Българските граждани категорично не желаят да плащат здравни осигуровки, тъй като все по-често им се налага да доплащат на лекари, медицински персонал, за лабораторни изследвания, лекарства, консумативи и др. Това са малка част от факторите, които напълно демотивират хората да плащат здравни осигуровки.
Това установи анализът на допитване до общественото мнение, което Националната женска организация на ВМРО започна в началото на 2014 г.
В анкета в социалната мрежа бяха зададени следните въпроси -„Трябва ли държавата да плаща помощи на родители, които не плащат данъци и децата им не учат“, „Справедливо ли е 600 000 българи да не взимат социални помощи, заради това че получават 351 лв. при максимален праг от 350 лв.“ и „Трябва ли да се въведе образователен ценз за майките, които искат да се възползват от социалното подпомагане“.
90% от гласувалите са убедени, че социални помощи трябва да получават единствено майки с образователен ценз.
През годините на прехода станахме свидетели на недоволство и неудовлетворение от медицински услуги, грижа и защита, недостиг на медицински персонал и социално напрежение в болничните заведения. Пациентите масово са разочаровани от „реформираната” извънболнична помощ, „недооценената” клинична пътека и „луксозната” стоматологична помощ.
Това заяви председателят на НЖО д-р Султанка Петрова. Според нея в сегашния модел на функциониране на здравната система са нарушени социалните, икономическите и морални принципи, а държавата е абдикирала от конституционните си задължения към здравето на хората.
НЖО на ВМРО призовава управляващите към спешни мерки за:
– формиране на политики за контрол и отчитане на реално извършеното от медицинските специалисти,
– повишаване на резултатите и ефективността при първичната медицинска помощ и защита правата на пациентите,
– организиране и провеждане на широко обществено обсъждане за гарантиране на основен пакет от здравни услуги, грижа и защита за всеки осигурен граждани,
– поставяне акцент върху значението на профилактиката и доболничната помощ.
НЖО настоява за:
– реформа в спешната и извънболнична помощ – заплащането на труда да съответства на квалификацията, работното време, броя случаи и др.
– реално остойностяване на клиничните пътеки – без това не може да очакваме качество на медицинските услуги, отговарящи на добрите практики и утвърдени стандарти
– прозрачност при управление на здравната система – засилване ролята на пациента, мониторинг на работата на системата
– финансови стимули на лекарите от селските райони – под формата на бонуси, квартирни, транспортни разходи и др.
– осигуряване на достойно заплащане за лекарския труд и медицинския персонал
– разкриване на здравни и стоматологични кабинети във всички училища, като средствата се осигуряват от държавния бюджет, с достойно заплащане на персонала.
Повече по темата можете да прочетете в рубриката „Българското семейство“.
