С унизително ниското заплащане се цели вкарване в далавери с помощни средства, коментира на народният представител от Патриотичен фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова за „24 часа“.
Обясними са исканията на социалните работници, които излязоха на протест преди дни, за по-високо заплащане и по-добри условия на труд.
Няма човек, който да осъзнава отговорността в работата си и да приема обидно ниско възнаграждение за нея.
А тези работници са много важно звено в социалната система, тъй като се сблъскват с най-тежките проблеми на децата и техните семейства. От преценките им зависят човешки съдби, в повечето случаи на деца в риск. Ако социалният работник е неудовлетворен от заплата, трудова среда, дори отношение – как може да очакваме съвестност и отговорност?! Те са принудени да работят в мизерни условия, с примитивна техника, ако въобще на места има такава апаратура. Често се случва с лични средства да купуват хартия, химикалки, кламери.
Абсурдно е през 2015 г. да се оказва, че цял екип на социална дирекция работи с един компютър, а помещенията буквално се разпадат – покривът тече, стените се ронят. Какво послание отправя държавата към гражданите – че и институциите ни се нуждаят от социално подпомагане?
Ниското заплащане е предпоставка за извършване и на злоупотреби с единствената цел работникът да увеличи дохода си. Когато имаме лоши условия на труд и високоотговорна дейност, напълно естествено е да станем свидетели на нерегламентирани странични действия. През годините на прехода никой не се постара да подобри статута и статуса на тези хора. Кой има интерес да ги държи в това унизително положение?
В публичното пространство се говори за тенденциозно поддържане на ниското заплащане, за да се държат социалните работници в подчинение. Преди месец в приемния ми ден дойде жена, напуснала социалната система, отвратена от нетолерантно отношение на началниците си и от опита им да я вкарат в схема за усвояване на пари от помощни средства.
Другият проблем – конфликтните ситуации, съпровождащи един ден на социален работник. Самите те признават, че се страхуват да влизат в определени махали, защото ги посрещат с агресия, а дотам трябва да отидат на собствени разноски. Няма защо да се учудваме, че голяма част от тях нямат представа в какви имоти живеят “социално слабите”, които държавата издържа. Затова отделните социални помощи се изплащат на база предоставена информация, чиято достоверност не се проверява.
Професията на социалния работник е много тежка, те носят своята огромна отговорност, често трябва да изживяват чуждата житейска трагедия. Тяхно право е да искат по-справедливо остойностяване на труда им. В своята цялост това са много добре подготвени специалисти, които с всеки отделен случай надграждат професионалния си опит, затова заслужават да получат достойно отношение от страна на държавата.
Сред исканията на работниците в сферата е и на незаетите работни места да бъдат назначавани допълнителни служители там, където е необходимо. В момента се закриват щатове, а интерес към професията няма. Това е отговорност на ресорното министерство – да я превърне в атрактивна за младите, да подпомага обучението за нужните на системата специалности, да бъде увеличено заплащането, да се гарантира достойният труд на социалния работник.
Наред с това нека не се подминава фактът, че държавата трябва да осъществява и много по-строг контрол върху дейността в различните подразделения на МТСП. На двете кръгли маси, които организирах в Народното събрание, посветени на правата на децата и грижата на държавата за тях, бяха оповестени фрапантни случаи на своеволие и безхаберие. Когато социалният работник не подходи отговорно към случая на едно дете и неговото семейство, когато прикрие нечия злоупотреба или сам извърши такава, то тогава се оказва, че институциите нерядко вредят повече, отколкото помагат на нуждаещите се.
Социалната грижа, която упражнява държавата, трябва да бъде осъществявана от съвестни, морално отговорни експерти, чиято основна цел е да реализират тази грижа по най-добрия начин за детето и неговото семейство.
Има мислещи и знаещи хора в социалната система, има действащи и полезни подходи и механизми на работа, но не се върви напред, а се руши създаденото през годините. Текучеството е 26% за миналата година, като сега и малко останалите професионалисти си търсят работа, защото който надигне глава, бива уволняван или принуждаван да напусне.
По мнение на работещи и работили в социалната система всичко се налага от горе, без цел, концепция и перспектива.
В отношението и психоклимата, в които са поставени социалните работници, е създадена ситуация на натиск, унижения и пълно незачитане на човешкото достойнство. Затова е напълно погрешно нещата да продължават по този неефективен начин.
Време е да се рестартира социалната система, като се осигурят достойни заплати на работещите в сектора и нормални условия на труд.
