Автор: д-р Султанка Петрова, председател на Националната женска организация на ВМРО
В сутрешния блок на една телевизия се обади жена, която сподели, че циганите, които от години не плащат вода в града, в който живее, са направили басейн и вземат такса от 1 лев за всеки, който желая да се къпе.
Тя се възмути: „Как може вода да не плащат, а вода да продават?”. Жената не пожела да каже името си в ефир. „Страхувам се. Живея сама, а и съм възрастна”, прошепна тихо тя.
Разбирам тази жена и искрено ѝ съчувствам. Поздравявам я за смелостта да обяви поредна проява на несправедливост, защото много хора се страхуват дори и това да направят.
Масовите страхове, които се насаждат в българското общество, са израз на несигурност. Страхът за прехраната, страхът от безработица, от грабеж, нападения, изнасилвания, цигански набези, терористични нападения са едни от най-честите страхове у нас.
Недоверието в държавните институции и подозрителността, която имаме към тях, свързана с неефективна работа, корупция, некомпетентност и други водят до несигурност в обществото. Хората нямат сигурност и защита в случай на опасности – природни или обществени. Пресен пример са наводненията през последните два месеца, които споходиха страната ни.
Хората са безпомощни и изоставени – тотална липса на съпричастност от страна на държавата, финансова подкрепа, услуги и помощи.
Страховете днес са много и те имат отношение към индивидуалната и обществена сигурност.
За да бъде едно общество свободно, трябва първо да преодолее страха.
Животът ни е дар от Бога и трябва да го изживеем без страх. Ако искаме да живеем достойно и свободно, трябва да създадем заедно общество, което ще е добро за всички ни.
Общество без страх, без недоверие, без нетолерантност и несигурност! Това е нашето бъдеще и бъдещето на България!
