деца на вратичката с думите „Гледай, мамо“, млади момчета и момичета се облягат на дясната част от таблото, пречейки на видимостта на водача към пътя и огледалата.
Шофьорът е несигурен, страхува се – всеки, който дръзне да наруши работното му пространство, му изправя косите, защото може да изкара нож или друг предмет, с който да му застраши здравето или живота. Може водачът да изгуби контрол и да стане страшно. Както ми сподели един такъв водач на нов МАН – „Ние искаме прости неща. Да отидем на работа, да имаме сигурност, да не се притесняваме за доходите (по повод безобразните финансови наказания, но това по-натам), да се приберем след смяна живи и здрави при жената и децата“.
И са прави. Всеки иска това. Но в днешно време из родните улици всеки рецидивист и склонен на престъпление се разхожда въоръжен. Никой не смее да гъкне. Всички играем в мега филма „Нечул, невидял, неразбрал“.
На повечето стари автобуси такива прегради са си правили сами шофьорите с помощта на механиците. Самоделки, но пазещи ги от злонамерени пътници.
Какво казва заместник-кметът по транспорт на София относно желанието на автобусните водачи да им бъде монтирана преграда, отделяща ги от пътниците – не може, тъй като автобусите са закупени по европроект. Умно! От поддържащата ги фирма по договора има уверение, че при поискване от ръководството са готови да предложат цена и да монтират такива на всички поверени им за ремонт автобуси. Толкова. Не е особено трудно.
Паник бутон. Да, такъв имат всички автобуси. Ефективността му е нулева. На някои е монтиран така, че неволно бива натискан. А на всички сигналът отива във Вътрешния диспечерски пункт и дотам. Процедурата е следната – при получаване в пункта диспечерът звъни на 112, те обаче започват с дългите телефонни разпити (всеки, сблъскал се с тази глупава процедура, знае за какво говоря) – къде се случва, какво точно се случва, „опишете ми“, сега къде се намира превозното средство… Разваленият телефон „водач – диспечер – телефонист на 112 – екип на СДВР/РПУ“ трае толкова, че шофьорите са се научили директно на 112 да звънят. Да не говорим, че диспечерската система може да блокира. И накрая, който и вариант да се избере, докато служителите на реда разрешат проблема, просто вече е отдавна свършило, нарушителите са далеч.
Просто сигналът от паник бутона трябва да отива там, където директно ще бъде възприет от органите на реда и могат да следят превозното средство с активиран такъв в реално време къде се движи, докато го достигне патрул. По-логично е отколкото да бъде получаван при диспечер, чийто задължения са други. Има цяло звено общинска полиция, което може също да се занимае с това.
Какво се случва в Столичния автотранспорт? Нищо – буквално. 70% от автобусите по софийските улици са неизправни. Не защото са „морално остарели“, защото просто трябва да се поддържат. И стари, и нови. Части все няма. Пари за части също. Малкото бунтовни водачи, дръзнали да не пожелаят да изкарат видимо неизправния си автобус, биват заплашвани и наказвани. От кого ли? Сетете се. Тези, дръзнали да върнат преждевременно преди да е изтекъл нарядът им и изгубят ли курс, биват също накарани да пишат обяснения, както и диспечера от гаража и глобявани. Да бъдат наказани финансово.
Има скорошен случай, при който водач връща трети автобус, повредил се по време на курс. Друг случай – автобус, за който се знае, че има разход на гориво над нормата поради повреда в горивната помпа, но разбира се пари за нова няма. Всеки, качил се да извършва наряд на него и другите проблемни коли с превишаване на разхода, го грози глоба от заплатата му за преразход – единият такъв водач е глобен с 200 лв., другият с 368 лв., трети, оплакал се и върнал автобуса си преждевременно в гаража, получава награда за проявената съвест – проверка за алкохол и е „разжалван“ да кара най-раздрънканата кола на гаража.
