Текст на Николай Гергинов, председател на Младежката организация на ВМРО – Бобошево
В началото на този месец великосръбската идея отново бе ексхумирана и оставена да се разпространява като венерическа болест из Балканския полуостров, след като президентът на Република Сръбска (която е част от Босна и Херцеговина) Милорад Додик посети кораба-майка Белград и заяви „Република Сръбска и Сърбия трябва да са обединени в една държава“.
Подобни изказвания бяха направени от същия този нелеп политик, който в началото на тази година се изяви като вестител на сръбските въжделения в Босна, твърдейки, че обединението на Република Сръбска със Сърбия, а оттам и разпадът на Босна и Херцеговина, е необходимост, без която босненските сърби не могат да дишат, ако не се случи.
По същото време Милорад Додик поиска и армия на водената от него Република Сръбска отделна от тази на Босна и Херцеговина. Първоначално може да се предположи, че исканията на този сръбски анимационен герой, подвизаващ се в Босна, са резултат от ментални проблеми. Но в последствие се разбира, че той категорично се противопоставя и на създаването на косовска армия. Нещо, което най-младата балканска държава няма да използва за сепаратистки цели.
Подобен род изказвания и позиции засега остават без реакция от официален Белград, защото там действа принципът на мълчаливото съгласие. Ако обаче великосръбските вербални гърчове на Милорад Додик продължат, а Сърбия продължи с мълчаливата си подкрепа, ще настъпят тежки моменти.
Но тези тежки моменти няма да се отнасят за целите Балкани, а по-скоро само за върлите противници на Дейтънското споразумение – пишмансепаратиста от Босна и неговите белградски поддръжници, бленуващи денем и нощем за неговата ревизия в най-кратки срокове.
Прякото и непрякото (действията на Додик) поддържане на фиктивната великосръбска идея от страна на Сърбия може да се определи единствено като мазохизъм, който рано или късно, в зависимост от това дали Дейтънското споразумение ще продължи да съществува, ще донесе на Сърбия букет от силни преживявания, подобни на тези от 1885 г. при Сливница и на тези от 1999 г. в Белград.
