В едно от писмата си до Филип Тотю, писано през 1871-ва година, Васил Левски пише: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“ Прав е бил и още е. Защото непрекъснато доказваме това разсъждение. Некрологът на битовите етнически убийства и нападения, извършени от озверели скотове с колове лопати и брадви е безкраен.
Това написа във „Фейсбук“ заместник-председеталеят на ВМРО и евродепутат Ангел Джамбазки по повод информацията за поредни случаи на циганска битова престъпност в страната. Еко целия му коментар:
Епизодите на този цикличен ужас са повече от епизодите на „Дързост и красота“. Само от четвъртък – два нови епизода. Нападение в Айтос, тълпа нечовеци, въоръжена традиционно с колове и лопати, напада млад мъж и нахлува в дома му, трошейки всичко по пътя си, техните съплеменници в Сливен бият полицай, заради опит да бъде спряна силна музика. Нападението в Айтос, забележете, е защото млад мъж е влязъл в цигански бар, за да купи две бири. А скотовете вътре го пребили, защото бара не бил за българи. Това е чист расизъм. Цигански расизъм.
Този път е Айтос. Айтозлия. Айтос се очертава като регион, силно застрашен от битовата етническа циганска престъпност. Миналата година тълпа примати с брадви нападат работодателя си, в последствие нападат и пребиват и полицай, който лежи в болница, медиите – тишина. Само Флагман отразява нападенията, както и днес, прочее. След това кметът на Айтос забранява протест срещу битовата етническа циганска престъпност, за да избегнел етническо напрежение, моля Ви се. 28-годишен човек бе пребит от тълпа цигани, които са го оставили с фрактура на носа и комоцио. Пребитият е единственият с отрицателни алкохолни проби, според МВР – Бургас. След София, Русе, Враца, Катуница и безчет малки населени места, където пияни цигани са разрушили всяка представа за нормалност, дойде време и за Айтос.
Може ли магарето да не си покаже магарията – се пита в една от приказките за Хитър Петър. Може ли циганин да не си покаже циганията – пита тази част от българския народ, на която ѝ е писнало да живее в страх от нападенията на циганите.
Не е нормално да излизаш по улиците с брадви. Нито с триони, нито пък с мотики и търнокопи. Това са оръдия на труда. Не и за „несоциализираните“ ни съграждани. Може би е крайно време да им покажем какво е истинското предназначение на гореспоменатите оръдия. Целенасочено и принудително. За да може те да разберат как се работи и да бъдат полезни по някакъв начин на нашето общество.
Не е нормално обитателите на катуна да си мислят, че той е тяхна територия. Не е тяхна. Българска е.
Знам, че ще бъда обвинен в расизъм и крайност. Розовите либерал-болшевики, които ще ме нападнат, обаче, няма как да познават проблема. Ето защо им е лесно да лепят етикети. Защото не са израснали сред цигани. Не са били преследвани от тълпа цигани със сопи и брадви.
Няма и как да ги познават, имайки предвид, че повечето от днешната „градска десница“ и разните соросоидни джендър-активисти са израснали по почивните станции на ЦК на БКП и са били развозвани със служебни автомобили от УБО. Ходилите пеш са запознати с тактиката и практиката на бандите. Винаги на тумба и никога без сопи.
Вандалът, приматът с брадвата разбират единствено и само от бой. Както между другото им се случва в по-напредналите „западни“ държави като Унгария и Словакия. Само така могат да се научат как да живеят като нормални хора. Само така могат да се „интегрират“.
Когато знаят, че полицията няма да се поколебае да ги посини, няма да пребиват. Когато знаят, че всяка жена е потенциално въоръжена и може да ги убие при самозащита, няма да изнасилват. Когато знаят, че законите в тази държава са силни и всяко действие има съответното противодействие, няма да убиват.
Крайно време е българската полиция да започне на използва оръжието си, когато бъде нападната. Крайно време е нападението над униформен служител да бъде строго наказвано.
Затова, уважаеми служители на реда, когато Ви нападнат – стреляйте. Стреляйте на поражение.