Каналите на гаражите са пълни с автобуси за неотложни вече ремонти за безопасното им движение по столичните улици. Графикът не може да бъде покрит. Както каза един от шофьорите „Ако съм без вратовръзка, ще ме накажат, но никой не гледа, че съм целият омазан в масло“. Това по случай полевите ремонти, които са принудени да правят на последните спирки в почивките. Като казах последните спирки в кварталите – къде мислите ходят до тоалетна водачите на автобусите? В какви условия те се грижат и за хигиената си – място за елементарно измиване на ръце примерно? Тоалетни няма. Течаща вода също. Унижават се, сетихте се как. Хората, които на ден превозват и се грижат за сигурността по време на пътуването на десетки хиляди пътници до и от работните им места и прочее… Същото важи за тролейбусните и трамвайни водачи. Между другото, стаята им за почивка в гараж „Земляне“ например не е с много по-добри условия. Да не говорим, че за 250 души на смяна тя е с размери 2,5 х 3,5 м, няма отопление, вратата и прозорците не се затварят плътно.
Всички зад волана трябва да знаем Закона за движение по пътищата на България, нали? А спираме в района на спирките. Автобусите в такъв случай спират просто където могат, някъде по платното за движение. Понякога се случва автобус да е блокиран на последната му спирка (93 в „Драгалевци“), а собствениците на „затворилите“ го автомобили са отишли надалеч (качват се на Витоша) и не могат да бъдат намерени и да преместят колите си. Пътниците, чакащи някъде по маршрута, са гневни, че автобусът закъснява. Някой е виновен. И майка му, и леля му, но обикновено това не са тези безотговорни наши съграждани, паркирали пред автобуса в „Драгалевци“, а който се появи пръв – закъснелият (с 30 мин.) шофьор с автобуса си. Последният с поздрави към женската част от рода му казва „Нали има КАТ, има и паяци, къде са?“ И с право. Гаражите за репатриране на неправилно паркирали са далеч от още по-невралгичните точки – квартални основни улици, пешеходни пътеки, спирки и т.н.
Зареждането с метан на автобусите е кошмар за всеки водач на такъв автобус. Стои се до малките часове нощем, за да смогнат да заредят колите си за другия ден, за колегата утре. Новите съчленени автобуси са разпределени в трите гаража на Столичния автотранспорт, метанстанциите обаче са 2, от които тази в „Дружба“ е силно амортизирана, а на тази в „Земляне“ постоянно ѝ прегрява агрегатът – там зареждат и колите от „Малашевци“. Дали е разхищение на горивен ресурс и излишна амортизацията на автобусите, които изпълняват частичен курс да отидат до гараж „Земляне“ да заредят и да се върнат без служба (празен курс) до гараж „Малашевци“? Отворете картата на София и преценете сами колко е рационално предвид задръстванията и напразната експлоатация на тези големи возила. Времето за зареждане е 30 мин. на кола, едновременно могат не повече от две да се зареждат. В жегите времето за зареждане се увеличава поради претоварване и изключване на компресора (поливат го със студена вода, за да не прегрее). Работят на магия и двете станции. Трета е обещана отдавна, но налице е липса на развитие по въпроса. А спрат ли поради повреда тези в „Дружба“ и „Земляне“, София ще остане без голяма част от автобусния си превоз, тъй като тези автобуси обслужват някои от най-дългите маршрути в столицата.
Ние от ВМРО неведнъж сме апелирали контрольорите в градския транспорт на София да бъдат придружавани от представители на Общинска полиция, създадената с дългогодишните усилия и на тогавашния общинския съветник Ангел Джамбазки. Така само ще се гарантира 100% успеваемост на проверките за билети и карти и ще бъде пресечена практиката тумби нецивилизовани наши съграждани да се возят безплатно в гетата, както и да тормозят и бият пътници и да чупят подвижен състав. Така също служители на реда ще имат възможност да бъдат в райони на столицата, където иначе рядко влизат.
Расте, но не старее нашата столица, а градоначалниците ѝ остаряват и не помъдряват. За жалост!
